Благодарността - начин на живот (част 33) Да се изпълниш с благодарност

Да се изпълниш с благодарност

Мери-Маргарет Мор

Мери-Маргарет Мор е канал за Вартоломеевата енергия от над 20 години. Първите 18 години, от живота си преварва на Хавайските острови, а през следващите пет завършва две специалности в Станфордския университет. От много години Мери-Маргарет търси ясно съзнание чрез техники, вариращи от изучаването на силата на християнските светци до дзен-будизма и прозренията на Романа Махарши.

Едно от нещата, които научих през последните 17 години, работейки с Вартоломеевото сьзнаване е, че благо­дарността, също като любовта, може да бъде изпитвана на все по-дълбоки равнища. Някога смятах, че да си благо­дарен означава просто да харесваш нещата в живота си, хората в живота си и удоволствията в живота си. Но Вартоломей ни разкри нещо много по-мащабно от тази ограничена, линейна гледна точка от типа „Какво има пред мен". Неведнъж той показа, че благодарността- на нейното най-дълбоко равнище - е постоянно присьстващо, изобилно спокойно енергийно поле, достъпно във всеки момент от живота ни, независимо от обстоятелст­вата. Той ни пренасочи от идентификацията с „чувствам се добре, ако нещата вървят, както трябва" към дълбоката и прочувствена истина, че тази благодарност, това чудо, този покой е постоянен електромагнитен тон, който е достъпен, когато просто се освободим от мисловната и емоционалната си драма и се отдадем на мълчаливата неизменност на самата благодарност.

Вълнуващо е да осъзнаем, че каквото и да ни се случва, каквото и да е положението ни в момента, то е точно необходимото, за да се пробудим за Необятната Безкрайна Светлина на Самото Битие - Бог, Любов, Светлина, Онова, Което е, Нашата Истинска Природа - както изберете да го наречете. Постоянните думи на Варто­ломей към нас са: „Каквото и да е, е То. Независимо какво преживявате, ако просто си позволите да го почувс­твате напълно и без да размишлявате за него, без да се опитвате да го промените, да го разберете или избегне­те, ще откриете в сърцевината му покоя и чудото, ко­ито търсите".

През последните години много от хората, поели по духовната пътека, започнаха истински да се пробуждат за тази постоянно присъстваща реалност. Пътувайки по света, откривам, че това е така във всички държави, които посещавам, при хора с толкова различно минало.

Като че ли има избор на надежда и благодарност и про­ницателно пробуждане при хиляди и хиляди търсещи от всички пътеки, знайни и незнайни. Отново и отново чувам хора да изразяват благодарността си, че най-сетне са се убедили в съществуването на Бога; че някак, незнай­но по чие благоволение, ние започваме истински да осъз­наваме своето рождено право - потенциала истински да усетим божествеността на съществуването си. И че това е потенциалът на този момент, на този ден, на този живот - не в някакво бъдещо по-благоприятно прераждане, когато обстоятелствата биха били по-добри. Като че ли всички сме готови най-сетне да чуем „добра­та новина" - че сме Онова, Което търсим, че никога не сме били отделени от Онова, Което Сме, и че тази Реал­ност е наша, щом пожелаем да се освободим от своите временни мисловни и емоционални творения и да преми­нем във Вечно Съществуващото Присъствие.

Окончателното освобождение идва, когато осъзнаем, че всеки миг може да бъде изпълнен с тази топлина, щом позволим нещата да бъдат точно такива, каквито са. Не можем „да го направим", „да го намерим" или „да го спече­лим". Но можем да Бъдем Това. Защото вече сме Това. Кое може да бъде по-лесно от това да Бъдеш нещо, което на­истина си? Просто трябва да прекратим старанията и тогава остава Необятността на Битието. Няма борби, няма битки - само Съществуване.