вторник, 9 октомври 2012 г.

Благодарността - начин на живот (част 19) Благодарността може да осмисли вашия ден!

Благодарността може да осмисли вашия ден!

Керън М. Хоуи

Керън М. Хоуи е носителка на награди, художничка, поетеса и дизайнер, чиито творби са погазвани в частни колекции по целия свят. Тя е автор и на албума „Ангелите: пазители на светлината". Когато я питат какво я вдъхновява да рисува ангели и морски сирени, тя отговаря: „Вглеждането вътре в себе си посредством медитация и успокояваща музика". Това на свой ред пробужда и просвещава творческия интелект, избягвайки заучената логика. Керън живее в Северна Калифорния.

Бих искала да започна като изразя собс­твената си благодарност към моята скъпа приятелка Луиз Л. Хей за превръщането на много от отдавнашните ми мечти в реал­ност. Ще й бъда вечно признателна за нейната любов, подкрепа и доброта!

Изпълнена съм с благодарност и за дадената ми от Бога способност да рисувам ангели, защото талантът ми не е за мен - той е за другите и въздейства върху живота им.

Животът не бива да бъде изолиран в собствения Аз, той трябва да бъде споделян в контекста на любовта и мира. Благодарността също идва посредством направе­ното за другите или онова, което някои биха нарекли слу­чайни прояви на доброта без причина, само поради жела­нието да направиш нещо хубаво за някого, все едно дали е напълно непознат или е човек, когото си познавал цял живот. Изпитвам истинско удовлетворение, когато правя такива неща. Не че съзнателно го търся, но винаги се връща при мен и аз знам, че Бог неизменно наблюдава!

Спомням си няколко прости случки. Едната от тях беше, когато преминавах по моста Сан Матео близо до дома ми в залива на Сан Франциско. Винаги плащам път­ната такса и за колата зад мен. Както и да е, този път зад мен спря много скъпа кола със затъмнени прозорци и така нататък. Както обикновено, дадох на служителката на будката допълнителния долар, за да платя и за ко­лата зад мен. Тя ме погледна малко странно, тъй като очевидно сравняваше статуса на автомобилите, но нап­рави, каквото я бях помолила.

За този си жест рядко получавам от хората друга реакция, освен усмивка, махване или понякога странен поглед, но този път беше малко по-различно. Гореспоменатият автомобил се изравни с мен, прозорците се спуснаха и две млади момичета заедно с майка си и баща си започна­ха да ми махат с радост и вълнение, каквито никога не бях виждала, с цялата благодарност и признателност, за които говорим. От реакцията им човек би си помислил, че съм направила много повече от плащането на таксата, а това е толкова обикновена постъпка. Но изумлени­ето и щастието по лицата на тези деца и елементът на неверие върху лицата на родителите им бяха достатъч­ни, за да осмислят деня ми.

Друг път шофирах през жилищен район и забелязах, че някой беше забравил да изключи фаровете на автомобила си. Щеше да ми струва известно усилие, но спрях колата, отидох до къщата, почуках на вратата и казах на хора­та, че са оставили фаровете си включени. Семейството ми благодари отново и отново, сякаш бях извършила чудо, а лично аз не смятах така.

Всъщност искам да кажа, че не е важно какво можете да дадете в материално отношение, Важното е какво да­вате от сърце и душа на друго човешко същество, без да очаквате отплата.

Получената благодарност е резултат от вашата собс­твена благодарност.

Животът е дар и само от вас зависи какво ще направи­те с него. Бъдете благодарни за този дар и го използвай­те, за да излекувате красивата планета, на която живеем - Майката-Земя.

Няма коментари: