Благодарността - начин на живот (част 45) Нека гледаме през очите на благодарността

Нека гледаме през очите на благодарността

Крисчън Соренсън

Преподобният Крисчън Соренсън е старши пастор в Църквата за религиозна наука в Лел Мар, Калифорния. Той е бивш президент на духовенството в Южна Калифорния и е работил в международния управителен съвет на Движението за религиозна наука. Околосветски пътешественик и търсач на Истината, той е ръководил стотици духовни пътешествия в Китай, Индия, Африка и други екзотични земи. Цял живот изучаващ метафизиката, Крисчън иска да открива Духа във всички неща.

Когато бях петгодишен, моята баба ми подари за празниците папийонка, на която пишеше „Честита Нова го­дина". Не беше мечтаният подарък. Всъщност, молех се да не ми се наложи да я нося. Но благодарственото пис­мо, което трябваше да напиша, е най-ранният ми спомен за благодарността. Докато пишех това писмо, мислено се свързах - както правим във всяко писмо — с моята баба, която за мен бе въплъщение на любовта и грижовността. И изпитах чувство на признателност дори и за най-дребните подаръци за празниците.

Тези ранни уроци по благодарност създадоха у мен на­вика да изразявам признателност, което донесе големи дивиденти в моя свят. Когато видим нещо добро, няма как да не се фокусираме върху положителното и това бързо ни освобождава от тежките негативи, които изг­лежда преобладават в мисленето на някои хора. Разгово­рите с преуспели хора разкриват индивиди, които са фо­кусирани върху възможността и шанса, а не върху риска и трудностите. Това са хора, които са благодарни за до­сегашния си успех и смятат, че животът се отнася доб­ре с тях. И той го прави.

Ърнест Холмс, основателят на Движението за религи­озна наука, пише в своята книга „Наука за ума"; „Вътре в нас е неродената възможност за неограничено преживя­ване. Наша е привилегията да я родим!" Животът чака да повярвате в мечтите. Когато изберем да се хармонизи­раме с позитивния поток, можем да бъдем благодарни за трудностите, които изникват, и да ги видим като въз­можности за създаване на още по-голямо благо. И меж­дувременно израстваме и се учим.

Благодарното сърце презарежда душата и оживява тя­лото. То освобождава душата ни от оковите, издига съз­нанието ни на удобно място, където неговите криле ни позволяват да полетим в хармония с Творческата Инте­лигентност. Една чудесна практика за след събуждане сутрин, дори още преди да си отборите очите, е да ви­дите и почувствате всички хубави неща в живота си. Вместо да кажете „О, Божичко, сутрин" опитайте „Бла­годаря ти, Господи, за хубавата сутрин" или „Още един прекрасен ден. Толкова се радвам, че съм жив. Бог е създал този ден. Ще ликувам и ще се радвам". Избройте поне ду­зина от благословиите си, преди да станете от леглото. Ще се изумите колко по-добре ще върви денят ви. (Но внимавайте! Да бъдете бодри преди другите да са си из­пили кафето невинаги се оценява положително!)

Животът е изобилна излъчваща система, която само чака да се настроите на вечните й честоти. Когато на­сочим вниманието си към положителното чрез прослава, ние сме в хармония с честотата на щедростта. Сякаш съществува магнетична сила, която насочва съзнанието ни към постоянно присъстващото и нарастващо благо. Като че ли съзнанието и подсъзнанието ни се трудят прилежно, за да привличат само онези преживявания, които подкрепят умствената ни нагласа. Гледайки през очи­те на благодарността, ние се превръщаме в канал, който създава още неща, за които да сме благодарни. Казвали са ни „За всичко благодарете". Това включва папийонките, телата ни и дишането ни.

Лесно е да бъдеш благодарен за големите неща в живо­та, но признателността за „всичко" ще ви отведе до мо­гъщо, хармонично място. Тази сутрин, докато седях на скалите край дома ми в Дел Мар и приветствах деня, аз се потопих в такава красота, че се изпълних с чувство на благоговение. Усетих единение с пеликаните, които се плъзгаха на сантиметри от водата. Усетих радостта на делфините, сърфиращи в големите вълни. И, когато зър­нах китовете, надигащи величествените си перки над водата, познах величието на Бога. Но тази сутрин в екстаза на момента съзрях и себе си да дишам в унисон, както ми се стори, с прибоя, който следваше ритъма на вя­търа, а тревата се полюшваше в съвършен унисон с всичко останало. И в този момент ясно си дадох сметка за всяко зрънце пясък, което, както усетих дълбоко в себе си, резонира в съвършен баланс с цялата вселена.

Когато се върнах към индивидуалността си, какво дру­го можех да кажа за това преживяване, освен... благодаря.