Благодарността - начин на живот (част 53) Благодарствена молитва

Благодарствена молитва

Луиз Л. Хей

Дълбоко в центъра на същността ми има безкраен източник на благодарност. Сега позволявам на тази благодар­ност да изпълни сърцето ми, тялото ми, ума ми, съзнани­ето ми, цялото ми същество. Тази благодарност се излъч­ва от мен във всички посоки, докосва всичко в моя свят и се връща при мен с още неща, за които да съм благодарна. Колкото по-благодарна се чувствам, толкова по-ясно съз­навам, че запасът е неизчерпаем. Благодарността ми по­мага да се чувствам добре, тя е проявление на вътрешна­та ми радост. Тя е топло усещане в живота ми.

Благодарна съм за себе си и за моето тяло. Благодарна съм за способността си да виждам и чувам, да усещам, вкусвам и докосвам. Благодарна съм за моя дом и се грижа с обич за него. Благодарна съм за семейството и приятелите си и се радвам на тяхната компания. Благодарна съм за моята работа и винаги й давам най-доброто от себе си. Благодар­на съм за талантите и способностите си и постоянно ги изразявам по удовлетворяващи начини. Благодарна съм за доходите си и зная, че ще преуспявам, накъдето и да се на­соча. Благодарна съм за всички минали преживявания, защо­то знам, че са били част от израстването на душата ми. Благодарна съм за цялата природа и уважавам всичко живо. Благодарна съм за днешния ден и за всички утрешни дни.

Благодарна съм за живота сега и завинаги.

Благодарността - начин на живот (част 52) Най-изумителния ден

Най-изумителния ден

Маргарет Оливия Улфсън

Маргарет Оливия Улфсън е международно признат творец и консултант в областта на личностното израстване. Уникалните й изпълнения с музикален съпровод са радвали публиката в центъра „Кенеди", залата на Обединените нации, Операта в Сидни, Националния театър и Университетите в Пристън и Харвард. Тя е автор на „Татуировка „костенурка"- вечни разкази за откриване и реализиране на мечтите" и „Свадбата на богинята на дъжда". Маргарет живее в Ню Йорк.

 

Благодаря ти, Господи, за този изумителен ден,

за избухналата зеленина на дърветата и синята замечтаност на небето;

за всичко, което е естествено,

което е безкрайно, което е „Да".

Е. Е. Къмингс

 

Зад прозореца се разкрива сцена от главозамайваща красота. Скали с корони от дървета се извисяват над реката и щом се освободи от летните облаци, слънцето залива листата със светлина и блести в реката като злато.

Вътре други образи радват очите ми. Буда, с умело уловен от филиписнки резбар вечен вътрешен смях, стои върху масичка от черешово дърво, а в краката му проблясват кварцови кристали. Няколко снимки – на мои близки и приятели и на далечни места – завършват очарованието на обстановката.

За изумителния ден допринася и чувството на удовлетворение от факта, че се занимавам с обична дейност. Седя и пиша в чист и спокоен апартамент, до мен чаша чай от ябълков цвят извива пари нагоре и изпълва въздуха със сладостно ухание. Гледката на всичко това ме изпълва с топло чувство, което най-добре може да се опише като благодарност.

За нас е важно да изразяваме благодарност – в рамките на разумното – и за всички онези неща, които ни предизвикват, натъжават, разгневяват или отчайват. Както пише поетът Теодор  Рьотке, „В мрачни моменти, очите проглеждат".  Като писател съм чела много митове и разкази, които подтвърждават тази идея. Повечето от тези истории ни учат, че змиите и жабите – създания, създания често свързвани с отвратителното – всъщност са пазители на скъпоценни камъни и злато. По същия начин болезнените преживявания не са безсмислени. Щом строшим черупката на болката, почти винаги откриваме духовни перли.

Историята на една учстничка в мой семинар чудесно илюстрира силата на благодарността. Марисол носеше белезите от живота си в гардска среда. Единият й родител бил ърудолюбив човек, но другият страдал от алкохолизъм и постоянно отсъствал. Малтретирането на Марисол от страна на този родител с вълчето възпитание на улицата в детството й в крайна сметка довели до падението й. Душата й рухнала и тя попаднала в адския свят на наркоманите.

Когато навършила 30 години, Марисол забременяла. Освен това научила, че е HIV позитивна. В резултат на страха и предстоящото майчинство в нея се родила мечта – да промени живота си. С тази цел Марисол започнала да търси помощ. Тъй като изразявала огромната си благодарност към администраторите, терапевтите, духовниците и лекарите, заети със случая й, мнозина положили особени усилия, за да й помогнат. Тяхната подкрепа наред със собствената й изключителна сила направили чудо.

В момента Марисол е на път да се пребори със зависимостта от наркотиците и въпреки вируса на HIV здравето й е добро. Енергията, която по-рано нехайно изразходвала за глупости, сега е насочена към създаването на бъдеще (колкото и дълго или кратко да е то) за нея и за дъщеря й – пухкаво две годишно момиченце с искрящи очи.

Изразяването на благодарност за хубавите неща в живота не ни дава разрешение да приемаме пасивно онези аспекти, които не са наред. Но докато се борим да превърнем оскъдицата в злато, ние трябва да се фокусираме върху богатсвтото си, а не върху бедността. И макар че трябва съзнателно да се стараем да не загърбваме и да не избягваме проблемите, задължително е да намираме и неща, за които да благодарим. Оплакванията само насочват вниманието ни към липсващото, а онова, върху което съсредоточаваме вниманието си, постепенно се материализира във външния свят.

Един от начините да развием чувството си за благодарност е да обръщаме внимание на заобикалящата ни красота. Дори и привидно незначителни събития като утоляването на жаждата ни с чаша студена вода, излежаването под юргана в мразовита сутрин, гледката на вятъра, издухващ  пуха на глухарчето, или хора на щурците в лунна нощ, са неща, които могат да предизвикат благодарността ни, ако ги погледнем с уважение.

Тъжното е, че липсата на благодарност се проявява по безброй начини, някои от които не са толкова очевидни.  Много от нас, например, препускат през живота и игнорират красотите му, докато изпълняват зашеметяващи списъци със задачи. Минаваме покрай пейзажи, експлоадиращи от цветове, но не ги забелязваме. Изяждаме храната си, без дори мълчаливо да благодарим на създанието, дало живота си за утоляването на глада ни. Другите правят мили или полезни за нас неща и ние умаловажаваме усилията им или изразяваме неадекватна признателност за услугите. Захвърляме красивите книги на пода, като приемаме лъскавите им, изпълнени с мъдрост страници за даденост. Затънали в изискванията на личния си живот често пренебрегваме или разговаряме грубо с приятелите, близките и колегите, които ни подкрепят в житейското ни пътешествие. Често посрещаме дори първоизточника на съществуването - слънцето - с мърмо­рене или стон, възприемаме го като досаден натрапник, който ни нарежда да отхвърлим завивките на съня и да започнем дейностите на нежелан ден.

Много индиански традиции подчертават колко е важно да изразяваме благодарност, особено към Земята. Като мнозина, и аз съм привлечена от величествената красота на благославящите напеви на племето навахо. Силата на тези ритуални песни е толкова голяма, казват, че може да възстанови хармонията между пострадалия индивид и света.

Не много отдавна гледах документален филм за певец от племето навахо, който използваше Напева на красо­тата, за да излекува безпокойството на една възрастна жена. Напевът описваше връзката на жената с духа на планините, билките, вечнозелените дървета, сутрешни­те мъгли, облаците, езерата, росата и цветния прашец. Помагайки на жената да усети родството си с богатата и дива красота край нея, певецът допринасяше за изцеле­нието й.

По същия начин изразяването на благодарност е добро и мощно лекарство. Когато се чувстваме свързани с бо­гатствата край нас, ние се чувстваме благословени. И макар животът и страданието да са преплетени - свърза­ни като дъгите и буреносните облаци, светлината и сянката, болестта и здравето - благодарността, също като вярата, ни помага да разберем, че страданието не е цялата картина.

Благодарността - начин на живот (част 51) Стъпка към нашата вечна същност

Стъпка към нашата вечна същност

Стюарт Уайлд

Стюарт Уайлд, автор и лектор, е един от дейните участници в движението за самопомощ и реализиране на човешкия потенциал. Неговият стил е хумористичен, противоречив, затрогващ и преобразяващ. Написал е 16 книги, включително успешната поредица „Дао Квинтет", смятана за класика в жанра. Някои от заглавията са: „Утвърждения", „Силата", „Чудеса", „Раздвижването" и „Тайната на парите е да ги имаш". Последната книга на Стюарт е „Вечният Аз: 33 стъпки към завръщането на вътрешната сила". Книгите му са преведени на 12 езика.

Процесът на духовно израстване през живота ни е пътешествието от егото към духа. Тъй като егото обикновено е неуверено, то трябва да задоволява множество потребности и импулси и да успокоява много страхове. Егото изпитва нужда да поддържа идеите си и скъпоценната представа за себе си. Нагласите стават свещени.

Естествено е човешката личност и егото, което я обитава, постепенно - чрез себеутвърждаване - да се коронова за крал на всичко наблюдавано. С времето заповедите и желанията на кралската особа се превръщат в декрети, които не могат да бъдат оспорвани или нарушавани. Поддържането на щастието на краля и задоволяването на желанията му е „Задача № 1".

Ако човекът е много умен или преуспял от светска гледна точка, обикновено не минава много време и той започва да смята себе си за полубог. Щом егото/личността се провъзгласи за бог, възникват крайностите на самомнението. Дават се заповеди, отправят се изис­квания и ситуациите биват манипулирани. Мекотата, духовността и признателността са потиснати. Всеки, оспорил указите на краля или представата му за себе си, ще почувства с пълна сила гнева на деспотич­ния режим.

Съвременното общество отглежда деспоти. В срав­нение с предците си ние се радваме на уют и удоволст­вия. Всичко, от което егото някога ще има нужда, е на­лице. Не ровим за храна, не цепим дърва, не копаем кана­лизации - получаваме всичко почти без усилие. При тези условия е естествено хората да забравят благодарност­та и вместо това да се отдадат на самовъзхвали и самомнение; ние се превръщаме в роби на усилието да поддържаме щастието на краля.

И ето изведнъж се оказваме духовно пеленаче, родено в непознатия свят на задоволството и самомнението, угаждането и осакатяването. В тази младенческа въз­раст няма начин да оспорим колективния закон на егото. Скоро ни научават да се съревноваваме, да се борим и да изискваме. Научават ни, че е необходимо да поддържаме щастието на егото на всяка цена.

Историята е разказ за конфронтиращото се полити­ческо его и неговата битка за значимост и власт. Ваша­та лична история е разказ за същите бойни и сражения, за сключените съглашения, за завладените територии и за битките, които сте водили, за да поддържате царството на егото. Сред хаоса на тези себични закони изгубваме Бога от поглед и изоставяме разума и смисъла. Духовността в най-добрия случай е нелегално съпротивително движение, което тича по тъмни улици, когато егото спи.

Ами какво да кажем за търсенето на Светия граал, за святото пътуване? На мен ми се струва, че това е пътуване, по-кратко от 30 сантиметра - пътуването от главата до сърцето, от мисленето до чувствата, от изис­кванията и задоволството до признателността и сми­рението. Духовното пътуване достига кулминация със смъртта на егото и короноването на духа.

Както споменах в моята книга „Шепнещите ветрове на промяната", историята за Христовото Разпятие е символ на нашето духовно пътуване. Виждате егото/личността, въплътени в Назарянина, да умират в мъки на кръста. Мария Магдалина и останалите жени в подножието на кръста символизират ин мекотата на нашата вечна духовна същност, която не може да направи нищо, за да спаси егото. Жените могат само да чакат.

След смъртта си Назарянинът бива положен в гроба за три дни. Това символизира мълчанието, медитацията и молитвата и представлява интроспекцията, дисципли­ната, смирението и благодарността - качества, които придобиваме, докато пътуваме навътре през тъмните пещери на вътрешната си същност. По време на инт­роспекцията и изцелението се подготвяме за величест­веното присъствие на Светия Дух, завръщането на Бог в живота Ти.

След тридневния период в гроба Назарянинът възк­ръсва от мъртвите, за да се възкачи на небето и в този момент получава нова идентичност - превръща се в Христос, Божествената Светлина - просмукана от Жи­вия, Вечен Дух и завърнала се при Бога.

Нашето пътешествие е същото. По време на това свято пътуване ние изцеляваме себе си и допринасяме за изцелението на цялата планета, защото нищо няма да е наред, докато егото не бъде отхвърлено.

Загърбете глупавите, ефимерни неща. Прегърнете духа със смирение и благодарност и пристъпете във веч­ната вътрешна същност. Прекрасно е, че дълбоко вътре в себе си всеки от нас знае как да осъществи това свеще­но пътуване.

Изпитвам истинска благодарност, че живея в съвре­менната епоха, така уютна и удобна. Това е идеалният момент в историята за осъществяването на лични про­биви и духовни промени. Чудесно, наистина чудесно, спо­ред мен.

Благодарността - начин на живот (част 50) Безусловна благодарност

Безусловна благодарност

Дорийн Върчю

Дорийн Върчю, доктор на философските науки, е метафизик и доктор по психология. Тя е автор на множество бестселъри, включително „Ангелски видения", и често участва в предавания по радиото и телевизията. Редовно сътрудничи на печатни издания и всяка седмица провежда семинари в страната.

Ако бъде възприета правилно, всяка ситуация се превръща във възможност за изцеление.

„Курс на чудесата"

Много е лесно да изпитваш благодарност в моменти, кога­то някоя приятелка прави всичко по силите си, за да ти помогне, или когато получиш особено хубав подарък. Лесно се изпълваме с благодарност и в духовни моменти: въздействаща църковна служба, интензивна медитация или когато даден проблем като по чудо се реши мигновено.

Ами другите моменти - онези, които не предизвикват благодарност толкова лесно? Възможно ли е да оста­нем съсредоточени върху признателността, когато всъщност не сме признателни за случващото се край нас? Много често нашата благодарност „прескача" като надраскана грамофонна плоча. Когато ситуациите я оправдават, сърцата ни се изпълват с благодарност. Но в остана­лите моменти ние забравяме вечните сили, които посто­янно преминават през живота ни. Мислим си: „За какво да изпитвам благодарност?" - тоест, когато не сме отворени и не си даваме сметка за ненатрапчивите и неуловими уроци и чудеса, скрити в обикновените неща. Защото всъщност винаги има за какво да бъдем благодарни.

Величествената Божествена сила постоянно действа и ни дава точно онова, от което имаме нужда, за да се учим и да израстваме. Законът на вселената автоматич­но и мигновено ни осигурява постоянен поток от възможности да откриваме ценни истини за себе си. Ние ви­наги привличаме съвършения урок, подходящ за настоя­щите ни блокажи, желания или въпроси. Не е необходимо да правим каквото и да било, освен да забележим тези уроци, когато се появят. Ако не разпознаем скритите в тези ситуации възможности, ще ги изживяваме отново и отново, докато накрая схванем.

Благодарността е нашият начин да казваме на всяка ситуация: „Привет! Очаквах те! Благодаря ти, че си тук да ми помогнеш да се поуча и да израсна". Ние сме по-сил­ни, по-мъдри и изпълнени със спокойна сила, когато се изправяме пред всеки житейски урок по такъв благосклонен начин. Благодарността показва на нас и на вселената, че вярваме в духовния закон за причината и следствието. Изправяме се безстрашно пред всяка ситуация, уверени, че тя е следствие на нашите мисли. Никоя ситуация не е наказание или награда. Тя просто е следствие.

Затова всяка ситуация, в която се озоваваме, е възможност да се погледнем в огледалото и да видим съ­вършено отражение на мисловните си модели. Всички събития - все едно дали ги наричаме негативни или положителни - са продукт на нашите мисли. В тази под­редена вселена е невъзможно да привлечеш ситуация, която не е в хармония с мислите ти. Ако не ни харесва какви събития привличаме, можем да се опълчим срещу техния първоизточник: нашите мисловни модели. Ду­ховното израстване е резултат от откриването на мисловните модели, които не са подходящи за нас, и за­менянето им с по-здравословни модели. То е като плевене на градина.

Независимо от формата или физическата проява на ситуациите в живота ви, възприемайте ги като учите­ли, изпратени с любов за ваше благо. Тези учители са ваши водачи, които ще ви помогнат да откриете огра­ничаващите и почиващи върху страха убеждения и да се освободите от тях. Чрез тези учители ще се научите да вярвате и да се осланяте на Божията любов. И колкото повече се осланяте на Бога, толкова по-широко ще отварите вратите за прилива на хармония и изобилие.

Една от клиентките ми откри благословените последствия от безусловната благодарност по драматичен на­чин. Непосредствено преди сеанса ни по телефона аз ме­дитирах и затова бях напълно съсредоточена върху Любовта. Първите й думи бяха, че колата й внезапно се е повредила и че не може да си позволи да плати няколкостотин долара за ремонта й.

Спонтанно заявих:

— Чудесно! Бог вероятно е планирал нещо страхотно за теб. Хайде да Му благодарим.

Моята клиентка - силно вярваща жена - пое дълбоко въздух и се поколеба може би за миг. После духът на мол­бата ми я завладя.

-Добре, искам да вярвам, че всичко това е за добро. Но нямам идея как... - отвърна тя.

- Как зависи от Бог, не от нас - успокоих я. - Хайде просто да благодарим и да бъдем сигурни, че всичките ти нужди вече са удовлетворени.

Заедно отправихме благодарствена молитва към Съз­дателя. И двете знаехме, че ситуацията е изключителна и че този вид ситуации винаги водят до незабравими прояви на силата на Духа.

Разговаряхме, докато тя наистина се успокои и повярва, че нуждите й вече са удовлетворени. Основните принципи на изявата отразяват думите на Иисус в Но­вия завет: „И всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите"[1]. Успешното манифестиране зависи от три фактора: утвърждаване, че нуждите ти вече са удовлет­ворени, вяра, че това е истина, и благодарност за получе­ното. Когато клиентката ми успя спокойно да задържи тези три фактора в мислите си, аз я помолих да остави нещата на Бог. В този момент решаването на затрудне­нията с колата стана неизбежно, тъй като тя бе демон­стрирала безусловна благодарност.

Винаги изпитвам признателност, когато мой клиент привлече нещо, наподобяващо преминаване през огнен кръг. Знам, че след като човек се е изправил пред плаше­ща ситуация, държейки ръката на Духа, той никога повече няма да си помисли, че е сам във вселената. Ще знае -от личен опит - че винаги може да се довери на Бога. След решаването на тези емоционални ситуации човек винаги вярва в себе си и в Бога повече, отколкото преди.

Скоро след сеанса моята клиентка ми се обади с добра новина:

- Бяхте права, д-р Върчю! - извика ентусиазирано в ухото ми тя. - Напълно неочаквано една от моите колежки ми даде своята предишна луксозна кола на нищожна цена и поиска само 100 долара аванс!

Откакто демонстрира вярата си в Бога, клиентката ми вече не е същата. Сега тя вижда в предизвикателст­вата възможности за израстване, каквито те наистина са. Животът й тръгна напред със скоростта на светлината, защото тя вече не се страхува, че е сама или е в опасност. Сега тя знае истината, която е валидна за всички:

Благодарността ни издига пад всички земни тревоги и притеснения. С безусловна благодарност си осигуряваме вечно изобилие и израстване.

---

[1] Евангелие от Матей, 21:22. - Бел. прев.

Благодарността - начин на живот (част 49) Благодарността: безмълвна, неизречена молитва

Благодарността: безмълвна, неизречена молитва

Рама Дж. Върнън

Рама Дж. Върнън е основателка на Калифорнийската асоциация на учителите по йога, която издава „Йога Джърнъл". Международната дейност на Рама като президент на Центъра за международен диалог (основан през 1984 г., за да създаде рамка, в която гражданите на САЩ и СССР да преодолеят различията си чрез диалог) и големият й опит в йога я превръщат в съосновател на Института за решаване на конфликти и изследване намира. Институтът използва психологическите модели на Изтока и Запада, духовните принципи и сутрите от Патанджали Йога като основа за обучението във вътрешно/външно ненасилие за създаване на международни групи от специалисти по решаването на конфликти.

Един велик мислител някога е казал: „Ан­гелите кръжат над земята, търсейки лъчите на благодарността и призна­телността, които себеотрицателните сърца излъчват".

Речникът „Webster" дефинира думата благодарност като чувство на признателност за стореното добро. „Благодарен" означава да бъдеш „дарен с благо". Благодар­ността означава да благодариш не един ден в годината, а всеки ден, всяка минута и с всеки дъх. Изразяването й в живота ни и спрямо другите разцъфва в съзнанието, че сме цялостни и завършени сами по себе си.

За мен благодарността винаги е била като безмълвна и неизречена молитва. Когато я изпращаме от дъното на душата си, тя е като крилат посланик, който преобразя­ва личните амбиции и молби за нуждите и желанията ни в трансцендентен поглед към жизнените цикли и модели.

Когато благодарността и признателността се превърнат в начин на живот, цялото изобилие - физическо, духовно и материално - съществува едновременно; на­шата лична сила се съединява със силите на вселената, за да излекува света, докато ние лекуваме себе си. Благодар­ността ни издига до висините на по-висшите вибраци­онни честоти, които трансформират напрежението и болестта в клетките.

Когато изразяваме благодарност с всеки дъх, ние се превръщаме в симфония от състрадание, любов и разби­ране, а границите на отделеността вътре в нас се разтварят в съзнание за Единението с всичко.

Дори и в най-мрачните житейски моменти можем да се отворим с благоговение и благодарност, знаейки, че кризата дава живот на нови възможности. С радостта на приемането и признателността житейските съби­тия протичат като стабилен, нежен поток на съзнание­то и превръщат препятствията в трамплини.

Благодарността е нашият дар за висшата сила. Тя е вяра, че съществува нещо по-висше от нас, което ни нап­равлява, поддържа и закриля. Практикуването на благо­дарността е дар, създаващ резониращо поле, което обединява и укрепва виждането ни за лична и глобална тран­сформация.

Как практикуваме благодарност? Можете да практи­кувате благодарност всеки ден с всяка дума, всяка мисъл и всеки жест. Независимо от всичките си нужди и желания, задайте си въпроса за какво можете да бъдете благодар­ни сега. Потърсете неща, които предизвикват благодар­ност в живота ви, дори първоначално да ви се струват незначителни. Скоро автоматично ще се изпълните с жизненост и радост. Изразявайте благодарността си -не веднъж годишно, а всеки ден. Направете списък на не­щата, за които сте благодарни, и наблюдавайте как той расте. Съсредоточете се върху изобилието, което в мо­мента съществува в живота ви, вместо върху липсата.

Представете си живота си преизпълнен и цялостен и задръжте тази картина. Утвърдете я. Осъзнайте я. Бъ­дете тази картина. Няма към какво да се стремите из­вън себе си. Вие сте вселената, доволна от собственото си съвършенство. Както казва Шекспир: Приеми нагла­сата и ще бъде твое, макар все още да го нямаш".

Можете да практикувате благодарност по всяко вре­ме и навсякъде. За да го направите, просто си дайте сметка за своето дишане. Вдишайте и си представете как универсалното съзнание навлиза във вас от всички по­соки едновременно Към центъра на Същността ви. Задръжте леко дъх и си позволете да се насладите на усещане­то за пълнота и цялостност. Издишайте и разпрострете вътрешната си пълнота, радост и изобилие към всички в живота ви и в света.

Ето още няколко съвета, които през годините са ми помагали да култивирам дух на благодарност:

Виждайте всички хора в светлината на универсалната любов, докато работите или вървите край тях.

Нека думите ви лекуват вместо да нараняват. Прощавайте първи и правете първата стъпка.

Отнасяйте се към всеки човек в живота си с любов и благодарност (особено към онези, с които сте имали или имате трудности).

Бъдете спонтанен канал за безусловната любов, където и да сте, с когото и да сте.

Въплъщавайте покоя, който искате да виждате в света.

За мен благодарността е нагласа на ума и на сърцето, която започва отвътре и преминава през цялата ми душа. Тя не оставя никоя част от същността ми недокосната, обхваща всичко, което съм, и настоява за най-висшето и най-доброто, към което мога да се стремя и което мога да си представя. За мен благодарността е състояние, а не нещо, което се прави. Тя е непресекваща любов към Твореца и към всички  живи създания.

Благодарността - начин на живот (част 48) Естествеността ни дарява свобода

Естествеността ни дарява свобода

Анджела Трафърд

Анджела Трафърд е автор на „Героичната пътека: пътешествието на една жена от рака до самоизлекуването". Когато получава в „дар"рака, Анджела разбира, че скоро това ще се превърне в пътека към преобразяването на живота й. След като преминава през поредица от химиотерапии и лъчетерапии, тя открива книгата на д-р Бърни Сийгъл „Любов, медицина и чудеса" и започва да практикува описаните в нея техники на визуализация. В резултат на забележителното й излекуване (описано в книгата на д-р Сийгъл „Покой, любов и изцеление") Анджела развива таланта да „вижда в хората", за да им помага да преобразят живота, здравето и навиците си. Понастоящем тя учи хората да живеят чрез силата на вярата и любовта.

 

Не иде милосърдието нивга

по принуждение. То благ дъждец е,

поръсил от небето...[1]

Тези думи изпълват мисълта ми, когато изпитвам благо­дарност за безусловната любов в сърцето си - любов, ко­ято извира от първоизточника на творението, защото зная, че ми е простено.

Защо ми е необходима прошка? Защо имам нужда да прощавам? Защото съм човешко същество.

Когато прощавам на себе си и на другите, усещам как благодарността се разлива в мен и ме смирява като доказателство за Божията милост. Благодарността трогва сърцето ми и изпълва очите ми със сълзи. Смиряващо е да съзнавам, че съм обичана.

Това съзнание ме отваря и ми позволява да израствам. Усещам дълбока връзка - общение с Бога и дълбока любов към ближния. Някой е поел риска да ме обича и аз съм бла­годарна за това чудо!

Благодарността ни свързва с Бога и с другите хора. Ко­гато усетя липса на благодарност в света, осъзнавам, че в наскърбеността си сме се превърнали в изолирани човешки същества,които се боят от свързаността. Ние отхвърляме усещането за близост, което истински ангажира сърцата ни в духовния съюз с друго човешко същес­тво, ние отхвърляме пълнотата на душите си.

В началото на лечителската си дейност се обезверявах, когато усетех липса на благодарност в някои от хо­рата, които идваха при мен за помощ.

После прочетох думите на Алберт Швайцер от негова проповед по време на мисията му в Африка. Съвсем простичко той казваше следното - ако усетиш липса на бла­годарност, вгледай се в себе си и виж дали изпитваш бла­годарност.

Започнах да прилагам този съвет в живота си и открих, че светът за мен се промени. Да бъдеш естествен е единственото нещо, което наистина действа и ни прави свободни.

Веднъж, преди много години, се разхождах с един прия­тел в красива градина. Спрях ужасена, като видях как едно водно конче трепери в паяжината на голям черен паяк. Докато наблюдавах ставащото, движенията на хва­натото в капан водно конче събудиха паяка и той бавно започна да пълзи към злочестата си жертва. Почувствах ужаса на водното конче. То се бореше за живота си!

Състраданието ме накара да грабна бързо една пръчка и в миг освободих водното конче за изумление на гладния паяк. Отнесох новия си приятел до близката пейка и вни­мателно махнах лепкавата паяжина от пипалцата и кра­четата му. Слънцето проблесна в нежните крилца. Вина­ги се бях страхувала от водните кончета, ала това ми се стори невероятно красиво.

Водното конче кацна на пръста ми и не бързаше да от­лети. Стори ми се изумително. След доста време аз му пожелах всичко хубаво и го издухах.

То литна, а после се върна и кацна на рамото ми, къде­то остана през по-голямата част от следобеда. Може да ме сметнете за глупава, но бих се заклела, че то ми благодареше!

Оттогава имам близки отношения с царството на водните кончета. Дълбоко в своето сърце си представям, че съм спасила краля на водните кончета и сега, където и да отида, съм почетен гост в техния природен храм - Земята. Не знам, но подобни преживявания предизвикват приятно чувство в мен.

Един приятел ми разказа как веднъж спасил сова и тя посещавала дървото до прозореца му години наред. Ще ми се хората да можеха да бъдат също толкова естествени.

---

[1] Шекспир, „Венецианският търговец", IV действие, I сцена. Превод Ва­лери Петров, „Народна култура", 1971 г. - Бел. прев

Благодарността - начин на живот (част 47) Благодарността като начин на съществуване

Благодарността като начин на съществуване

Д-р Шарън Страуд

Д-р Шарън Страуд, носителка на международната награда „Жена на годината" за 1991-1992, е последователна на Юнг, вдъхновен лектор, терапевт и учител от 25 години. Тя основава Центъра за прослава на живота - духовен център, който образова, лекува и насърчава развитието наличната сила, подкрепя каузи като световния мир и помага на малтретирани жени и деца и на болни от СПИН, както и центъра „ Челиндж", където парализирани хора преоткриват живота си. Заемала е и поста президент на Обединението на духовниците от Църквата за религиозна наука,

Установила съм, че благодарността е начин на съществуване. Когато проу­меем, че всичко в този живот е дар от вселената, а онова, което правим с живота, е нашият ответен дар за вселената, съзнанието ни се задълбочава. Благодарността е осезаема и се излъчва от човека, който изпитва това чувство. Тя се разпространява и просмуква в заобикалящата обстановка, в дрехите и предметите.

Благодарността като „начин на съществуване", започва да се проявява чрез изкуството на благославянето. Това става очевидно, щом си дадем сметка, че всичко живо оперира на вибрационна енергийна честота. Каквато енергия внесем в живота, такава енергия се връща при нас. Не е приятно, когато не получаваме желаното в живота, но всяко преживяване е оправдано, ако сме готови да прозрем посланието му и да приемем дара, който то носи. Това създава пространството, в което се случ­ват чудесата.

Когато бях дете, живеехме на половин акър с орехови дървета и аз си имах „специално" дърво - можех да се кача на него и да се сгуша в клоните му. Дървото беше мой скъп приятел и аз му бях много благодарна за компанията. То винаги изслушваше всяка моя мисъл и ми позволяваше да се изкачвам по клоните му, за да мога да погледна окол­ния свят от „птичи поглед". Когато бях гладна, то ми поднасяше сладките си плодове и ме засищаше, а от оре­ховите черупки правех малки лодки с хартиени платна и мачти от клечки за зъби. Да, дървото беше мой приятел и аз му бях благодарна.

Когато семейството ми нямаше средства за препита­ние, майка ми наемаше мигриращи работници да разтър­сят дърветата и с нея напълвахме чувалите от зебло с най-хубавите орехи по Божията земя. Продажбата на орехите винаги ни осигуряваше най-прекрасната Коледа. По времето, когато това се случваше, не оценявах находчивостта на майка ми. Орехите са покрити с тъмна кожица, която боядисва ръцете черни! Отмива се бавно, затова децата в училище ми се подиграваха, а учителите ми казваха да ида да си измия мръсните ръце!

..Когато години по-късно размишлявах върху това преживяване, изпитах огромна благодарност, защото то ме беше научило да се съсредоточавам върху наличното в настоящия момент, да го благославям и да наблюдавам как благата се умножават! Освен това ме научи да изпитвам дълбоко състрадание към онези, които имат нужда от разбирането и любовта ни в трудни ситуации - и, което е най-важното - да виждам любовта, породила случващото се.

Благодарствената нагласа ми беше от голяма полза през двадесетте години, откакто съм проповедник. Изкуството да благославяш е резултат от готовността да се преклониш пред Ангела на Настоящето, който носи на крилете си красота, да осъзнаеш, че нещо действа под повърхността, и да се довериш на случващото се.

Благодарността - начин на живот (част 46) Манифестираме на благодарността

Манифестираме на благодарността

Хал Стоун и Сидра Стоун

Клиничните психолози Хал Стоун, доктор на философските науки, и Сидра Стоун, доктор па философските науки, са автори на „Прегърни себе си", „Прегърни другия", „Прегърни вътрешния си критик". В началото на 70-те години Хал основава Центъра за целебни изкуства в Лос Анджелис - едно от първите холистични здравни заведения в страната. Сидра ръководи „Хекчбъргър" в Лос Анджелис - център за лечение на подрастващи момичета. От 1982 г. те пътуват и преподават в САЩ и в чужбина в допълнение към образователните и писателските си занимания, които осъществяват в дома си на северния бряг на Калифорния в Мендосино Каунти.

Няма човешка емоция, все едно колко положителна изглежда, която да е добра или лоша по природа. Всичко зависи от начина, по който използваме или канализираме емоциите и чувствата. Ние сме способни да си дадем сметка за определена енергия, както и да вземем подхо­дящото решение за проявлението на тази енергия в света, което определя как използваме всяка идея, чувство или преживяване. Само по този начин можем да преценим дали дадена емоция или идея се проявява като сила на доб­рото или злото в света. Благодарността не е изключение от това правило.

Благодарността и любовта, които често вървят ръка за ръка, са релационни по природа. Това означава, че е не­обходимо някой да изпита благодарност и някой или група хора да направят нещо, което да предизвика благодар­ност. Въпросът за благодарността е първостепенен при трансформацията на мисленето, защото обикновено е ключово чувство при индивидите, потърсили помощта на наставник за издигане на своето съзнание. В този сми­съл тя е част от връзката между ученика и учителя във всяко обучение или терапия. За целите на това есе под учител ще разбираме терапевт, лечител или писател, а под ученик - всеки, който получава помощ, все едно дали е клиент, обект, пациент или търсач на духовното.

Едно от объркващите неща при благодарността е, че човек може да я изпитва по различни начини. Видът на благодарността и проявленията й във времето оказват силно въздействие върху хода на развитието при даде­ния човек. Ние искаме да се съсредоточим върху осъзна­тите и неосъзнатите проявления на благодарността и последствията при всяко от тях. Възнамеряваме също да се спрем на особеното проявление на благодарността в отношенията учител/ученик при терапия, лечение и работа с малки и големи групи индивиди, които се стре­мят към извисяване на съзнанието.

Неосъзнатата благодарност обикновено се проявява чрез детската страна на личността. Под „детска стра­на на личността" имаме предвид, че между учителя и уче­ника се осъществява взаимодействие от типа роди­тел/дете и че ученикът е в ролята на син или дъщеря на учителя. Възникналите тук чувства могат да бъдат мно­го силни, но се проявяват в границите на взаимодействи­ето родител/дете. Ние наричаме това взаимодействие „обвързващ модел".

Когато, например, някой получава помощта на духовен учител, той обикновено развива определен вид емоцио­нална връзка с учителя. Ученикът се изпълва с благодар­ност и любов и наистина сърцето му прелива. Това е ес­тествена, органична част на връзката учител/ученик и на любовта и благодарността, които са част от духов­ното посвещаване като цяло. Но не е задължително тя да остане в тази форма завинаги.

Какви са последствията на взаимодействието от типа родител/дете? Как нещо толкова красиво може да се превърне в нещо негативно? При наличието на твър­де силна благодарност от страна на детето изграждането на личната му сила става много по-трудно, защото уязвимостта остава неосъзната. Тогава учителят се грижи за Вътрешното Дете (уязвимостта) на ученика. В такива ситуации ученикът може да продължи да израст­ва в духовно отношение, но да се породи зависимост от учителя и склонност за поддържане на твърде позитив­на връзка. Ученикът ще се страхува да се противопостави на учителя-терапевт и да внесе в отношенията как­вато и да било негативност поради дълбокия страх да не загуби любовта и близостта, за които Вътрешното Дете отчаяно копнее.

Както изтъкнахме, това е естествена част от проце­са на израстване на съзнанието. Ако си даде сметка за нея, учителят ще помогне на ученика да види своята уязвимост и ще му покаже, че всеки сам носи отговорност­та за Детето в себе си. Съумее ли да поеме в тази посо­ка, ученикът ще започне да развива съзнанието си и ще приеме както силата, така и уязвимостта.

След задвижването на този процес природата на бла­годарността претърпява сериозна промяна. Търсещият продължава да бъде благодарен за помощта, любовта, доброто чувство и всичко останало, което е получил. Наред с това обаче той развива лична сила и готовност да поема рискове чрез чувства и реакции, които могат да разклатят лодката. Сега за него е по-безопасно да поема такива рискове, защото външният учител вече не е ро­дител на Вътрешното Дете. Вече той и неговото съзна­ние са родители на това Дете.

Благодарността е емоция, която отваря пътищата на любовта и състраданието. При целебните изкуства тя е основополагаща за емоционалната връзка във взаи­модействието учител/ученик. Без съзнаване тя може да породи твърде силно ударение върху положителните чувства и да доведе до зависимост и прекомерен акцент върху любовта, благодарността и състраданието. Чрез съзнаване тези емоции могат да бъдат пълноценно преживени и оценени, без да спъват развитието на личната сила на ученика, което трябва да бъде върховната ни цел като учители.

Благодарността - начин на живот (част 45) Нека гледаме през очите на благодарността

Нека гледаме през очите на благодарността

Крисчън Соренсън

Преподобният Крисчън Соренсън е старши пастор в Църквата за религиозна наука в Лел Мар, Калифорния. Той е бивш президент на духовенството в Южна Калифорния и е работил в международния управителен съвет на Движението за религиозна наука. Околосветски пътешественик и търсач на Истината, той е ръководил стотици духовни пътешествия в Китай, Индия, Африка и други екзотични земи. Цял живот изучаващ метафизиката, Крисчън иска да открива Духа във всички неща.

Когато бях петгодишен, моята баба ми подари за празниците папийонка, на която пишеше „Честита Нова го­дина". Не беше мечтаният подарък. Всъщност, молех се да не ми се наложи да я нося. Но благодарственото пис­мо, което трябваше да напиша, е най-ранният ми спомен за благодарността. Докато пишех това писмо, мислено се свързах - както правим във всяко писмо — с моята баба, която за мен бе въплъщение на любовта и грижовността. И изпитах чувство на признателност дори и за най-дребните подаръци за празниците.

Тези ранни уроци по благодарност създадоха у мен на­вика да изразявам признателност, което донесе големи дивиденти в моя свят. Когато видим нещо добро, няма как да не се фокусираме върху положителното и това бързо ни освобождава от тежките негативи, които изг­лежда преобладават в мисленето на някои хора. Разгово­рите с преуспели хора разкриват индивиди, които са фо­кусирани върху възможността и шанса, а не върху риска и трудностите. Това са хора, които са благодарни за до­сегашния си успех и смятат, че животът се отнася доб­ре с тях. И той го прави.

Ърнест Холмс, основателят на Движението за религи­озна наука, пише в своята книга „Наука за ума"; „Вътре в нас е неродената възможност за неограничено преживя­ване. Наша е привилегията да я родим!" Животът чака да повярвате в мечтите. Когато изберем да се хармонизи­раме с позитивния поток, можем да бъдем благодарни за трудностите, които изникват, и да ги видим като въз­можности за създаване на още по-голямо благо. И меж­дувременно израстваме и се учим.

Благодарното сърце презарежда душата и оживява тя­лото. То освобождава душата ни от оковите, издига съз­нанието ни на удобно място, където неговите криле ни позволяват да полетим в хармония с Творческата Инте­лигентност. Една чудесна практика за след събуждане сутрин, дори още преди да си отборите очите, е да ви­дите и почувствате всички хубави неща в живота си. Вместо да кажете „О, Божичко, сутрин" опитайте „Бла­годаря ти, Господи, за хубавата сутрин" или „Още един прекрасен ден. Толкова се радвам, че съм жив. Бог е създал този ден. Ще ликувам и ще се радвам". Избройте поне ду­зина от благословиите си, преди да станете от леглото. Ще се изумите колко по-добре ще върви денят ви. (Но внимавайте! Да бъдете бодри преди другите да са си из­пили кафето невинаги се оценява положително!)

Животът е изобилна излъчваща система, която само чака да се настроите на вечните й честоти. Когато на­сочим вниманието си към положителното чрез прослава, ние сме в хармония с честотата на щедростта. Сякаш съществува магнетична сила, която насочва съзнанието ни към постоянно присъстващото и нарастващо благо. Като че ли съзнанието и подсъзнанието ни се трудят прилежно, за да привличат само онези преживявания, които подкрепят умствената ни нагласа. Гледайки през очи­те на благодарността, ние се превръщаме в канал, който създава още неща, за които да сме благодарни. Казвали са ни „За всичко благодарете". Това включва папийонките, телата ни и дишането ни.

Лесно е да бъдеш благодарен за големите неща в живо­та, но признателността за „всичко" ще ви отведе до мо­гъщо, хармонично място. Тази сутрин, докато седях на скалите край дома ми в Дел Мар и приветствах деня, аз се потопих в такава красота, че се изпълних с чувство на благоговение. Усетих единение с пеликаните, които се плъзгаха на сантиметри от водата. Усетих радостта на делфините, сърфиращи в големите вълни. И, когато зър­нах китовете, надигащи величествените си перки над водата, познах величието на Бога. Но тази сутрин в екстаза на момента съзрях и себе си да дишам в унисон, както ми се стори, с прибоя, който следваше ритъма на вя­търа, а тревата се полюшваше в съвършен унисон с всичко останало. И в този момент ясно си дадох сметка за всяко зрънце пясък, което, както усетих дълбоко в себе си, резонира в съвършен баланс с цялата вселена.

Когато се върнах към индивидуалността си, какво дру­го можех да кажа за това преживяване, освен... благодаря.

Благодарността - начин на живот (част 44) Благодарността: начин на мислене

Благодарността: начин на мислене

Д-р Бърни Сийгъл

Д-р Бърни С. Сийгъл е пенсиониран хирург, който сега се занимава с хуманизирането на здравеопазването и медицинското образование. Той е основател на „ЕсаР" (изключителни раково болни пациенти) и автор на „Любов, медицина и чудеса"[1] и на „Покой, любов и изцеление".

Аз вярвам, че благодарността е начин на мислене, а не състояние, свързано със здравето или богатството. Нека кажа, че някои от най-великите ми учители по благодар­ност са хора, които аз наричам затворници на живота. Какво имам предвид? Имам предвид хората, които са затворници на тялото си или на здравно заведение и въп­реки това са благодарни за живота. Аз вярвам, че когато изпитваш благодарност за живота и го възприемеш като възможност да даряваш любов, той се променя и става такъв, какъвто го е замислил Творецът.

Пример за това са мои познати с различни заболявания или инвалиди, които аз наричам здрави. Защо са здрави? Те са научили онова, което бащата (общопрактикуващ лекар) на мой колега веднъж формулира така: „Истински доброто здраве е способността да живееш без него".

Сам Кийн имаше предвид свой приятел с болестта на Лу Гериг. Той бил тежко болен и дори дишането за него представлявало проблем. Сам отишъл да го види и го поздравил за нагласата му. Приятелят отвърнал: „Имам ли избор?", а Сам рекъл: „Можеш да се повайкаш и да поохкаш". Приятелят казал: „Никога не ми е хрумвало". И все пак ако попитате повечето хора дали животът е справедлив, те ще ви изкрещят „НЕ". Колкото по-богати са, толкова по-силно крещят. Трябва да осъзнаем, че макар животът да е труден, той не е несправедлив. Всички си имаме проблеми. Ключът е да се научим да живеем с тях и дори да ги използваме.

Посланието на майка ми към мен беше: „Така е било пи­сано. Бог те пренасочва. Нещо хубаво ще излезе от това". Тя постъпваше като Карл Юнг, който — както съм чувал -казвал на своите приятели, когато му разказвали за трагично събитие: „Хайде да отворим бутилка вино. От това ще излезе нещо хубаво". Когато пък му разказвали за нещо хубаво, той отвръщал: „Много лошо, но ако се държим един за друг, сигурно ще го преодолеем". Може да се смеете, но над 90 процента от хората, спечелили от ло­тарията, от три до пет години след печалбата се оплакват, че това е съсипало живота им.

Какво ни казват Библията и Талмудът? Библията казва, че Синът човешки идва не за да му служат, а за да служи и да пожертва живота си за доброто на всички. Талму­дът ни казва, че който прославя сполетелите го беди, носи спасение на света. Други религии също говорят за скрития в нещастията и злочестините дар или урок. Дори и в Книгата на Йов научаваме, че бедите лекуват, а нещастието отваря вратата към нова реалност.

Над бюрото на Бога са окачени любимите Му максими, които ще ви помогнат да облекчите времето си и да из­питате благодарност за възможността да давате любов по своя неповторим начин. Първата гласи: „Не се чувст­вай изцяло, лично, неотменно, вечно отговорен за всич­ко. Това е Моя работа". И е подписано „Бог". Другата гла­си: „Което ти помниш, Аз забравям, което ти забравяш, Аз помня".

И ето ние живеем тук, сред всичките трудности и болки, и кое ни прави истински благодарни и ни учи какво съкровище е животът? Нашият морал. Да, без нашите физически и емоционални болки няма да оцелеем. Те ни предпазват и ни пробуждат, за да се грижим за своите нужди и за потребностите на обичните ни хора. Нашият морал ни говори за ограниченото ни време тук и извисява съзнанието ни за съкровището на живота. Както споделя Питър Нол в последния си дневник: „Времето не е пари. Времето е всичко. Да видиш нещо за пос­леден път е почти толкова хубаво, като да го видиш за първи път и ти прекарваш повече време с нещата и хо­рата, които обичаш, и по-малко - с нещата и хората, ко­ито не обичаш."

Мога само да споделя с вас, че съм благодарен за живо­та и за възможността да участвам в чудото на творени­ето, като същевременно позная и изживея много болка. Най-вече съм благодарен просто да се събудя сутрин и да усетя света наоколо. Зная, че има други, които биха изб­рали да не се събудят на следващата сутрин, но защо се различаваме?

Мисля, че в основата на разликата е любовта, която съм получавал от момента на раждането си - тя улесня­ва чувството за благодарност. Моля ви - отнасяйте се един към друг така, както би се държала любяща майка, за да можем всички да бъдем благодарни за живота. Как ще обичате - оставям вие да решите сами. Изберете своя начин да служите с любов и показвайте тази любов на всеки срещнат.

Ако го правим, всяко дете ще бъде благодарно за живо­та и за възможността да служи и да подобрява живота на другите. Въпреки всичко помнете, че благодарността винаги е въпрос на избор и трябва да бъде резултат на свободна воля. Райската градина не е просъществувала, защото не е имало възможности за избор. Ние имаме из­бор. Нека обичаме живота и ближните си и да бъдем бла­годарни.

---

[1] Книгата е издадена на български език от ИК „Кибеа", 2000 г. - Бел. ред

Благодарността - начин на живот (част 43) Силата на благодарността

Силата на благодарността

Рон Сколастико

Рон Сколастико, доктор ла философските науки, е виден психолог, духовен наставник и автор с над 25-годишен опит в изучаването на човешкото съзнание. От 1978 г. Рон е гласът на дълбоката мъдрост на „Водачите" - любящи духовни същества, които съществуват отвъд физическата реалност. Той е автор на „Земното приключение", „Излекувай сърцето, излекувай тялото" и „Врата към душата".

В обърканото ежедневие нерядко пропускаме да забележим силата на благо­дарността. Много хора не знаят, че чувството на благодарност може да задвижи мощни, благотворни промени в човешката личност.

Чувството за благодарност, например, може да смекчи емоциите и да задълбочи любовта ви към себе си и към живота и да ви донесе по-голяма радост и щастие в изразяването ви като човешко същество. Благодарността също така може да стимулира силни вътрешни енергии, които да доведат до разцъфването на интуитивните ви способности, позволявайки ви в крайна сметка да има­те по-дълбоки духовни преживявания и да осъзнаете по-добре съществуването си като вечна душа.

За да разберете добре благодарността, можете да раз­гледате това чувство в две основни области на живота. Първата област е благодарността за постоянните аспекти на съществуването, които включват духовните реалности на живота, взаимодействащи с човешката ви изява. Втората област е благодарността за временните, преходни преживявания във физическия свят.

За да бъдете благодарни за постоянните аспекти на живота си, можете да започнете да обръщате внимание на способността си да възприемате себе си като лич­ност, обитаваща физическо тяло. Вие притежавате изключителна способност да си давате сметка за своята същност - да чувствате „Аз съм себе си". Способни сте да мислите, да чувствате и да действате във физическия свят. Често човек приема тези аспекти на съществуването си за даденост. Ако успеете да си дадете сметка за невероятната сложност на енергиите, използвани от вечните души, за да можете вие да живеете във физическото си тяло в този момент, ще се изпълните с ог­ромно чувство на благодарност и любов към тялото си, към своята същност, към другите човешки същества и към живота като цяло.

Вашата неизчерпаема сила също е свързана с красиви, могъщи духовни енергии, които непрекъснато се вливат във вас от силите, създали живота. Обикновено не си даваме сметка за тези божествени съзидателни сили, но ако всеки ден отделяте по няколко минути, за да остане­те в мълчание и да се настроите на техните честоти, ще се научите да ги усещате. Тези преживявания могат да стимулират вътрешното ви пробуждане. Така ще оце­ните и почетете по достойнство постоянно извършващите се в духовните измерения чудеса, които ви позволяват да продължавате да водите човешки живот във физическия свят. Тези преживявания ще ви помогнат да пробудите силата на благодарността в себе си.

Втората област на благодарност е свързана с човешката ви изява, чиито корени са желанието, амбицията, удовлетворението, удоволствието, неудоволствието и други важни аспекти на субективните преживявания. Ако в определен ден имате негативни преживявания, като за­губа на пари или разочарование в любовта, едва ли ще изпитвате благодарност. Ако в друг ден получите милиони долари като награда, ще ви бъде много лесно да сте бла­годарни, Следователно, обикновено ще изпитвате благо­дарност, когато имате приятни преживявания и желани­ята ви са удовлетворени и ще ви бъде трудно да сте бла­годарни, когато субективните ви преживявания са нега­тивни. Това са съвсем естествени реакции, при които събитията в човешкия свят обикновено диктуват кога да изпитвате благодарност. Важното тук е да стимулирате максимално благодарността, независимо какво се случва във всекидневния ви живот, за да не бъдете мани­пулирани от обстоятелствата и от чувствата си към тях. С други думи, ако изпитвате благодарност за живота си само когато всичко върви добре, тогава в периоди на трудности ще сте лишени от важното чувство на благодарност.

Можете да се научите всеки ден да отделяте по няколко минути, за да се изпълните с благодарност за живота, дори и когато сте изправени пред предизвикателства. Кажете си:

Независимо какво изпитвам по отношение па събитията в живота ми в този момент, не е необходимо да позволявам на чувствата ми да ме манипулират. Мога да се освободя от обичайните си чувства и мисли, да отворя сърцето си за великолепието на душата си и на Бог и да започна да изпитвам дълбока благодарност за възможността да бъда жив в този момент.

Много полезно е също да се стараете да разширявате обсега на нещата, за които сте готови да благодарите, отвъд приятните за вас преживявания. Бихте могли, например, да благодарите за преживявания, които пома­гат на другите, дори когато изискват усилия от ваша страна. Или пък да изпитвате благодарност за израстването си, дори и когато е предизвикано от тежки обсто­ятелства. Понякога трудните житейски ситуации са по-стимулиращи от приятните преживявания, като ви карат да проявите по-голяма смелост, сила, всеотдайност и съзидателност. Можете също да бъдете благодарни, че трудните ситуации ви сближават с другите човешки същества, като ви насърчават да проявявате по-пълноцен­но съпричастността и състраданието си.

Разширявайки обсега на благодарността към все повече и повече житейски ситуации, ще можете да изпитвате благодарност за живота си, дори когато собствени­те ви желания не са удовлетворени. Умението да изживявате силно чувство на благодарност в множество раз­лични житейски ситуации ще ви помогне да се чувствате по-силни, по-съзидателни и по-удовлетворени.

Всеки ден, независимо дали моментното ви човешко преживяване е радостно или тежко, можете да стимули­рате допълнително силата на благодарността, като си кажете:

Ликувам, че имам невероятната възможност да изживея чудото на човешкото съществуване на планетата Земя. Благодарен съм за разнообразието от преживявания в живота ми. Прославям любящите сили на моята душа и на Бог, които правят живота възможен.

Благодарността - начин на живот (част 42) Благодарете за всичко

Благодарете за всичко

Д-р Дж. Кенеди Шулц

Д-р Дж Кенеди Шулц е основател и пастор в Църквата за религиозна наука в Атланта. Той е добре познат учител и лектор от движението „Ново мислене" и лекциите и семинарите му се разпространяват на аудиокасети в страната и в чужбина. Д-р Шулц има магистърска степен по психотерапия от Нюйоркския университет, а „Рилиджъс Сайънс Интърнешънъл"му присъди докторска степен по религиозна наука през 1987 г., когато беше избран за президент на тази организация. Той е автор на „Наследството на истината" и „Ти си силата".

В края на дългия си живот великият Гьоте е казал, че от него би останало много малко, ако изхвърли всичко, което дължи на другите. Остарявайки и, надявам се, помъдрявайки, аз съм сигурен, че това е абсолютно валидно и за мен. Всичко значимо в мен е изтъкано от доброто, което хората са ми дали и аз съм имал здравия разум да при­ема, както и от стореното зло, което съм имал добро­тата да простя. Научих много от всичко това, след като се изпълних с благодарност за вътрешната сила, която ми позволява да се поуча от събитията.

Това означава, че трябва да бъдем благодарни за непре­ходните ползи от доброто, което хората са ни сторили или дарили, и от злото, което сме надживели. Не можеш да надживееш злото, без да помъдрееш. А изглежда понякога е необходимо да помъдреем по трудния начин, оце­лявайки от най-лошото.

Не е възможно да се върнем с мъдростта си назад във времето и да направим всичко по правилния начин. Можем единствено да използваме мъдростта си, все едно как сме я постигнали, в бъдеще и да правим нещата по-добре от преди. Но доброто не ни принадлежи, докато не го направим част от себе си. А ние не можем да го направим част от себе си, ако не го приемем с благодарност. С други думи, нищо не е ваше, докато не кажете „Благо­даря". Благодаря на кого? На Бога! Невинаги е лесно да бла­годарим на хората за извлеченото от отношенията ни с тях. Но винаги е възможно да благодарим на Бога, че сме извлекли нещо ценно от тези отношения. А щом свикнете да благодарите на Бога за всичко в живота си, става ясно на кого още трябва да благодарите и не е трудно да го направите.

Когато решим да следваме древния съвет „Благодарете за всичко ", ние не се съгласяваме да изразяваме благо­дарност за всички неща. Не е логично да бъдеш благода­рен за лошите неща, за разрушителните неща. Но вмес­то да изпадате в еуфория от хубавото и да унивате от лошото, неизменно отделяйте време да благодарите на Бога, че сте по-големи както от най-хубавото, така и от най-лошото, и че ще намерите начин да превъзмогнете всичко и преживяването ще ви направи по-силни.

Постоянната благодарствена нагласа ни помага да ви­дим всичко по нов начин. Тя ни позволява да подобрим както хубавите, така и лошите неща, защото ни поставя в правилните взаимоотношения с Бога - съзидателна­та сила в живота ни. А тази сила се влива най-добре в умовете и сърцата ни, когато сме отворени за нея. Така че не блокирайте божествените вълни в съзнанието си със страхове, че доброто в живота ви няма да продължи веч­но или че злото ще постоянства. Просто във всеки един случай отделяйте време да благодарите за вечната мъд­рост, която действа във вас и знае как да използва всичко това във ваша полза. Така ще се превърнете в човек, който върви през живота, като запазва най-доброто и рутинно изхвърля останалото. Това елиминира борбата от всекидневния живот в този наш странен свят и ни освобождава да живеем с лекота. Колкото по-лесно про­щаваме, толкова по-лесно живеем. И толкова по-естествена е благодарността ни за онова, което животът наи­стина представлява, понеже се освобождаваме от безс­мислиците, които са ни спъвали и са разваляли съществу­ването ни.

Много харесвам следния цитат на великия Майстер Екхарт: ,Винаги бъди готов за Божиите дарове, нови и нови -и не забравяй, че Бог е хиляди пъти по-готов да дава, отколкото ти -да получаваш".

Готовността ни да получаваме е блокирана от неща­та, които задръстват съзнанието ни, когато не знаем как да откликваме на живота с благодарност за дарената ни от Бога способност да извличаме най-доброто както от хубавото, така и от лошото. Искреното и вдъхнове­но религиозно усилие да изпитвате постоянна благодар­ност към Бога ще отхвърли този страх и „ще подготви пътя Господен" — ума, който не забравя да благодари.

Благодарността - начин на живот (част 41) Благодаря Ти, Господи!

Благодаря Ти, Господи!

мъри салем

Покойният Мъри Салем беше актьор и сценарист и създаде сценария на хитовия филм „ Ченге в детската градила", в който главната роля се изпълнява от Арнолд Шварценегер.

Моята прапрабаба, отдавна починала, беше проста сирийска селянка и не можеше нито да пише, нито да чете. Въпреки това беше много религиозна. Каквото и да правеше, Бог беше постоянно на устата й. Но тя изрича­ше не само името Му, а и „Благодаря Ти, Господи; благода­ря Ти, Господи" поне по сто пъти на ден. И не само кога­то се случваха хубави неща. Супата изкипяваше и ужасно изпоцапваше всичко, а тя чистеше и повтаряше: „Благо­даря Ти, Господи. Благодаря Ти. Благодаря Ти, Господи".

Попитах я защо благодари на Бога за нещо лошо. Тя се засмя и отвърна -. защото когато се случи нещо лошо, тогава забравяме връзката си с Бога (тоест, с нашата вис­ша сила). По онова време ми се струваше много странно, защото настояваше и аз да правя същото. Ожулвах си ко­ляното, а тя ме караше да кажа: „Благодаря Ти, Господи". Колкото и да е странно, явно действаше, защото коляно­то започваше да ме боли по-малко.

После навърших пет години и тръгнах на училище. Тъй като бях с различен етнически произход, синеоките и русокоси деца ми се подиграваха. Заради мургавия ми тен ми викаха „чернилка". Мразех училището и умолявах роди­телите си да не ме карат да ходя повече. Беше им жал за мен, но не можеха да ме закрилят вечно. Тогава моята situ (сирийската дума за баба) чу какво става и ми напомни, че трябва да казвам „Благодаря ти, Господи" Всеки път, когато децата ме обиждат. Помислих си, че това е най-глупавият съвет, който съм чувал.

Но няколко дни след този разговор, когато цяла група момчета започна да ми крещи „Чернилка! Чернилка! Чер­нилка!", нещо се случи. Сдържах сълзите си и с всяка час­тичка на тялото си се стараех да не бъда „лигльо" и да не им позволя да ме видят как плача. Но не можех да се спра. Сълзите щяха да рукнат въпреки всичко.

Тогава си спомних бабиното „Благодаря Ти, Господи!". Започнах мълчаливо да си го повтарям. Благодаря Ти, Гос­поди. Благодаря Ти, Господи. Помогна! Не знам точно какво се случи, но сълзите секнаха. Изведнъж вече не ме ин­тересуваше какво си мислят те. Може би защото сега знаех, че и аз имам приятел - Бог.

Всичко това беше преди много време. След това ста­нах успешен сценарист. Пътувал съм по целия свят и съм срещал стотици прекрасни хора. Животът ми е по-до­бър, отколкото някога съм очаквал. И през цялото време аз постоянно си повтарях „Благодаря Ти, Господи". Поня­кога го казвам по сто пъти на ден - точно като скъпата ми баба. Дори ми се иска да го изрека и сега.

„Благодаря Ти, Господи. Благодаря Ти, Благодаря Ти, Господи".

 

Благодарността - начин на живот (част 40) Благодарността и нейните целебни свойства

Благодарността и нейните целебни свойства

Д-р Франк Ришельо

Д-р Франк Ришельо е пастор в Църквата за религиозна наука в Редондо Бийч, Калифорния, и бивш президент на „Рилиджъс Сайънс Штърнешънъл". Той получава голяма част от религиозното си обучение от Ърнест Холмс, основателя на движението „Религиозна наука". Динамичните сказки на д-р Ришелъо се излъчват всекидневно от радиопрограмата „Ливинг Айдиъс", която е в ефир от 25 години, Той е автор ш „Тайната на просперитета", „Прераждането: наследството на душата" и „Изкуството да бъдеш себе си".

Благодарността е нещо повече от облагородяваща нагласа. Тя е един от най-енергизиращите, целебни и дина­мични инструменти на съзнанието и е решаваща за реа­лизирането на желаните житейски преживявания. Кога­то сте съсредоточени върху благодарността, вие сте изпълнени със съзнанието за хубавата и желана тъкан на - своя живот - почитате и благославяте онова, което зна­ете, че имате. Това знание е изпълнение на космическия закон: което обожаваш, него умножаваш.

Благодарността е като магнит. Тя привлича към вас онова, което й е равностойно. Ако, например, се случи да сте на легло, защото изпитвате болка, практикувайте благодарност в областта на здравето. Бъдете благодар­ни за здравето, което имате. Съсредоточете се върху чувството за покой и благополучието в други части на вашето тяло. Когато сте болни от нещо, е особено важно да позволите на ума си да помисли за здравето с благо­дарност и приемане на хубавото. Забележете, че по-голя­мата част от тялото ви прави онова, което искате. Похвалете го и го благословете. Вашето тяло може да се обновява и презарежда. Благодарността напоява дървото на живота. Тя стимулира здравето и растежа.

Когато се чувствате объркани от хаотично състоя­ние или ситуация, благодарете за покоя в сърцето на безкрая. Изпълнете ума и емоциите си със спокойна благо­дарност за Божествения закон и ред в цялата вселена и ги направете възможни за себе си. Щом се изпълните с благодарност за здравето и покоя, решенията и изцеле­нието идват. Ако не знаете как ще се справите с финансовите си задължения следващия месец и това ви изпълва с напрежение и усещане за оскъдица, осъзнайте, че божествената противоотрова е да бъдете благодарни за изо­билието. Когато имате проблем, кажете си:

Благодарен съм за съвършеното здраве и изобилните блага, струящи към мен по жизнените канали, които съм отворил за божествения поток. Благодарен съм за радостта, която възниква в съзнанието ми. Благодарен съм за съвършеното си здраве в момента. Благодарен съм за възможността да науча повече и да развия съзнанието си.

Човек изявява в живота си нещата, към които насочва вниманието си. Учителят Иисус е знаел това толкова доб­ре, че е бил способен да благодари за невидимото, уверен, че то ще се материализира посредством Закона за причи­ната и следствието. Така наречените проблеми са много близо до нас. Те ни впримчват на всяко равнище - физическо, умствено и емоционално. Те са толкова „видими", че ни е трудно да бъдем обективни. Необходимо е да отклоним вниманието си от тях и да го насочим към желания резул­тат, който вече е постигнат в Безкрайния Разум.

Трябва да надникнем отвъд проблемите и да видим отговора на молитвите си. Трябва да превърнем невиди­мото във видимо, като размишляваме за желаното, вмес­то за привидната реалност. Така превръщаме проблеми­те във възможности. Това е начинът да разсеем напрежението и блокажите и да преодолеем причините за проб­лемите. Щом го направим, навлизаме в царството на ре­шенията. Мнозина благодарят и са признателни за онова, което имат, но колцина благодарят за онова, което ще получат в бъдеще? Опитайте се да си създадете практиката да казвате:

Аз съм благодарен за благословиите, които ще получа. Благодарен съм за все по-хармоничната обстановка в дома ми. Благодарен съм за прекрасните преживявания, които подпомагат израстването ми. Благодарен съм за новото, което ще получа. Благодарен съм, че имам благодарствена нагласа към живота, Благодарствената ми нагласа отваря портите за по-пълноценен живот.

По този начин ще работите не върху неща и състоя­ния, а върху собственото си съзнание. Ще го програмира­те да очаква най-доброто. Не можете да имате благодар­ствена нагласа и да изпитвате горчивина. Трябва да се освободите от идеята, че хората или ситуациите са срещу вас. Трябва да се освободите и от убеждението, че сте объркали живота си и не можете да направите нищо по въпроса.

Когато благодарността избликва във вас като фон­тан, тя носи след себе си по-добро здраве, повече радост, повече блага, по-голям просперитет и по-голяма възмож­ност за пълноценен живот, отколкото когато и да било преди. Ако се чувствате смазани от ситуация или проб­лем и ви е трудно да се изпълните с благодарност, направете следното:

Седнете и мислено се върнете към спомена за неща, за които можете да бъдете истински благодарни. Помислете как Бог ви е насочвал и направлявал при предишни проблеми. Щом изпитате искрено чувство на благодарност за тези минали благословии, осъзнайте, че същият Бог е с вас и сега - насочващ, направляващ, обновяващ и възстановяващ. След това проектирайте мислите си отвъд настоящата ситуация и бъдете благодарни за онова, което предстои да получите.

Псалмите са песни на възхвала и благодарност, които са се пеели в тежки моменти. В мрачни ситуации вярата на псалмописеца не е потрепвала. Той е възхвалявал, бла­гославял и е бил благодарен, защото е знаел, че Бог винаги е тук, за да управлява вселената и да прави добро. Може би псалмописецът невинаги е разбирал защо възникват такива ситуации - човешката гледна точка е много огра­ничена в момент на нещастие - но вярата му не е пот­репвала.

Благодарността е важна, защото не е студено мисловно приемане на нещо. Тя е топла като слънчевата светли-на, която кара цветята да растат. Тя размразява почвата и прави възможно реализирането на желаното добро.

Ликувайте за свободата да избирате. Вие сте закон сами по себе си. Още сега си кажете:

Благодарността е целебна сила, която навлиза във всяка част от същността ми и я преобразява, укрепва, обновява и я прави цялостна. Благодарността постоянно протича през мен сега. Изпълнен съм с дълбоко вътрешно чувство на благодарност, което обогатява всяко мое преживяване.

Благодарността - начин на живот (част 39) Пряк път към чудото

Пряк път към чудото

Майкъл К. Рен

Преподобният Майкъл К. Рен е пастор в Първата църква за религиозна наука в Чикаго и е автор на няколко книги, включително „Ефективна радиореклама", „Нещо хубаво ще се случи" и „Силата на всеотдайността". Майкъл е харизматичен и динамичен лектор, чиято житейска философия е собственият му успех, този на клиентите му у на всички, с които контактува.

Ако има пряк път към чудото, това е благодарствената нагласа. Когато човек се научи да бъде признателен, той отваря живота си за отзивчивостта. Признателността задейства Закона за отзивчивостта.

Ако се научите да използвате двете прости думи „Благодаря ти", това ще ви помогне да осъществите желаните неща. Ако, например искате определена маса в някой ресторант, благодарете на салонния управител предварително; това обикновено ще ви осигури маса, разположена точно където искате да седите. Мога да продължа с още примери, но съм сигурен, че разбирате какво имам предвид.

Някога мислили ли сте какво се случва, щом кажете „благодаря", когато изпитвате признателност? Нека видим. Казвате „благодаря" и за частица от секундата се създава близост между вас и човека, на когото сте благодарили. Това кара въпросният човек да се чувства желан, ценен и дори важен. С други думи, изразяването на благодарност кара човека да се чувства добре.

Простият факт е, че не можем да дадем, без да получим. Това, както ни казват всички философи, е закон. Ние даваме каквото решим и получаваме обратно, каквото сме дали. Така всъщност ние избираме какво да получаваме в живота. Колко жалко за онези, които не са научили тази проста истина.

Не приемайте това, което казвам аз или някой друг, на доверие! Кажете „Благодаря ти" и наблюдавайте резултатите в живота си. После кажете „благодаря" още преди реализирането на желания резултат. Ще се изумите колко бързо животът ви ще се изпълни с прекрасни неща, които някои предпочитат да наричат чудеса.

Какво прави за вас изразяването на благодарност? Ко­гато накарате другия да се чувства добре, вие също се чувствате добре. Когато накарате другия да се чувства значим, вие също се чувствате значими. Колко е хубаво да си помогнете да се чувствате добре, значими и дори ценени. Отправянето на благодарност към другите ни осигурява същото уважение и удовлетворение, което сме из­разили с благодарността си.

Този начин на живот е чудесно приключение. Да познаваш даден закон, означава да го зачиташ, а Законите на благодарността и отзивчивостта са научен факт. Кога­то вярваш в тези закони и ги практикуваш редовно, това позволява на Съзидателната сила да работи за теб.

Пред нас се отварят грандиозни възможности, щом се научим да ценим и уважаваме нещата, които другите бършат, за да направят живота ни по-приятен. Човек създава собствените си преживявания, така че нека те бъдат изпълнени с уважение и признателност. Тъй като вие избирате преживяванията си, имате възможността да демонстрирате тази форма на любов, а любовта ви­наги поражда конструктивно, творческо действие.

Всичко започва с благодарствената нагласа и с изричането на двете прости думи „Благодаря ти". Не можем да подарим доброто. То продължава да се връща при нас по-голямо и по-хубаво отпреди. Сега зависи от вас! Докажете силата на благодарността и ще практи­кувате нещо, което някои наричат най-висша форма на молитва.

О, между другото, благодаря ви, че прочетохте това есе. Ценя отделеното време, ценя и ВАС!