Благодарността - начин на живот (част 42) Благодарете за всичко

Благодарете за всичко

Д-р Дж. Кенеди Шулц

Д-р Дж Кенеди Шулц е основател и пастор в Църквата за религиозна наука в Атланта. Той е добре познат учител и лектор от движението „Ново мислене" и лекциите и семинарите му се разпространяват на аудиокасети в страната и в чужбина. Д-р Шулц има магистърска степен по психотерапия от Нюйоркския университет, а „Рилиджъс Сайънс Интърнешънъл"му присъди докторска степен по религиозна наука през 1987 г., когато беше избран за президент на тази организация. Той е автор на „Наследството на истината" и „Ти си силата".

В края на дългия си живот великият Гьоте е казал, че от него би останало много малко, ако изхвърли всичко, което дължи на другите. Остарявайки и, надявам се, помъдрявайки, аз съм сигурен, че това е абсолютно валидно и за мен. Всичко значимо в мен е изтъкано от доброто, което хората са ми дали и аз съм имал здравия разум да при­ема, както и от стореното зло, което съм имал добро­тата да простя. Научих много от всичко това, след като се изпълних с благодарност за вътрешната сила, която ми позволява да се поуча от събитията.

Това означава, че трябва да бъдем благодарни за непре­ходните ползи от доброто, което хората са ни сторили или дарили, и от злото, което сме надживели. Не можеш да надживееш злото, без да помъдрееш. А изглежда понякога е необходимо да помъдреем по трудния начин, оце­лявайки от най-лошото.

Не е възможно да се върнем с мъдростта си назад във времето и да направим всичко по правилния начин. Можем единствено да използваме мъдростта си, все едно как сме я постигнали, в бъдеще и да правим нещата по-добре от преди. Но доброто не ни принадлежи, докато не го направим част от себе си. А ние не можем да го направим част от себе си, ако не го приемем с благодарност. С други думи, нищо не е ваше, докато не кажете „Благо­даря". Благодаря на кого? На Бога! Невинаги е лесно да бла­годарим на хората за извлеченото от отношенията ни с тях. Но винаги е възможно да благодарим на Бога, че сме извлекли нещо ценно от тези отношения. А щом свикнете да благодарите на Бога за всичко в живота си, става ясно на кого още трябва да благодарите и не е трудно да го направите.

Когато решим да следваме древния съвет „Благодарете за всичко ", ние не се съгласяваме да изразяваме благо­дарност за всички неща. Не е логично да бъдеш благода­рен за лошите неща, за разрушителните неща. Но вмес­то да изпадате в еуфория от хубавото и да унивате от лошото, неизменно отделяйте време да благодарите на Бога, че сте по-големи както от най-хубавото, така и от най-лошото, и че ще намерите начин да превъзмогнете всичко и преживяването ще ви направи по-силни.

Постоянната благодарствена нагласа ни помага да ви­дим всичко по нов начин. Тя ни позволява да подобрим както хубавите, така и лошите неща, защото ни поставя в правилните взаимоотношения с Бога - съзидателна­та сила в живота ни. А тази сила се влива най-добре в умовете и сърцата ни, когато сме отворени за нея. Така че не блокирайте божествените вълни в съзнанието си със страхове, че доброто в живота ви няма да продължи веч­но или че злото ще постоянства. Просто във всеки един случай отделяйте време да благодарите за вечната мъд­рост, която действа във вас и знае как да използва всичко това във ваша полза. Така ще се превърнете в човек, който върви през живота, като запазва най-доброто и рутинно изхвърля останалото. Това елиминира борбата от всекидневния живот в този наш странен свят и ни освобождава да живеем с лекота. Колкото по-лесно про­щаваме, толкова по-лесно живеем. И толкова по-естествена е благодарността ни за онова, което животът наи­стина представлява, понеже се освобождаваме от безс­мислиците, които са ни спъвали и са разваляли съществу­ването ни.

Много харесвам следния цитат на великия Майстер Екхарт: ,Винаги бъди готов за Божиите дарове, нови и нови -и не забравяй, че Бог е хиляди пъти по-готов да дава, отколкото ти -да получаваш".

Готовността ни да получаваме е блокирана от неща­та, които задръстват съзнанието ни, когато не знаем как да откликваме на живота с благодарност за дарената ни от Бога способност да извличаме най-доброто както от хубавото, така и от лошото. Искреното и вдъхнове­но религиозно усилие да изпитвате постоянна благодар­ност към Бога ще отхвърли този страх и „ще подготви пътя Господен" — ума, който не забравя да благодари.