Благодарността - начин на живот (част 47) Благодарността като начин на съществуване

Благодарността като начин на съществуване

Д-р Шарън Страуд

Д-р Шарън Страуд, носителка на международната награда „Жена на годината" за 1991-1992, е последователна на Юнг, вдъхновен лектор, терапевт и учител от 25 години. Тя основава Центъра за прослава на живота - духовен център, който образова, лекува и насърчава развитието наличната сила, подкрепя каузи като световния мир и помага на малтретирани жени и деца и на болни от СПИН, както и центъра „ Челиндж", където парализирани хора преоткриват живота си. Заемала е и поста президент на Обединението на духовниците от Църквата за религиозна наука,

Установила съм, че благодарността е начин на съществуване. Когато проу­меем, че всичко в този живот е дар от вселената, а онова, което правим с живота, е нашият ответен дар за вселената, съзнанието ни се задълбочава. Благодарността е осезаема и се излъчва от човека, който изпитва това чувство. Тя се разпространява и просмуква в заобикалящата обстановка, в дрехите и предметите.

Благодарността като „начин на съществуване", започва да се проявява чрез изкуството на благославянето. Това става очевидно, щом си дадем сметка, че всичко живо оперира на вибрационна енергийна честота. Каквато енергия внесем в живота, такава енергия се връща при нас. Не е приятно, когато не получаваме желаното в живота, но всяко преживяване е оправдано, ако сме готови да прозрем посланието му и да приемем дара, който то носи. Това създава пространството, в което се случ­ват чудесата.

Когато бях дете, живеехме на половин акър с орехови дървета и аз си имах „специално" дърво - можех да се кача на него и да се сгуша в клоните му. Дървото беше мой скъп приятел и аз му бях много благодарна за компанията. То винаги изслушваше всяка моя мисъл и ми позволяваше да се изкачвам по клоните му, за да мога да погледна окол­ния свят от „птичи поглед". Когато бях гладна, то ми поднасяше сладките си плодове и ме засищаше, а от оре­ховите черупки правех малки лодки с хартиени платна и мачти от клечки за зъби. Да, дървото беше мой приятел и аз му бях благодарна.

Когато семейството ми нямаше средства за препита­ние, майка ми наемаше мигриращи работници да разтър­сят дърветата и с нея напълвахме чувалите от зебло с най-хубавите орехи по Божията земя. Продажбата на орехите винаги ни осигуряваше най-прекрасната Коледа. По времето, когато това се случваше, не оценявах находчивостта на майка ми. Орехите са покрити с тъмна кожица, която боядисва ръцете черни! Отмива се бавно, затова децата в училище ми се подиграваха, а учителите ми казваха да ида да си измия мръсните ръце!

..Когато години по-късно размишлявах върху това преживяване, изпитах огромна благодарност, защото то ме беше научило да се съсредоточавам върху наличното в настоящия момент, да го благославям и да наблюдавам как благата се умножават! Освен това ме научи да изпитвам дълбоко състрадание към онези, които имат нужда от разбирането и любовта ни в трудни ситуации - и, което е най-важното - да виждам любовта, породила случващото се.

Благодарствената нагласа ми беше от голяма полза през двадесетте години, откакто съм проповедник. Изкуството да благославяш е резултат от готовността да се преклониш пред Ангела на Настоящето, който носи на крилете си красота, да осъзнаеш, че нещо действа под повърхността, и да се довериш на случващото се.