сряда, 14 ноември 2012 г.

Благодарността - начин на живот (част 41) Благодаря Ти, Господи!

Благодаря Ти, Господи!

мъри салем

Покойният Мъри Салем беше актьор и сценарист и създаде сценария на хитовия филм „ Ченге в детската градила", в който главната роля се изпълнява от Арнолд Шварценегер.

Моята прапрабаба, отдавна починала, беше проста сирийска селянка и не можеше нито да пише, нито да чете. Въпреки това беше много религиозна. Каквото и да правеше, Бог беше постоянно на устата й. Но тя изрича­ше не само името Му, а и „Благодаря Ти, Господи; благода­ря Ти, Господи" поне по сто пъти на ден. И не само кога­то се случваха хубави неща. Супата изкипяваше и ужасно изпоцапваше всичко, а тя чистеше и повтаряше: „Благо­даря Ти, Господи. Благодаря Ти. Благодаря Ти, Господи".

Попитах я защо благодари на Бога за нещо лошо. Тя се засмя и отвърна -. защото когато се случи нещо лошо, тогава забравяме връзката си с Бога (тоест, с нашата вис­ша сила). По онова време ми се струваше много странно, защото настояваше и аз да правя същото. Ожулвах си ко­ляното, а тя ме караше да кажа: „Благодаря Ти, Господи". Колкото и да е странно, явно действаше, защото коляно­то започваше да ме боли по-малко.

После навърших пет години и тръгнах на училище. Тъй като бях с различен етнически произход, синеоките и русокоси деца ми се подиграваха. Заради мургавия ми тен ми викаха „чернилка". Мразех училището и умолявах роди­телите си да не ме карат да ходя повече. Беше им жал за мен, но не можеха да ме закрилят вечно. Тогава моята situ (сирийската дума за баба) чу какво става и ми напомни, че трябва да казвам „Благодаря ти, Господи" Всеки път, когато децата ме обиждат. Помислих си, че това е най-глупавият съвет, който съм чувал.

Но няколко дни след този разговор, когато цяла група момчета започна да ми крещи „Чернилка! Чернилка! Чер­нилка!", нещо се случи. Сдържах сълзите си и с всяка час­тичка на тялото си се стараех да не бъда „лигльо" и да не им позволя да ме видят как плача. Но не можех да се спра. Сълзите щяха да рукнат въпреки всичко.

Тогава си спомних бабиното „Благодаря Ти, Господи!". Започнах мълчаливо да си го повтарям. Благодаря Ти, Гос­поди. Благодаря Ти, Господи. Помогна! Не знам точно какво се случи, но сълзите секнаха. Изведнъж вече не ме ин­тересуваше какво си мислят те. Може би защото сега знаех, че и аз имам приятел - Бог.

Всичко това беше преди много време. След това ста­нах успешен сценарист. Пътувал съм по целия свят и съм срещал стотици прекрасни хора. Животът ми е по-до­бър, отколкото някога съм очаквал. И през цялото време аз постоянно си повтарях „Благодаря Ти, Господи". Поня­кога го казвам по сто пъти на ден - точно като скъпата ми баба. Дори ми се иска да го изрека и сега.

„Благодаря Ти, Господи. Благодаря Ти, Благодаря Ти, Господи".

 

Няма коментари: