понеделник, 26 ноември 2012 г.

Благодарността - начин на живот (част 49) Благодарността: безмълвна, неизречена молитва

Благодарността: безмълвна, неизречена молитва

Рама Дж. Върнън

Рама Дж. Върнън е основателка на Калифорнийската асоциация на учителите по йога, която издава „Йога Джърнъл". Международната дейност на Рама като президент на Центъра за международен диалог (основан през 1984 г., за да създаде рамка, в която гражданите на САЩ и СССР да преодолеят различията си чрез диалог) и големият й опит в йога я превръщат в съосновател на Института за решаване на конфликти и изследване намира. Институтът използва психологическите модели на Изтока и Запада, духовните принципи и сутрите от Патанджали Йога като основа за обучението във вътрешно/външно ненасилие за създаване на международни групи от специалисти по решаването на конфликти.

Един велик мислител някога е казал: „Ан­гелите кръжат над земята, търсейки лъчите на благодарността и призна­телността, които себеотрицателните сърца излъчват".

Речникът „Webster" дефинира думата благодарност като чувство на признателност за стореното добро. „Благодарен" означава да бъдеш „дарен с благо". Благодар­ността означава да благодариш не един ден в годината, а всеки ден, всяка минута и с всеки дъх. Изразяването й в живота ни и спрямо другите разцъфва в съзнанието, че сме цялостни и завършени сами по себе си.

За мен благодарността винаги е била като безмълвна и неизречена молитва. Когато я изпращаме от дъното на душата си, тя е като крилат посланик, който преобразя­ва личните амбиции и молби за нуждите и желанията ни в трансцендентен поглед към жизнените цикли и модели.

Когато благодарността и признателността се превърнат в начин на живот, цялото изобилие - физическо, духовно и материално - съществува едновременно; на­шата лична сила се съединява със силите на вселената, за да излекува света, докато ние лекуваме себе си. Благодар­ността ни издига до висините на по-висшите вибраци­онни честоти, които трансформират напрежението и болестта в клетките.

Когато изразяваме благодарност с всеки дъх, ние се превръщаме в симфония от състрадание, любов и разби­ране, а границите на отделеността вътре в нас се разтварят в съзнание за Единението с всичко.

Дори и в най-мрачните житейски моменти можем да се отворим с благоговение и благодарност, знаейки, че кризата дава живот на нови възможности. С радостта на приемането и признателността житейските съби­тия протичат като стабилен, нежен поток на съзнание­то и превръщат препятствията в трамплини.

Благодарността е нашият дар за висшата сила. Тя е вяра, че съществува нещо по-висше от нас, което ни нап­равлява, поддържа и закриля. Практикуването на благо­дарността е дар, създаващ резониращо поле, което обединява и укрепва виждането ни за лична и глобална тран­сформация.

Как практикуваме благодарност? Можете да практи­кувате благодарност всеки ден с всяка дума, всяка мисъл и всеки жест. Независимо от всичките си нужди и желания, задайте си въпроса за какво можете да бъдете благодар­ни сега. Потърсете неща, които предизвикват благодар­ност в живота ви, дори първоначално да ви се струват незначителни. Скоро автоматично ще се изпълните с жизненост и радост. Изразявайте благодарността си -не веднъж годишно, а всеки ден. Направете списък на не­щата, за които сте благодарни, и наблюдавайте как той расте. Съсредоточете се върху изобилието, което в мо­мента съществува в живота ви, вместо върху липсата.

Представете си живота си преизпълнен и цялостен и задръжте тази картина. Утвърдете я. Осъзнайте я. Бъ­дете тази картина. Няма към какво да се стремите из­вън себе си. Вие сте вселената, доволна от собственото си съвършенство. Както казва Шекспир: Приеми нагла­сата и ще бъде твое, макар все още да го нямаш".

Можете да практикувате благодарност по всяко вре­ме и навсякъде. За да го направите, просто си дайте сметка за своето дишане. Вдишайте и си представете как универсалното съзнание навлиза във вас от всички по­соки едновременно Към центъра на Същността ви. Задръжте леко дъх и си позволете да се насладите на усещане­то за пълнота и цялостност. Издишайте и разпрострете вътрешната си пълнота, радост и изобилие към всички в живота ви и в света.

Ето още няколко съвета, които през годините са ми помагали да култивирам дух на благодарност:

Виждайте всички хора в светлината на универсалната любов, докато работите или вървите край тях.

Нека думите ви лекуват вместо да нараняват. Прощавайте първи и правете първата стъпка.

Отнасяйте се към всеки човек в живота си с любов и благодарност (особено към онези, с които сте имали или имате трудности).

Бъдете спонтанен канал за безусловната любов, където и да сте, с когото и да сте.

Въплъщавайте покоя, който искате да виждате в света.

За мен благодарността е нагласа на ума и на сърцето, която започва отвътре и преминава през цялата ми душа. Тя не оставя никоя част от същността ми недокосната, обхваща всичко, което съм, и настоява за най-висшето и най-доброто, към което мога да се стремя и което мога да си представя. За мен благодарността е състояние, а не нещо, което се прави. Тя е непресекваща любов към Твореца и към всички  живи създания.

Няма коментари: