Благодарността: могъща сила
Джон Рандолф Прайс
Джон Рандолф Прайс е автор на множество бестселъри, включително „Свръхсъществата", „Книга на изобилието", „Ангелите в нас" и „Практическа духовност". Той е председател на борда на фондация „Куотъс" и заедно със съпругата си Джен провеждат семинари. Като признание за работата им по създаването на Глобална духовна връзка и Световен ден на изцелението през 1986 г. семейство Прайс получиха наградата „Изразител на Божията светлина" от Асоциацията на унитарианските църкви. През 1992 г. Джон получи и Хуманитарната награда от аризонския клон на Международния алианс на движението „Ново мислене".
Обичайното значение на благодарността е признателност за стореното добро. Макар това да е важно, аз смятам, че енергията на благодарността е една от най-могъщите гравитационни сили във вселената. Изпълненото с благодарност сърце дори когато външните обстоятелства ни показват, че сме затънали в оскъдица, конфликти и нещастия, ни издига на по-висока честота на съзнанието – и скоро виждаме как светлинаъа на реалността разкъсва облаците на илюзията.
Ако трябва да перифразирам написаното в моята книга „Силата", нашите желания се удовлетвоярват първо в съзнанието и след това се проявяват във външния свят като идеално преживяване и форма – затова тайната е да бъдем благодарни, докато доброто все още е невидимо. Благодарността освобождава динамичен поток духовна енергия, който върви пред нас и оказва могъщо въздействие върху нашия свят. Тя не само елиминира от подсъзнанието негативните модели, създадени от неблагодарността, но и създава свързващо звено - мост – с всички възможни източници на доброто. Разбира се, има само един Първоизточник, но Божественият Разум работи по тайнствени начини, за да сътвори чудеса чрез безброй канали. И чрез чувството за благодарност ние се хармонизираме с универсалните блага, любящите връзки и с целебната сила на Духа, който струи отвътре.
Съпругата ми Джен и аз сме доказвали силата на благодарността много пъти в живота си. През 70-те години имах труден период в работата и дни наред се молех и медитирах за решение. Тогава една сутрин станах от леглото и чух ясен глас да отква в спалнята ни с думите: „Спокойна вяра". За мен това означаваше, че проблемът е решен и моята роля в схемата на нещата е да успокоя ума ис (тоест, да престана да се тревожа) и да се доверя на божествения процес. Обзе ме интензивно чувство на благодарност и през следващите няколко дни постоянно повтарях в ума и в сърцетос и: „Благодаря Ти, Господи!" и тогава внезапно от хаоса възникна съвършен ред и хармония.
На 30 декември 1993 г., когато Джен получи инфаркт и почина върху носилката на „Бъеза помощ" в дома ни, аз усетих чувство на дистанцираност и почти никаква емоционална реакция. Дори когато лекарят ми каза: „Съжалявам, изгубихме я.", не исках да го приема. На някакво ниво на съзнанието знаех, че тя ще се върне и бързо ще се възстанови. След като прекара повече от 4 минути от „другата страна", тя наистина се върна и по-късно в болницата, докато чаках доклада на лекарите, оставих чувството наблагодарност да нарасне като никога преди. Молитвата ми в чакалнята беше изпълнена с огромна признателност към Жизнената сила в Джен, която лекуваше и усъвършенстваше тялото й. На следващата сутрин Джен също изрази благодарност за живота, за невероятното си преживяване и за това, че се чувства прекрасно – а докторът клатеше глава в благодарно благоволение пред бързото й възстановяване. Благодарността, която съчетава енергиите на любовта и радостта, изпълни болницата докрай и не бих се учудил, ако чудотворното изцеление се беше осъществило по това време.
Когато живеем с благодарни сърца, страхът не може да ни завладее отвътре, чувството за вина се разтваря и остават само покоят, любовта, прошката и разбирането. За мен това е смисълът на живота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар