Благодарността - начин на живот (част 46) Манифестираме на благодарността

Манифестираме на благодарността

Хал Стоун и Сидра Стоун

Клиничните психолози Хал Стоун, доктор на философските науки, и Сидра Стоун, доктор па философските науки, са автори на „Прегърни себе си", „Прегърни другия", „Прегърни вътрешния си критик". В началото на 70-те години Хал основава Центъра за целебни изкуства в Лос Анджелис - едно от първите холистични здравни заведения в страната. Сидра ръководи „Хекчбъргър" в Лос Анджелис - център за лечение на подрастващи момичета. От 1982 г. те пътуват и преподават в САЩ и в чужбина в допълнение към образователните и писателските си занимания, които осъществяват в дома си на северния бряг на Калифорния в Мендосино Каунти.

Няма човешка емоция, все едно колко положителна изглежда, която да е добра или лоша по природа. Всичко зависи от начина, по който използваме или канализираме емоциите и чувствата. Ние сме способни да си дадем сметка за определена енергия, както и да вземем подхо­дящото решение за проявлението на тази енергия в света, което определя как използваме всяка идея, чувство или преживяване. Само по този начин можем да преценим дали дадена емоция или идея се проявява като сила на доб­рото или злото в света. Благодарността не е изключение от това правило.

Благодарността и любовта, които често вървят ръка за ръка, са релационни по природа. Това означава, че е не­обходимо някой да изпита благодарност и някой или група хора да направят нещо, което да предизвика благодар­ност. Въпросът за благодарността е първостепенен при трансформацията на мисленето, защото обикновено е ключово чувство при индивидите, потърсили помощта на наставник за издигане на своето съзнание. В този сми­съл тя е част от връзката между ученика и учителя във всяко обучение или терапия. За целите на това есе под учител ще разбираме терапевт, лечител или писател, а под ученик - всеки, който получава помощ, все едно дали е клиент, обект, пациент или търсач на духовното.

Едно от объркващите неща при благодарността е, че човек може да я изпитва по различни начини. Видът на благодарността и проявленията й във времето оказват силно въздействие върху хода на развитието при даде­ния човек. Ние искаме да се съсредоточим върху осъзна­тите и неосъзнатите проявления на благодарността и последствията при всяко от тях. Възнамеряваме също да се спрем на особеното проявление на благодарността в отношенията учител/ученик при терапия, лечение и работа с малки и големи групи индивиди, които се стре­мят към извисяване на съзнанието.

Неосъзнатата благодарност обикновено се проявява чрез детската страна на личността. Под „детска стра­на на личността" имаме предвид, че между учителя и уче­ника се осъществява взаимодействие от типа роди­тел/дете и че ученикът е в ролята на син или дъщеря на учителя. Възникналите тук чувства могат да бъдат мно­го силни, но се проявяват в границите на взаимодействи­ето родител/дете. Ние наричаме това взаимодействие „обвързващ модел".

Когато, например, някой получава помощта на духовен учител, той обикновено развива определен вид емоцио­нална връзка с учителя. Ученикът се изпълва с благодар­ност и любов и наистина сърцето му прелива. Това е ес­тествена, органична част на връзката учител/ученик и на любовта и благодарността, които са част от духов­ното посвещаване като цяло. Но не е задължително тя да остане в тази форма завинаги.

Какви са последствията на взаимодействието от типа родител/дете? Как нещо толкова красиво може да се превърне в нещо негативно? При наличието на твър­де силна благодарност от страна на детето изграждането на личната му сила става много по-трудно, защото уязвимостта остава неосъзната. Тогава учителят се грижи за Вътрешното Дете (уязвимостта) на ученика. В такива ситуации ученикът може да продължи да израст­ва в духовно отношение, но да се породи зависимост от учителя и склонност за поддържане на твърде позитив­на връзка. Ученикът ще се страхува да се противопостави на учителя-терапевт и да внесе в отношенията как­вато и да било негативност поради дълбокия страх да не загуби любовта и близостта, за които Вътрешното Дете отчаяно копнее.

Както изтъкнахме, това е естествена част от проце­са на израстване на съзнанието. Ако си даде сметка за нея, учителят ще помогне на ученика да види своята уязвимост и ще му покаже, че всеки сам носи отговорност­та за Детето в себе си. Съумее ли да поеме в тази посо­ка, ученикът ще започне да развива съзнанието си и ще приеме както силата, така и уязвимостта.

След задвижването на този процес природата на бла­годарността претърпява сериозна промяна. Търсещият продължава да бъде благодарен за помощта, любовта, доброто чувство и всичко останало, което е получил. Наред с това обаче той развива лична сила и готовност да поема рискове чрез чувства и реакции, които могат да разклатят лодката. Сега за него е по-безопасно да поема такива рискове, защото външният учител вече не е ро­дител на Вътрешното Дете. Вече той и неговото съзна­ние са родители на това Дете.

Благодарността е емоция, която отваря пътищата на любовта и състраданието. При целебните изкуства тя е основополагаща за емоционалната връзка във взаи­модействието учител/ученик. Без съзнаване тя може да породи твърде силно ударение върху положителните чувства и да доведе до зависимост и прекомерен акцент върху любовта, благодарността и състраданието. Чрез съзнаване тези емоции могат да бъдат пълноценно преживени и оценени, без да спъват развитието на личната сила на ученика, което трябва да бъде върховната ни цел като учители.