петък, 19 октомври 2012 г.

Благодарността - начин на живот (част 26) Хубаво е да си благодарен

Хубаво е да си благодарен

Елизабет А. Джонсън

Елизабет А. Джонсън е автор на книгата „Когато някой умре: наръчник за живите" и съавтор (заедно с Лучия Капачионе) на „Просветли тялото си, просветли живота си". Тя е продуцент на музикални, танцови и театрални представления в различни части на Съединените щати и популяризира множество художествено-образователни програми. Елизабет отдавна изучава философията на Изтока и на Запада. Тя е лицензиран инструктор по тай чи, както и джаз и  степ танцьорка.

 

Не обичам снега.

Студените влажни ветрове

не ме ободряват,

нито ме ентусиазират.

Да възславям с радост величието на

суровата зима за мен би означавало

да изпея лъжа.

 

И все пак,

 

какво грациозно великолепие, спокойствие и тишина настъпват, когато дебелата кръгла луна изпраща тънки лъчи, за да се отрази в снежинките, покрили като булчин­ски воал ръцете на огромните дървета. Абсолютната неподвижност на зимната вечер обединява небето и зе­мята в такава съвършена симетрия, че сърцето ми се преизпълва и аз почти се разплаквам от дълбоката красо­та, още по-дълбоката тишина и най-дълбокото Единение на всичко. Благодаря.

 

Не съм особено очарована

от неща, които се пързалят и плъзгат

върху леда-

като коли и стъпала -

нито от температурите с една цифра

от която и да било страна на нулата.

 

И все пак,

 

благодаря на Бюти Блу - моята кола - и на добрите хора, произвели нейния акумулатор „Die Hard Long Life", наред с най-искрена, невероятно искрена, наистина истински искрена признателност към създателя на отоп­лението за коли, който и да е той. И същевременно от­делям миг да благодаря на краката си, те танцуват (троп-троп-троп) и изпращам топли пожелания на всеки зимен танцьор, който минава по ледената пътека към врата­та на студиото и се появява за загрявката. Благодаря на тай чи за всичко!

 

Духът ми не подскача радостно от мисълта

за подгизналите ръкавици, влажните от вятъра очи,

студените уши,

червения нос, почти измръзналите пръсти,

ледените висулки в косата ми

или оставените през нощта в колата ръкавици.

 

И все пак,

 

щастливо отправям сърдечна благодарност към: супа­та, мъхестите чехли, големия халат за баня, наушниците, песните на евангелистите с пляскане на ръце, слънце­то, успокоителните, повтарящата се аларма за събуждане, горещата вода, камината, яркосиньото небе, червените чорапи, добрата идея за облекло на пластове, слън­цето, дебелите чаршафи, моето куче, което се катери по снежни купчини, и моята котка, която не го прави, го­рещия чай с мляко, калцуните, приятелите в големи пуло­вери, слънцето, овцете, които споделят вълната си, снежните човеци, новите зимни подстрижки и боята за коса „Lady Clairol", слънцето, малчуганите, щапукащи в цветни зимни гащиризони, горещия пунш, ботушите, цветята от всякакъв вид и - о, да - слънцето.

 

За мен не е ужасно вълнуващо,

когато части от живота приключват

или прекъсват като училището и работата,

всички курсове по танци и

летищата, пътищата, бакалиите, бензиностанциите.

Сняг. Сняг. Лопата. Сняг. Нееднородни малки снежинки!

 

И така,

 

Ариел Роуз, моят ангел, се киска, докато се обръщам към прозореца и виждам смеещи се съседски тийнейджъри да бомбардират със снежни топки пътеката пред къщата ми, и пощальонът във високи ботуши да си пробива път, пеейки високо и ясно. Това ми напомня, че Бог обича да се усмихва. И така, аз седя в кухнята си, а по стените танцуват създадените от кристала дъги. Няма какво да правя днес. Снегът е доста дебел. Няма къде да ходя. Няма какво да правя днес. Каква идея! Какъв късмет! Няма какво да правя днес. Затова смятам днес да помисля! Да помисля за мно­го неща днес. Неща от миналото-настоящето-бъдещето. Все свързани неща. Големи, малки, обични неща. Мои и на вселената неща. Неща от пътя към Ню Йорк, Кристен-щат и Сент Кроа. Щастливи неща, мисловни неща. Неща, свързани с „Благодаря ти - благодаря ти - благодаря ти". И когато луната, моята сестра, се изкачи високо в небе­то, Ариел Роуз и аз ще излезем навън и всяка от нас ще нап­рави по един съвършен снежен ангел. Това ще бъде прекрасна зимна благодарствена картичка.

Тогава всички ще видят нашата благодарност и колко весела е тя.

Няма коментари: