Благодарността - начин на живот (част 32) Трансцендентална благодарност

Трансцендентална благодарност

Дан Милман

Дан Милман е автор па седем книги, включително „Пътят па мирния воин", „Няма обикновени моменти", „Животът, който си роден да живееш" и две детски книжки. Неговите творби (преведени на 16 езика) са вдъхновили милиони хора. Бивш световен шампион по лека атлетика и преподавател в колеж, сега Дан обучава хора от всички житейски поприща в областта на личностното и духовното израстване.

Въпреки че повечето от нас имат пет основни сетива, две допълнителни имат особено значение: чувството за хумор и чувството за перспектива. От тях избира естес­твената благодарност. Ако ни липсва чувство за перспектива, липсва ни и чувство за хумор; може да се разстроим заради дребни разочарования и неоправдани очаквания -заради несъвършенствата или грешките на другите.

Но онези от нас, които са се сблъсквали със сериозни предизвикателства и изпитания като болка, болест и смърт на обичан човек, имат различна отправна точка. Ние „не правим от мухата слон", ние сме благодарни дори и за дребни услуги и благословии. Писателят и автор Чарлс Гродин веднъж сподели с мен, че след като баща му починал, когато той бил на 18 години, всичко друго му се струвало дреболия. Смъртта на баща му създала у него чувство за перспектива и заедно с него дълбоко чувство на благодарност.

При разширена перспектива с времето възприятията ни се променят. Започваме да изпитваме благодарност не само за конкретни услуги, жестове на доброта или приятни обстоятелства, но и за дребни неща — гледката на изгрева, красотата на разлюляно от вятъра дърво. Перспективата води също до дълбоко смирение не в сми­съл на покорство, а оценяване на мястото ни във вселе­ната и възможността, която животът представлява, независимо дали в момента върви добре, или не.

Като деца са ни учили на традиционната благодар­ност: „Кажи „Благодаря" на леля Сюзан за хубавото бельо, миличка". Или може да са ни „научили" на благодарност чрез чувство за вина: „Спо ни си какви жертви сме правили за теб, а виж само как се държиш!" Когато някой ни нарече „неблагодарни", ние сме нарушили някоя от неговите социални норми. Традиционната благодарност може да носи незабележимото бреме на задължението, размяната на услуги или боденето на сметки, сякаш казва: „Ти си направил повече за мен, отколкото аз правя за теб, такса че аз съм на червено и ти дължа благодарност: длъжник съм ти". Обикновено зад алтруистичните постъпки стои смесица от мотиви - чувство за дълг, задължение, обществено съзнание, желание за признание, вни­мание и много рядко - чист алтруизъм или саможертва.

Ако някой ми направи услуга, социалните норми ми казват, че „трябва" да бъда благодарен. Но ако аз съм му дал възможността да дава, да служи и да засили чувството за собствената си стойност, може би той трябва да ми бъде благодарен. Колкото по-надълбоко се вглеждаме, толкова по-неуловими стават „правилата" на благодарността.

Трансценденталната благодарност обаче отива отвъд социалните норми. Вместо да изпитваме благодар­ност към другите, ние изпитваме благодарности  за тях -защото Бог или Духът работи чрез тях. Започваме да из­питваме благодарност за всеки и за всичко в живота си. Чувството ни ентусиазира, обгръща ни и ни помага да увлечем и другите чрез дълбокото съзнание, че в трайна сметка това усещане е всеобщо.

От известно време се събуждам благодарен всяка сут­рин и заспивам благодарен всяка вечер с мълчаливо и на­растващо чувство за присъствието, любовта и благос­ловията на Духа. Изпитвам благодарност за моите прия­тели и противници, за радостите и предизвикателствата в моя живот, защото радостите ми носят удоволствие, а предизвикателствата ми помагат да израсна. Всичко ми служи по свой начин.