Благодарността - начин на живот (част 17) Да благодарим за житейските предизвикателства

Да благодарим за житейските предизвикателства

Шакти Гауейн

Шакти Гауейн е авторка на бестселърите „Творческа визуализация"[1], „Живот в светлината", „Завръщане в градината", „Пробуждане", „Пътеката на трансформацията" и няколко други Книги. Топла, красноречива и вдъхновяваща учителка, Шакти провежда семинари в цял свят. Повече от 20 години тя помага на хиляди хора да се научат да вярват в себе си и да се ръководят от собствената си вътрешна истина, Като по този начин освобождават и развиват своята съзидателност във всяка област на живота си. Шакти и нейният съпруг Джим Бърнс са основатели на „Натарадж Пъблишипг". Те живеят в Мил Вели, Калифорния, и на Хавайския остров Кауаи.

Не е трудно да бъдем благодарни, ко­гато се случват хубави неща и животът върви по желания от нас начин. Дори и тогава често приемаме нещата за даденост. И все пак приятно е да отделим време да изразим призна­телността си към другите хора, към земята, към собствената ни висша сила, към живота.

Далеч по-голямо предизвикателство е да бъдем благо­дарни, когато преживяваме тежък период или животът не върви така, както ни се иска. В тези моменти е по-ве­роятно да се чувстваме наранени, объркани или да изпитваме негодувание и това е напълно естествено. Бла­годарността е последното нещо, което ни хрумва в та­къв момент. В живота ми е имало моменти, когато съм изпитвала желание да размахам юмрук срещу вселената, чудейки се защо ми нанася такъв жесток удар.

Интересно е обаче, че след като преминем през тру­ден период, в ретроспекция често осъзнаваме, че преживяването ни е донесло нещо важно и необходимо. Може да не стигнем до този извод месеци или години, но нак­рая виждаме, че сме усвоили някакъв важен урок, задълбо­чили сме мъдростта си или пък в живота ни се е отворила нова врата в резултат на събитията, които преди време са ни се стрували толкова негативни.

Загубата на работата, например, може да ни е отвела до духовно или емоционално изцеление. Приключването на връзка понякога ни позволява да открием, че имаме нужда да останем сами или утъпква пътя към по-удовлетворяващи отношения и тогава се изпълваме с благо­дарност, че животът се е развил по този начин.

Обикновено болезненият период в живота е нещо, ко­ето аз наричам „целебна криза". Освобождаваме се от старото и се отваряме за новото. Често това става, за­щото съзнанието ни вече е израснало и затова не можем да живеем по стария начин. Понякога се изправяме пред необходима промяна, която трябва да осъществим в себе си и/или в живота си. Трябва да преминем през пери­од на скръб, докато се освобождаваме от нещо, към кое­то сме били привързани. Трябва да си позволим да усетим страха и тъгата, трябва също да си напомним, че в това преживяване има дар, който все още не сме в състояние да открием.

Затова, ако точно в момента преминавате през целеб­на криза в живота си, потърсете възможно най-голяма подкрепа и любов и си позволете напълно да изживеете всички появяващи се чувства. Помолете дарът в това преживяване да ви се разкрие веднага, щом бъдете гото­ви за него. И помнете, че след като мине известно време и успеете да видите нещата в перспектива, отново ще изпитате благодарност за изумителното пътешествие в живота си.