понеделник, 1 октомври 2012 г.

Благодарността - начин на живот (част 12) Благодарността е съзнаване

Благодарността е съзнаване

ЕЙМИ И. ДИЙН

Ейми И. Дийн е известна в цялата страна като автор и лектор по въпросите на самоуважението, семейните отношения и преодоляването на дисфункционалното минало. Тя е автор на редица книги, сред които „Приятни сънища", „Целите в живота" и „Посрещане на житейските предизвикателства: всекидневни медитации за преодоляване на депресията, скръбта и мрачните настроения". Понастоящем Ейми живее в Мейнард, Масачузетс.

Има една история за духовен учител, чиито всекидневни проповеди били силни и вдъхновяващи. Често се подготвял часове наред, за да формулира тези послания на надежда, любов, прошка и радост. Една сутрин, преди да произнесе словото си, учителят се съсредоточил върху посланието, което трябвало да предаде и осъзнал, че вероятно ще е най-доброто от всички досега. Учителят си спомнил времето, прекарано в писане и пренаписване на думите за надежда и покой, и изпитал увереност, че мнозина ще се трогнат от тази мъдрост. Усмихнат, учителят се изправил пред насъбралите се за своята проповед.

В този момент малка птичка долетяла и кацнала на перваза. Няколко минути тя пяла от все сърце. После спряла и отлетяла. Учителят останал мълчалив за момент, после сгънал страниците на подготвената реч и обявил: „Проповедта за тази сутрин приключи".

За мен тази история показва, че благодарността е способността да преживееш и прегърнеш спонтанността на нетърсен и неочакван момент. Но колко често позволяваме това да се случи? Бясното препускане на живота, неистовата необходимост да отидеш някъде и да се срещнеш с някого и подлудяващия поток от проблеми, които трябва да бъдат решени, и конфликти, които трябва да бъдат преодолявани всекидневно, може да ви накарат да забравите, че живеете в свят, изпълнен с чудеса.

Всеки ден се налага да си напомням, че благодарността е съзнаване. Денят ми започва със сутрешното тичане по тъмните улици. Често се фокусирам в различни направления – от вниманието към слабо осветения път, за да не изкълча глезен, до плановете за организирането на деня ми. Преди да науча за благодарността, рядко по вре­ме на тичането отделях време да забележа небето над мен - все още нощно небе с ярки звезди и постоянно про­меняща положението си луна. Но една сутрин случайно вдигнах очи и видях падаща звезда. Въздействието на този краткотраен миг върху мен беше невероятно. Ус­михнах се. Ускорих темпото. Огледах се и забелязах още красота - силуетите на дърветата на фона на черното небе, начинът, по който късчетата слюда в камъните проблясваха в светлината на уличните лампи,. бълбукащия звук на водата в крайпътния канал. Цял ден разказвах на приятелите си за падащата звезда, която бях видяла. И на следващата сутрин се приготвих за тичането, го­това да гледам пътя под краката си, но и от време на време да насочвам вниманието си към нещата край мен и над мен.

След онзи случай видях още две падащи звезди. Освен това чух крясъка на сова и забелязах как нежния бриз раздухва облаците. Усещането, което тези сетивни преживявания предизвикват в мен, ми напомня написаното от Алис Уокьр в „Пурпурен цвят": „Толкова съм заета... Никога не забелязвам истински създаденото от Бога. Нито пшеничния клас (как го прави?), нито пурпурния цвят (откъде се взема?). Нито малкото диво цвете. Нищо".

Колко често отделяте време да забележите чудесата на природния свят - дъгата след буря, птиците, пърха­щи около хранилката, или сребърното сияние на пълнолу­нието? Благодарността забавя темпото, отваря сетивата за заобикалящия ви свят и това съзнаване оказва въздействие върху вашите чувства и начина, по който изживявате следващия момент.

Няма коментари: