Благодарността - начин на живот (част 20) Оценяване на благодарността

Оценяване на благодарността

Кристофър Хилс

Кристофър Хилс, доктор на философските науки, е автор на 27 книги за постигането на осъзнатост, бивш президент на Световното йога общество, основател на „Юнивърсити ъф Трийс" (1972) -пионер в разработването на храни от морски водорасли за намаляване на глада в света - и основател на „Лайт Форс Спируяина Къмпани". В момента участва в проекти, свързани с бездомните и с емоционалното ограмотяване на децата.

Чувствам се благодарен в най-голяма степен, когато току-що съм се разминал на косъм със смъртта. Веднъж предното стъкло на моя буик се счупи, докато карах по стръмен, криволичещ планински път. Молейки се, някак си стигнах до подножието на планината под дъжд от ис­кри. Друг път изпитах дълбока благодарност, когато гръмотевица удари мачтата на кораб на 60 сантиметра от лицето ми и милиони волтове електричество по някакъв тайнствен начин бяха отведени през стоманата към дъ­ното на океана. Отправих благодарност и никога не забравих миризмата на изгорял въздух вместо на изгоряла коса.

Преди да се родя също съм удрян от гръмотевица в утробата на майка ми. Ръката й била зле изгорена и аз съм се родил с голямо червено родилно петно от лакътя до китката, което носих до четиринадесетата си годи­на. Това събитие беше травмирало майка ми до такава степен, че тя не можеше да ме прегърне, без сърцето й да се свие. Тогава бях твърде малък, за да изпитам благо­дарност за дарения живот. Но в ретроспекция отпра­вям благодарност, че и двамата сме оцелели от електри­ческия заряд и аз все още съм жив и имам своето място в света.

Сещам се за много неща, за които не съм изпитвал бла­годарност, докато не започнах да ценя всичко хубаво, ко­ето животът ми дарява. Сега умея да изразявам тази бла­годарност - не само в моменти на опасност или на голя­мо изобилие - но и за всяко преживяване. Благодарен съм не само за невероятните приятелства, но също и за хо­рата, които са ме лъгали и мамили - заради житейските уроци, които са ми дали и по този начин са изострили признателността ми към хората, които живеят в съгла­сие с духовните си виждания.

Преживях един от моментите на най-голяма благодар­ност, когато се свестих, след като бях изпаднал в безсъз­нание по време на буря. Бях на яхтата си и развеждах гос­ти около остров Ямайка на път за Порт Антонио.

Луиз Хей и тогавашният й съпруг Андрю, които по онова време бяха мои партньори в търговията с подп­равки, бяха сред гостите ми в това пътуване. На около половин ден път от Порт Антонио попаднахме в буря. Силният вятър изведнъж повали големия гик, дебел око­ло 30 см, и той ме помете от щурвала и ме запокити на шпигата отдолу. Страничният парапет на яхтата практически беше под водата. Някак си съм се заклещил между перилата, лежейки в безсъзнание. Първото нещо, което видях, както ми се стори след цяла вечност, беше лицето на сведената над мен Луиз, а Андрю ме разтърсваше и крещеше, че трябва да се свестя, защото ни­кой друг не може да управлява тежащата 90 тона яхта. Никой не знаел пътя към Порт Антонио, а земя не се виждала.

Това беше един от първите моменти, когато се почувствах крайно необходим. Без мен, казваше Андрю, всички сме щели да загинем. Когато дойдох на себе си и осъзнах какво беше казал, си дадох сметка, че някои хора имат късмет да се разминат със смъртта, но има и такива, чиято съдба е тясно преплетена с уменията на друг човек. Никога не забравих какво облекчение изпитах, ко­гато установих, че все още мога да ходя и да говоря! Едва след осем седмици натъртеният ми врат спря да ме боли, но през цялото време си мислех колко съм благодарен, че съм жив и какъв късмет имаха гостите ми, че ус­пях да ги отведа невредими до Порт Антонио.

Все още виждам лицето на Луиз в бурята — гримът й беше напълно измит, а косата й беше мокра и от нея ка­пеше вода. Още по-благодарен съм, че 38 години след това събитие животът ме е направил още по-благодарен. Вярвам, че бях предпазен от някаква по-висша сила, за да мога да поема по напълно различна житейска пътека. Нямам име за тази сила, макар да съм чувал много названия. Пред­почитам да мисля за нея като за Енергия на Богинята-Майка. Тази енергия идва при нас, когато направим в сър­цата си място за благодарността и признателността. Тя може да дойде при нас и като неуловима интелигент­ност, която преминава през заобикалящата ни природна среда. В съзнанието си ние търсим тази интелигент­ност навън, но всъщност нейната честота и енергия са скрити вътре в нас.

Благодарността към първоизточника на живота се появява, когато капитулираме пред скритата му инте­лигентност. В нашата култура енергията на Богинята-Майка е доста позабравена. В много други цивилизации тя е напълно потъпкана, редом с човешките права. Погазват я под различни лозунги и проповядват „единствения път към спасението". Не това е начинът да получим благословия.

В крайна сметка, чувството за благодарност идва от отношението ни към получаването. Тази форма на приз­нателност придава истинска стойност на дареното. Ко­гато не „приемаме" дареното ефективно, като не го оценяваме високо, то не е било дадено ефективно.

Нагласата при поднасянето на даровете не е по-малко важна от нагласата при получаването им. Много по-лесно е да поднесеш дар, отколкото истински да го приемеш. От всичките ни природни таланти безценният дар на осъзнатостта най-често се приема за даденост. Как бих­ме могли да дадем на другите нещо, което сами не сме приели и оценили напълно? Аз смятам, че в този случай първо трябва да получим с благодарност онова, което даваме на другите, иначе нашият дар е безполезен.  Аз съм благодарен, че успявам да намеря красота и оча­рование в живота, за да излея любовта си и да остана благословен. Благодарността е осьзнатост, че даровете ня­мат стойност, докато не бъдат напълно приети. Всъщ­ност нашата благодарност придава истинска стойност на всеки дар. Способността да прощаваме обидите е най-големият дар, който можем да поднесем на себе си, но малцина са благодарни за този избор.

Ако хората не ценят високо първоизточника на сила­та, те няма да получат много от нея. Благодарността е резултат от това оценяване.

Изборът съзнателно да простим миналите и бъдещи­те обиди е дар, който няма равен на себе си, защото разсейва кармата. Да се завърнем към себе си, освободени от карма, е възможно само когато почитаме и ценим могъ­щата сила на благодарността. Поднасяйки благодарност­та си, ние се отваряме за постигането и поддържането на състоянието на благодат. Това е дарът на Богинята-Майка и Тя копнее да го поднесе на всички нас. Да бъдеш благодарен още преди да си получил своя дар - това е тъканта, от която възникват чудесата.