Благодарността е светилище...
Мишел Голд
Мишел Голд е автор на чудесния албум „Морските ангели: свещеното изкуство на атлантическите делфини". Нейното духовно творчество и умението й на разказвач отразяват причудливи образи, видения, митове и действителните й преживявания със семейства делфини. Творчеството й е показвано по националната телевизия и е излагано в частни и корпоративни колекции по целия свят. Изпълнена с дълбока любов и уважение към всичко живо, най-голямата надежда на Мишел е, че и другите ще споделят съпричастността й към тези изящни създания -делфините. Мишел е професионален илюстратор, писател, фотограф, танцьор и музикант и вярва, че винаги любовта е отговорът.
Моят баща ми разказа прекрасна история за това как един баща подарил на дъщеря си прост медальон и й казал, че в него е затворен безценен диамант. Ако някога изпаднела в нужда, можела да отвори медальона, да продаде диаманта и да се избави от трудностите.
Дъщерята пораснала, станала жена и се борела с бедността, но самата мисъл за диаманта, затворен на безопасно място в медальона, който носела на шията си, й давала достатъчно смелост да се справя. Години по-късно тя най-сетне постигнала успех във всички области на живота си и вече не се налагало да се бори за оцеляване. Любопитството й нараснало до такава степен, че просто трябвало да научи колко струва диамантът в действителност.
Жената отнесла безценния си медальон при най-добрия бижутер в селото, за да оцени диаманта. Бижутерът погледнал обикновения, потъмнял медальон с известно презрение, вдигнал чукчето и с един лек удар счупил медальона на парченца и извадил малко, блестящо камъче. Мъжът го вдигнал към светлината и казал:
- Но това не е диамант, скъпа госпожо, а най-обикновено евтино стъкло!
Изумена от новината, жената започнала да се смее, да плаче и отново да се смее.
- Не, скъпи ми господине, това е най-безценният диамант на света! - отвърнала тя, изтривайки сълзите от очите си.
Нейният баща й бил дал безценен камък - дарът на надеждата и вярата, че винаги ще бъде в безопасност. Тя винаги щяла да му бъде благодарна за това.
Когато се замисля за преживяванията, за които изпитвам най-голяма благодарност, умът ми се движи по спирала. Независимо колко уникално е преживяването, в сърцевината му винаги стои доброта. С радост установих, че благодарността се дефинира като признателност за добротата. Стремя се животът ми да се гради върху благодарността. Първите ми учители бяха моите родители, братя и всички малки създания, които живееха в покритата с мъх градина в малкия ни заден двор. Спомням си как изпитвах благодарност, когато някоя ярко-жълта пеперуда кацнеше на дланта ми или когато някоя дива птичка ме допуснеше достатъчно близо, за да видя добре перцата й.
Благодарността не винаги идва мигновено. Понякога минава време, преди да прогледнеш за получения дар. Много пъти липсата на благодарност може да бъде силен тласък обратно към верния път. Неведнъж се е случвало да се отклоня от повелите на сърцето си и да се изпълня с неудовлетворение; това са знаците, че е необходима промяна и злощастното събитие ме е връщало при любовта и благодарността. Когато пораснах, няколко срещи с диви делфини отвориха още повече сърцето и ума ми за безусловната любов и оценяването на настоящия момент, за което винаги ще бъда благодарна и изпълнена с благоговение.
Един чудесен учител по медитация ме научи как да изграждам вътрешно намерение. Това е начин да дадеш ясен сигнал на Вселената каква е посоката в живота ти. Определяш курса и после насочваш платната на кораба по посока на далечния и обгърнат в мъгла свещен остров. Интуицията ти знае, че той наистина е там. Силните ветрове може да те отклоняват от курса, но нежният тропически бриз те връща обратно към верния път. Нощта може да пада отново и отново и все пак: дълбоко вътре в себе си имаш карта, направляваща мистичното ти пътешествие. Ако продължиш да следваш намерението си, накрая ще достигнеш целта.
Аз вярвам, че благодарността е пътят, по който стигаме до себе си. Всяка сутрин и вечер се съсредоточавам за момент и благодаря за дарения ми живот и за присъствието и любовта на всички в него. Благодаря за всичко, което ми е дадено, и за всичко, което научавам. Благодаря за всичко, което искам да постигна, така, сякаш вече съм го постигнала. Благодаря на всички ангели-пазители и природни богове за изцелението на обичните ми същества и на планетата. Моля за напътствие и търся отговори в сънищата си. Благодаря за доброто си здраве и богатството на сетивата ми. Благодаря за неимоверната красота и великолепие на Земята. Благодаря за дарената ми съзидателност и способността да изразявам чувствата си чрез багрите, думите, музиката и танца. Благодаря за мъдростта, осигурена от древните истории и образи и от Природата в резултат на векове копнежи. Благодаря за изящните делфини, птици, дървета и за всичко живо. Благодаря за неизменното изобилие и благополучие. И най-вече... благодаря за добротата.
Много пъти, когато животът ми е бил мъчителен и труден, съм изпитвала дълбока благодарност за жестовете на доброта. Години наред се чувствах сама в борбата и въпреки това нещо дълбоко в мен знаеше, че притежавам диамант. Изпитвам дълбока признателност за невероятните дарове на любовта и живота.
Винаги се отнасяйте към себе си като към безценно същество, заслужаващо любов.
Благодарността е светилище, което ни позволява да обичаме още по-силно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар