Благодарността - начин на живот (част 28) Благословете всичко

Благословете всичко

Джули Кийни

Кийни е бивш преподавател в университета „Ферис" в Мичиган, след което работи като проповедник в унитариански църкви в цялата страна. Тя е съавтор (заедно с Йон Менсън) на „Самотните жени: как да създадете радостен и удовлетворяващ живот", автор е и на автобиографичната книга „От сапунена опера до симфония". Сега работи и живее в Гейнсвил,  Флорида, където води семинари, насочени към духовното и психологическото израстване.

Благодарността и доверието са тясно свързани. За да бъда благодарна за все­ки и за всичко в моя живот, трябва да вярвам, че вселената е разумна и че всичко, което душа­та ми е избрала да преживее в този живот, е за моето висше благо. Аз вярвам, че дори когато преживявам провал, аз всъщност се уча. Полагам огромни усилия да благославям живота си такъв, какъвто е - и така наречените триумфи, и бедите. Често се сещам за една строфа от стихотворението „Ако" на Киплинг: „И пред триумф и крах ти се изправиш еднакво ведър и еднакво смел..."[1]

Когато си напомням, че съм ученичка в Земното учили­ще и избирам онези уроци, които утвърждават мисията на душата ми, по-лесно благославям всяко обстоятелство в живота си. Разбира се, в една по-непросветлена част от себе си понякога се чудя: „Защо избрах това нещас­тие?" И все пак благодарността за висшата справедливост на вселената и вярата в нея са най-добрата противоотрова за разрушителните емоции на самосьжалението и негодуванието. Невъзможно ми е да изпитвам бла­годарност и негативни чувства едновременно. Елизабет Кюблер-Рос ни напомня: „Ако защитим каньоните от бу­рите, никога няма да видим красотата на издяланите им форми". Научила съм се да благославям и да благодаря за бурите, които оформиха живота ми.

Когато пристигна в Земното училище, душата ми за­почна да открива някои тежки уроци. Минаха много годи­ни, преди да се науча да виждам благословиите в тези преживявания. Щом съумея да вникна в смисъла им и да изпитам благодарност за тях, аз се измъквам от мрака на затвора в светлината на свободата и радостта.

Въпреки че в акта ми за раждане е вписано „незакон­на", сега с благодарност знам, че Бог няма незаконни деца. Забелязвам Божието присъствие в себе си и вярвам в своята вътрешна стойност, докато пиша домашните си в Земното училище. Въпреки че като дете бях физически и сексуално малтретирана, сега съм благодарна да знам, че Духът ми е неразрушим и не може да бъде увреден от нищо земно. Макар да съм имала „провалили се" връзки, аз съм благодарна, че всяка връзка създава уникал­ни възможности за практикуване на любовта и прошка­та, възможности да опозная по-добре себе си. Благодар­на съм, че е възможно да се уча от връзките си, след като са приключили.

Най-големият ми син Ричард почина, когато беше на девет години, и аз съм много благодарна за знанието, че всяка душа избира своите преживявания в Земното учи­лище, включително начина и времето на оттеглянето си от земната равнина. В действителност, смърт не съществува, душата е вечна и няма възраст, а любовта не познава граници във времето и пространството. Вто­рият ми син Робърт едва не умря, когато беше на две го­дини, и мозъкът му бе увреден в резултат на болестта. Благодарна съм за знанието, че Робърт е избрал този урок в Земното училище и като негова майка аз съм изб­рала преживяването заедно с него. Изпитвах голяма бол­ка, като го гледах как се бори с живота, но той изискваше от мен безусловна любов и по този начин ме научи на нея. Такъв невероятен дар!

Като се обърна назад към миналото си, виждам кра­сотата, изваяна от бурите. Вярвам, че настоящите и бъдещите предизвикателства ще улеснят по-ната­тъшното израстване на душата ми. Сърцето ми е из­пълнено с благодарност за всички хора и събития в моя живот, защото сега разбирам висшето им предназначе­ние. Сърцето ми прелива от благодарност за Божествената Любов, която обгръща, направлява, закриля и поддържа всички нас!