понеделник, 22 октомври 2012 г.

Благодарността - начин на живот (част 27) Велики дни

Велики дни

Патрис Карст

Патрис Карст е автор на книгата „С Бог е лесно". Почти през целия си живот тя пише за духовното и го търси. Патрис говори пред хората за чудото да приемат Бог в живота си в предпочитаната от тях форма. Тя живее край брега в Лос Анжелис заедно със сина си Елиа и двамата се наслаждават па разходките в планините, сладоледените партита и падащите звезди.

Като майка с малко дете често изпа­дах в меланхолични настроения и си казвах: „Горката аз". Да отглеждам детето си сама е най-голямото емоционално, физическо и духовно предизвикателство, пред което някога съм се изправяла. Когато самотата, страхът, еднообразието и изтощението си казват думата, може да стане наисти­на лошо. И независимо колко си повтарях, че в сравнение с останалите шест милиарда на планетата аз водя оча­рователен живот, неотдавна осъзнах, че все още не съм постигнала желания покой.

Така че се захванах с нещо, за да се намирам на работа и да отклоня вниманието си от трудностите - въведох ритуала всяка вечер преди заспиване да благодаря на Бога за нещо, което ми се е случило през деня, нещо, за което съм истински благодарна. Е, познайте какво се случи? Чудо! Забелязвам как почти през целия ден съм в състоя­ние на блаженство и благодарност. И докато умът ми преглежда деня, за да „си напише домашното", виждам колко много безценни неща се случват през всеки 24-часов период.

Сега всяка вечер имам дълъг списък, съставен от прос­ти моменти като звука на съседските камбанки, звънтя­щи от вятъра, до милата усмивка на служителя от бен­зиностанцията и до топлината в сърцето ми, когато моят син Ели се връща тичешком от игра само за да ми каже, че ме обича „повече от океана, небето и сто три­лиона луни"!

Изпълвам се с благоговение (и огромно облекчение), за­щото колкото и трудно и страшно да е пътуването, на­речено „живот", щом забавя темпото достатъчно, осъз­навам, че всичко се състои от стотици хиляди „мигове", повечето от които са наистина прекрасни, стига само да отделя време да ги забележа и оценя.

Нека не забравяме да виждаме и усещаме Божественото във всичко - от студения чай в топъл ден до топли­ната на одеалата, които ни покриват и успокояват през нощта. Нека обръщаме внимание на всички чудеса, които наистина танцуват навсякъде около нас, когато имаме очи да ги видим и уши да ги чуем.

Няма коментари: