Благодарността - начин на живот (част 33) Да се изпълниш с благодарност

Да се изпълниш с благодарност

Мери-Маргарет Мор

Мери-Маргарет Мор е канал за Вартоломеевата енергия от над 20 години. Първите 18 години, от живота си преварва на Хавайските острови, а през следващите пет завършва две специалности в Станфордския университет. От много години Мери-Маргарет търси ясно съзнание чрез техники, вариращи от изучаването на силата на християнските светци до дзен-будизма и прозренията на Романа Махарши.

Едно от нещата, които научих през последните 17 години, работейки с Вартоломеевото сьзнаване е, че благо­дарността, също като любовта, може да бъде изпитвана на все по-дълбоки равнища. Някога смятах, че да си благо­дарен означава просто да харесваш нещата в живота си, хората в живота си и удоволствията в живота си. Но Вартоломей ни разкри нещо много по-мащабно от тази ограничена, линейна гледна точка от типа „Какво има пред мен". Неведнъж той показа, че благодарността- на нейното най-дълбоко равнище - е постоянно присьстващо, изобилно спокойно енергийно поле, достъпно във всеки момент от живота ни, независимо от обстоятелст­вата. Той ни пренасочи от идентификацията с „чувствам се добре, ако нещата вървят, както трябва" към дълбоката и прочувствена истина, че тази благодарност, това чудо, този покой е постоянен електромагнитен тон, който е достъпен, когато просто се освободим от мисловната и емоционалната си драма и се отдадем на мълчаливата неизменност на самата благодарност.

Вълнуващо е да осъзнаем, че каквото и да ни се случва, каквото и да е положението ни в момента, то е точно необходимото, за да се пробудим за Необятната Безкрайна Светлина на Самото Битие - Бог, Любов, Светлина, Онова, Което е, Нашата Истинска Природа - както изберете да го наречете. Постоянните думи на Варто­ломей към нас са: „Каквото и да е, е То. Независимо какво преживявате, ако просто си позволите да го почувс­твате напълно и без да размишлявате за него, без да се опитвате да го промените, да го разберете или избегне­те, ще откриете в сърцевината му покоя и чудото, ко­ито търсите".

През последните години много от хората, поели по духовната пътека, започнаха истински да се пробуждат за тази постоянно присъстваща реалност. Пътувайки по света, откривам, че това е така във всички държави, които посещавам, при хора с толкова различно минало.

Като че ли има избор на надежда и благодарност и про­ницателно пробуждане при хиляди и хиляди търсещи от всички пътеки, знайни и незнайни. Отново и отново чувам хора да изразяват благодарността си, че най-сетне са се убедили в съществуването на Бога; че някак, незнай­но по чие благоволение, ние започваме истински да осъз­наваме своето рождено право - потенциала истински да усетим божествеността на съществуването си. И че това е потенциалът на този момент, на този ден, на този живот - не в някакво бъдещо по-благоприятно прераждане, когато обстоятелствата биха били по-добри. Като че ли всички сме готови най-сетне да чуем „добра­та новина" - че сме Онова, Което търсим, че никога не сме били отделени от Онова, Което Сме, и че тази Реал­ност е наша, щом пожелаем да се освободим от своите временни мисловни и емоционални творения и да преми­нем във Вечно Съществуващото Присъствие.

Окончателното освобождение идва, когато осъзнаем, че всеки миг може да бъде изпълнен с тази топлина, щом позволим нещата да бъдат точно такива, каквито са. Не можем „да го направим", „да го намерим" или „да го спече­лим". Но можем да Бъдем Това. Защото вече сме Това. Кое може да бъде по-лесно от това да Бъдеш нещо, което на­истина си? Просто трябва да прекратим старанията и тогава остава Необятността на Битието. Няма борби, няма битки - само Съществуване.

Благодарността - начин на живот (част 32) Трансцендентална благодарност

Трансцендентална благодарност

Дан Милман

Дан Милман е автор па седем книги, включително „Пътят па мирния воин", „Няма обикновени моменти", „Животът, който си роден да живееш" и две детски книжки. Неговите творби (преведени на 16 езика) са вдъхновили милиони хора. Бивш световен шампион по лека атлетика и преподавател в колеж, сега Дан обучава хора от всички житейски поприща в областта на личностното и духовното израстване.

Въпреки че повечето от нас имат пет основни сетива, две допълнителни имат особено значение: чувството за хумор и чувството за перспектива. От тях избира естес­твената благодарност. Ако ни липсва чувство за перспектива, липсва ни и чувство за хумор; може да се разстроим заради дребни разочарования и неоправдани очаквания -заради несъвършенствата или грешките на другите.

Но онези от нас, които са се сблъсквали със сериозни предизвикателства и изпитания като болка, болест и смърт на обичан човек, имат различна отправна точка. Ние „не правим от мухата слон", ние сме благодарни дори и за дребни услуги и благословии. Писателят и автор Чарлс Гродин веднъж сподели с мен, че след като баща му починал, когато той бил на 18 години, всичко друго му се струвало дреболия. Смъртта на баща му създала у него чувство за перспектива и заедно с него дълбоко чувство на благодарност.

При разширена перспектива с времето възприятията ни се променят. Започваме да изпитваме благодарност не само за конкретни услуги, жестове на доброта или приятни обстоятелства, но и за дребни неща — гледката на изгрева, красотата на разлюляно от вятъра дърво. Перспективата води също до дълбоко смирение не в сми­съл на покорство, а оценяване на мястото ни във вселе­ната и възможността, която животът представлява, независимо дали в момента върви добре, или не.

Като деца са ни учили на традиционната благодар­ност: „Кажи „Благодаря" на леля Сюзан за хубавото бельо, миличка". Или може да са ни „научили" на благодарност чрез чувство за вина: „Спо ни си какви жертви сме правили за теб, а виж само как се държиш!" Когато някой ни нарече „неблагодарни", ние сме нарушили някоя от неговите социални норми. Традиционната благодарност може да носи незабележимото бреме на задължението, размяната на услуги или боденето на сметки, сякаш казва: „Ти си направил повече за мен, отколкото аз правя за теб, такса че аз съм на червено и ти дължа благодарност: длъжник съм ти". Обикновено зад алтруистичните постъпки стои смесица от мотиви - чувство за дълг, задължение, обществено съзнание, желание за признание, вни­мание и много рядко - чист алтруизъм или саможертва.

Ако някой ми направи услуга, социалните норми ми казват, че „трябва" да бъда благодарен. Но ако аз съм му дал възможността да дава, да служи и да засили чувството за собствената си стойност, може би той трябва да ми бъде благодарен. Колкото по-надълбоко се вглеждаме, толкова по-неуловими стават „правилата" на благодарността.

Трансценденталната благодарност обаче отива отвъд социалните норми. Вместо да изпитваме благодар­ност към другите, ние изпитваме благодарности  за тях -защото Бог или Духът работи чрез тях. Започваме да из­питваме благодарност за всеки и за всичко в живота си. Чувството ни ентусиазира, обгръща ни и ни помага да увлечем и другите чрез дълбокото съзнание, че в трайна сметка това усещане е всеобщо.

От известно време се събуждам благодарен всяка сут­рин и заспивам благодарен всяка вечер с мълчаливо и на­растващо чувство за присъствието, любовта и благос­ловията на Духа. Изпитвам благодарност за моите прия­тели и противници, за радостите и предизвикателствата в моя живот, защото радостите ми носят удоволствие, а предизвикателствата ми помагат да израсна. Всичко ми служи по свой начин.

Благодарността - начин на живот (част 31) Благодарността: целебна нагласа

Благодарността: целебна нагласа

Д-р Емет И. Милър

Д-р Емет И. Милър вече над 25 години успешно учи хората как да укрепват здравето и благополучието си. Неговите касети с релаксации и визуализации („Аз съм", „Освобождаване от стреса", „Целебно пътешествие" и други) са приетият стандарт в целия свят и широко се използват от олимпийски състезатели, бизнес ръководители, лекари и други лечители. Той е автор на „Лечение в дълбочина: същността на медицината ум/тяло".

Само погледнете живота ми! Благодарен ли трябва да се чувствам, или измамен? Чашата наполовина празна ли е, или наполовина пълна?

Мога да се оплаквам, че розовите храсти имат тръни или да бъда благодарен, че някои трънливи храсти имат рози. На чисто интелектуално или „научно" ниво тези две нагласи са еквивалентни. Но в реалния живот е много важно коя ще изберем.

Когато представата ни за себе си в нашите отношения със света ни изобразява като жертва, произтичащото чувство за безпомощност се предава по целия организъм. Физическата последица от това може да бъде отказ или срив в орган или телесна система.

Все едно дали изпитваме благодарност и чувстваме пълнова или загуба, нищета или негодувание, това създава съответното вътрешно химично състояние. Това състояние на свой ред поражда характерни поведения – здрае/болест, сила/безсилие, удовлетворени/неудовлетворени, успех/провал.

В моята медицинска практика (медицината ум/тяло) ролята на благодарността се проявява изумително ясно по психофизиологичен начин – благодарните хора оздравяват по-бързо – те по-лесно изхвърлят вредните поведения от живота си и са по-щастливи.

През двадесет и няколко годишната си практика направих интересно откритие. Има хора, които приемат наученото от мен и осъществяват дълбоки промени в живота си, има и други, чиито симптоми и болести са точно същите, но трудно оздравяват и променят поведението си. Пациентите, които са благодарни за нашите сеанси, които ценят енергията и вниманието ми, се справят добре. Онези, които са подозрителни и недоверчиви, смятат, че сеансите трябва да бъдат по-дълги или по-евтини, и се чудят дали не са „измамени", много по-бавно се променят. От последователността на събитията е очевидно, че благодарността (или нейната липса) е на първо място.

Виждането ни за света оформя нашите реакции спрямо предизвикателствата, пред които животът ни изправя. Чувството за благодарност ни позволява да избираме мъдро... какво чувстваме, какво да казваме, в какво да вярваме, как да постъпваме. Абсурдно е ние, които сме по-багати и консумираме 10 пъти повече ресурси от 95 процента от населението на света, ние, които обикновено живеем с 25 години повече от нашите прадядовци и прабаби, които се радваме на лична свобода и потенциал, да се съсредоточаваме върху „наполовина празното". Благодарността ни кара да видим какво е налице, какво може да възникне. В края на краищата няма с какво да се оперира в празната част на чашата.

Без благодарствената нагласа възниква чувство за лишение, добре познато, например, на 60-те процента американци с наднормено тегло. По същия начин пушачите, алкохолиците, наркоманите – чието качество на живот постоянно запада – са неспособни да осъществят простите промени, които казват и наистина вярват, че искат да осъществят. Тези хора са в несъзнателно състояние на отричане – отричане на богатството вътре в тях. В сравнение със съзнанието за пълнотата на вътрешната същност натрапливите им желания биха изглеждали бледи. Без усещането за истинската ни същност е трудно да оценим реалната стойност на случващото се в живота ни, освен на непосредственото и преходно ниво на незабавното удовлетворяване на желанията.

Порочен кръг, добродетелен кръг

Когато изпитваме благодарност, ние общуваме с другите, изхождайки от вътрешната си пълнота; те се чувстват оценени и привлечени от нашата енергия. Хегодуванието, горчивината и чувството, че сме жертви, обикновено отблъскват хората и ние получаваме по-малка подкрепа от другите. По същия начин, когато липсата на благодарност доведе до безпомощност и болест, ние се чувстваме „измамени", защото здравето ни се влошава, докато другите се забавляват.

Заучена благодарност

Благодарение на психоневроимунологията сега сме сигурни, че емоциите, убежденията и интерпретациите (нашата карта на света) оказват дълбоко въздействие върху функционирането на тялото, включително дали ще се разболеем, или ще устоим на болестта. Най-драматични са изследванията на „заучената безпомощност". Независимо какви са предизвикателствата или  кризите в живота ни, ако се чувстваме безпомощни пред тях, вероятността да се разболеем е много по-голяма.

Състоянието на ума, което наричаме благодарност, не е вродено, по мое мнение, а е нещо, което научаваме. Благодарността е свързана с усещането, че сме доволни, щастливи, адекватни – имаме всичко необходимо и заслужено; отнасяме се към света с чувство за собствената си стойност. Удовлетворението създава способността да изживеем благодарност. Без благодарност сме склонни да се чувстваме нецялостни, измамени, лишени, с една дума – безпомощни.

Ако в детството си не сте имали късмета да ви научат на благодарствена нагласа, от време на време може да изпадате в отчаяние, да изпитвате негодувание и да се чувствате нещастни. Понякога това се случва и с мен и тогава просто си припомням с благодарност причините да правя онова, което правя, личната ми жизнена мисия и мироглед. Може да отнеме известно време, но с вътрешен фокус и въображение нагласата ми винаги се възстановява. В края на краищата, също като вас, „Аз съм онова, което мисля".

Благодарността - начин на живот (част 30) Толкова много благословии

Толкова много благословии

Сър Джон Мейсън

Сър Джон Мейсън е роден през 1927 г. в Манчестър, Англия. Завършва Класическата гимназия в Манчестър, а след това Кеймбридж, където получава магистърска степен по история. Служи в британската армия през Втората световна война и Корейската война и достига до капитански чин, Джон работи в британските дипломатически служби от 1952 до 1984 година и работи в Рим, Варшава, Дамаск и Ню Йорк. От 1976 до 1980 г. е посланик на Великобритания в Израел, а от 1980 до 1984 г. е висш комисар на Великобритания в Австралия. През 1984 г. се пенсионира и се установява в Австралия, където е председател на множество големи компании. Има британско и американско гражданство. През 1954 г. се оженва за Маргарет Нютън и двамата имат син и дъщеря. Джоп получава рицарско звание през 1980 година.

На 68 години съм и в живота ми няма нещо, за което да не съм благодарен. Признателен съм на всички хора, дали ми толкова много причини да бъда благодарен. Благословен съм с толкова много неща, че дори не мога да ги преброя.

Първо ще се опитам да изброя личните си благословии, а после онези, които споделям с другите хора в света.

Лични благословии

Моите родители ми осигуриха висока интелигентност, мотивация и сигурен и щастлив дом. Те ме насърчиха да печеля стипендии, които - благодарение на прекрасното обучение - платиха образованието ми.

Може да не е политически правилно да го кажа, но се смятам за късметлия, че съм се родил хетеросексуален, защото... най-голямата благословия в живота ми е чети­ридесетгодишният брак с една невероятно търпелива и любяща дама, на която, разбира се, съм безкрайно благода­рен. Надявам се, че не забравям да й го казвам. Тя ни дари с две прекрасни деца, които са не само щастливи и довол­ни, но също така разговарят помежду си и с нас.

Преди двадесет и девет години и двата лоба на белия ми дроб бяха покрити с метастази (вторичен рак) след отстраняването на тумор на бъбреците. Казаха ми, че ми остава не повече от година живот. Грешаха, но за да ми покажат, че имат желание да ме излекуват, ми дадоха експериментално лекарство, което по думите им не можело да ми навреди. Продължавам да го вземам всеки ден. Благодарен съм на неговите създатели, въпреки че съм единственият човек в света, оцелял с това лечение повече от пет години.

Но съм благодарен и за силния гняв, който състояние­то ми предизвика в мен и който - сигурен съм — изигра роля за победата над рака на белия дроб. Без двете тазо­бедрени стави от титан нямаше да мога да ходя, нито щях да мога да виждам без двете интраокулярни лещи след операция на катаракта. Благодаря на онези, които направиха това възможно.

Споделени благословии

Спомням си как през 30-те години, когато бях малко мом­че, двама приятели умряха - единият от скарлатина, другият от дифтерия. Спомням си, че всички имахме един или два кръгли белега, непознати сега, в горната част на лявата си ръка: ваксина срещу едра шарка. Мина­ли са по-малко от 20 години, откакто документът за вак­синация беше важно изискване, за да ти разрешат да пътуваш зад океана. И все пак сега едрата шарка, най-голе­мият убиец в историята, е изличена. Това е не толкова благословия или причина за благодарност, колкото чудо.

Спомням си бича на туберкулозата: не романтична бо­лест като при Кийтс и сестрите Бронте, а ужасен бич в социално и медицинско отношение. Сега тя буквално из­чезна и ние дължим благодарност на хората, осъществи­ли елиминирането й. Спомням си, че се страхувах да плувам в местния водоем от страх да не се заразя с полиомиелит. Помните ли полиомиелита? Нека бъдем благо­дарни на д-р Солк!

Нека бъдем благодарни, че сега можем открито да говорим за рака, тъй като преди 30 години тази тема беше табу. Тъй като сега можем спокойно да го обсъждаме, лекуват ни по-рано и по-ефикасно. Благодарен съм, че мога да разказвам на болните от рак моята история и да ги окуражавам, че има надежда.

Най-вече, като баща, аз съм благодарен, че на сина ми не му се наложи да се учи да убива ближните си във война, както трябваше да направим аз и моят баща.

Както, надявам се, стана ясно, аз смятам, че светът се е превърнал в по-добро място в хода на моя живот и че имам късмет да живея в такова време. Дълбоко съм благо­дарен на хората, все едно дали ги познавам, или не, които го направиха такъв.

Благодарността - начин на живот (част 29) Благодарността: един от най-важните житейски уроци

Благодарността: един от най-важните житейски уроци

Кимбърли Локууд

Кимбърли Локууд е пътешественичка по духовната пътека и слънчевата й, позитивна нагласа към живота я превръща във вдъхновение и поведенчески модел за семейството и приятелите й. Тя е безкрайно благодарна за ролята си на съпруга и майка съответно на Бари и Британи Локууд. Посочва семейството си и Църквата на религиозната наука като важни катализатори в собствения й процес на израстване. Кимбърли живее в Ла Коста, Калифорния.

Благодарността е един от най-важните житейски уроци, но може да бъде и един от най-простите, ако я усвоим отрано.

Когато като дете казвах „Благодаря", аз изричах онова, което родителите ми ме бяха научили да казвам. Не изпитвах истинско чувство на благодарност. Беше нещо, което просто правех, родителите ми го наричаха „доб­ри обноски".

След като пораснах, тази практика се превърна в до­бър навик: „Винаги бъди любезна, винаги уважавай по-въз­растните, винаги казвай „моля" и „благодаря"."

Като възрастна започнах да ценя заобикалящите ме неща - колко са красиви планините през есента, снежните върхове през зимата, ярките багри на пролетните цветя и колко свежо и чисто мирише Въздухът след дъжд. Прогледнах за красотата в света наоколо. Благо­дарност ли изпитвах?

Времето минаваше и аз се наслаждавах на живота и на онова, което той предлагаше. Намерих си най-прекрас­ния партньор. Станахме приятели и след това се обик­нахме. Имахме някои трудни моменти, но в резултат ук­репнахме като двойка. След около година се оженихме.

Всичко беше чудесно! Сега беше време да се установим и да започнем съвместния си живот. Но вместо това известно време пощуряхме и правехме каквото си искаме, когато си искаме. Ако желаехме нещо, купувахме го. Няма­ше значение дали имахме парите, или не; просто го мина­вахме на кредитната си карта.

След известно време спряхме и погледнахме какво си причиняваме. Гледката не беше хубава! Къде беше отиш­ла благодарността ни? Приемахме нещата за даденост, без да ценим онова, което имахме. Просто искахме още, още, още.

Добре, беше време да се стегнем. Открихме си спестовна сметка, плащахме само в брой и престанахме да прекаляваме с подаръците. Осъзнахме, че близките и при­ятелите ни щяха да ни обичат независимо колко харчех­ме за тях,

Не беше лесно да се измъкнем от финансовата дупка. Затова мога да ви кажа, че наистина съм развълнувана да имам малко пари в портмонето си тези дни!

След време забременях - чудесна изненада за съпруга ми и мен. Докато месеците минаваха и онова малко нещо растеше вътре в мен, същото се случваше с нашата бла­годарност. Възможността да преживеем това чудо беше най-големият дар, който някога бяхме получавали.

Когато дъщеря ни се роди и я подадоха на съпруга ми, лицето му представляваше невероятна гледка - очите му се изпълниха със сълзи на радост. Виждаше се каква любов изпитва. След това той я постави в ръцете ми и аз успях да кажа само: „Благодаря ти, Господи!" Сълзи се сти­чаха по лицата ни. Наистина бяхме благословени. Поглед­нах в очите на дъщеря си и се преизпълних с любов и бла­годарност. Тя беше ангел, изпратен от Бога.

Накрая го постигнах - дълбокото чувство на благодар­ност. Всеки ден нося това чувство в себе си. Благодар­ността е специален дар. Не приемайте нищо за даде­ност. Обичайте и ценете всичко в живота си. То е там поради някаква причина - поучете се от него.

И помнете, когато казвате „Благодаря", наистина из­питвайте благодарност. При мен е така!

Благодарността - начин на живот (част 28) Благословете всичко

Благословете всичко

Джули Кийни

Кийни е бивш преподавател в университета „Ферис" в Мичиган, след което работи като проповедник в унитариански църкви в цялата страна. Тя е съавтор (заедно с Йон Менсън) на „Самотните жени: как да създадете радостен и удовлетворяващ живот", автор е и на автобиографичната книга „От сапунена опера до симфония". Сега работи и живее в Гейнсвил,  Флорида, където води семинари, насочени към духовното и психологическото израстване.

Благодарността и доверието са тясно свързани. За да бъда благодарна за все­ки и за всичко в моя живот, трябва да вярвам, че вселената е разумна и че всичко, което душа­та ми е избрала да преживее в този живот, е за моето висше благо. Аз вярвам, че дори когато преживявам провал, аз всъщност се уча. Полагам огромни усилия да благославям живота си такъв, какъвто е - и така наречените триумфи, и бедите. Често се сещам за една строфа от стихотворението „Ако" на Киплинг: „И пред триумф и крах ти се изправиш еднакво ведър и еднакво смел..."[1]

Когато си напомням, че съм ученичка в Земното учили­ще и избирам онези уроци, които утвърждават мисията на душата ми, по-лесно благославям всяко обстоятелство в живота си. Разбира се, в една по-непросветлена част от себе си понякога се чудя: „Защо избрах това нещас­тие?" И все пак благодарността за висшата справедливост на вселената и вярата в нея са най-добрата противоотрова за разрушителните емоции на самосьжалението и негодуванието. Невъзможно ми е да изпитвам бла­годарност и негативни чувства едновременно. Елизабет Кюблер-Рос ни напомня: „Ако защитим каньоните от бу­рите, никога няма да видим красотата на издяланите им форми". Научила съм се да благославям и да благодаря за бурите, които оформиха живота ми.

Когато пристигна в Земното училище, душата ми за­почна да открива някои тежки уроци. Минаха много годи­ни, преди да се науча да виждам благословиите в тези преживявания. Щом съумея да вникна в смисъла им и да изпитам благодарност за тях, аз се измъквам от мрака на затвора в светлината на свободата и радостта.

Въпреки че в акта ми за раждане е вписано „незакон­на", сега с благодарност знам, че Бог няма незаконни деца. Забелязвам Божието присъствие в себе си и вярвам в своята вътрешна стойност, докато пиша домашните си в Земното училище. Въпреки че като дете бях физически и сексуално малтретирана, сега съм благодарна да знам, че Духът ми е неразрушим и не може да бъде увреден от нищо земно. Макар да съм имала „провалили се" връзки, аз съм благодарна, че всяка връзка създава уникал­ни възможности за практикуване на любовта и прошка­та, възможности да опозная по-добре себе си. Благодар­на съм, че е възможно да се уча от връзките си, след като са приключили.

Най-големият ми син Ричард почина, когато беше на девет години, и аз съм много благодарна за знанието, че всяка душа избира своите преживявания в Земното учи­лище, включително начина и времето на оттеглянето си от земната равнина. В действителност, смърт не съществува, душата е вечна и няма възраст, а любовта не познава граници във времето и пространството. Вто­рият ми син Робърт едва не умря, когато беше на две го­дини, и мозъкът му бе увреден в резултат на болестта. Благодарна съм за знанието, че Робърт е избрал този урок в Земното училище и като негова майка аз съм изб­рала преживяването заедно с него. Изпитвах голяма бол­ка, като го гледах как се бори с живота, но той изискваше от мен безусловна любов и по този начин ме научи на нея. Такъв невероятен дар!

Като се обърна назад към миналото си, виждам кра­сотата, изваяна от бурите. Вярвам, че настоящите и бъдещите предизвикателства ще улеснят по-ната­тъшното израстване на душата ми. Сърцето ми е из­пълнено с благодарност за всички хора и събития в моя живот, защото сега разбирам висшето им предназначе­ние. Сърцето ми прелива от благодарност за Божествената Любов, която обгръща, направлява, закриля и поддържа всички нас!

Благодарността - начин на живот (част 27) Велики дни

Велики дни

Патрис Карст

Патрис Карст е автор на книгата „С Бог е лесно". Почти през целия си живот тя пише за духовното и го търси. Патрис говори пред хората за чудото да приемат Бог в живота си в предпочитаната от тях форма. Тя живее край брега в Лос Анжелис заедно със сина си Елиа и двамата се наслаждават па разходките в планините, сладоледените партита и падащите звезди.

Като майка с малко дете често изпа­дах в меланхолични настроения и си казвах: „Горката аз". Да отглеждам детето си сама е най-голямото емоционално, физическо и духовно предизвикателство, пред което някога съм се изправяла. Когато самотата, страхът, еднообразието и изтощението си казват думата, може да стане наисти­на лошо. И независимо колко си повтарях, че в сравнение с останалите шест милиарда на планетата аз водя оча­рователен живот, неотдавна осъзнах, че все още не съм постигнала желания покой.

Така че се захванах с нещо, за да се намирам на работа и да отклоня вниманието си от трудностите - въведох ритуала всяка вечер преди заспиване да благодаря на Бога за нещо, което ми се е случило през деня, нещо, за което съм истински благодарна. Е, познайте какво се случи? Чудо! Забелязвам как почти през целия ден съм в състоя­ние на блаженство и благодарност. И докато умът ми преглежда деня, за да „си напише домашното", виждам колко много безценни неща се случват през всеки 24-часов период.

Сега всяка вечер имам дълъг списък, съставен от прос­ти моменти като звука на съседските камбанки, звънтя­щи от вятъра, до милата усмивка на служителя от бен­зиностанцията и до топлината в сърцето ми, когато моят син Ели се връща тичешком от игра само за да ми каже, че ме обича „повече от океана, небето и сто три­лиона луни"!

Изпълвам се с благоговение (и огромно облекчение), за­щото колкото и трудно и страшно да е пътуването, на­речено „живот", щом забавя темпото достатъчно, осъз­навам, че всичко се състои от стотици хиляди „мигове", повечето от които са наистина прекрасни, стига само да отделя време да ги забележа и оценя.

Нека не забравяме да виждаме и усещаме Божественото във всичко - от студения чай в топъл ден до топли­ната на одеалата, които ни покриват и успокояват през нощта. Нека обръщаме внимание на всички чудеса, които наистина танцуват навсякъде около нас, когато имаме очи да ги видим и уши да ги чуем.

Благодарността - начин на живот (част 26) Хубаво е да си благодарен

Хубаво е да си благодарен

Елизабет А. Джонсън

Елизабет А. Джонсън е автор на книгата „Когато някой умре: наръчник за живите" и съавтор (заедно с Лучия Капачионе) на „Просветли тялото си, просветли живота си". Тя е продуцент на музикални, танцови и театрални представления в различни части на Съединените щати и популяризира множество художествено-образователни програми. Елизабет отдавна изучава философията на Изтока и на Запада. Тя е лицензиран инструктор по тай чи, както и джаз и  степ танцьорка.

 

Не обичам снега.

Студените влажни ветрове

не ме ободряват,

нито ме ентусиазират.

Да възславям с радост величието на

суровата зима за мен би означавало

да изпея лъжа.

 

И все пак,

 

какво грациозно великолепие, спокойствие и тишина настъпват, когато дебелата кръгла луна изпраща тънки лъчи, за да се отрази в снежинките, покрили като булчин­ски воал ръцете на огромните дървета. Абсолютната неподвижност на зимната вечер обединява небето и зе­мята в такава съвършена симетрия, че сърцето ми се преизпълва и аз почти се разплаквам от дълбоката красо­та, още по-дълбоката тишина и най-дълбокото Единение на всичко. Благодаря.

 

Не съм особено очарована

от неща, които се пързалят и плъзгат

върху леда-

като коли и стъпала -

нито от температурите с една цифра

от която и да било страна на нулата.

 

И все пак,

 

благодаря на Бюти Блу - моята кола - и на добрите хора, произвели нейния акумулатор „Die Hard Long Life", наред с най-искрена, невероятно искрена, наистина истински искрена признателност към създателя на отоп­лението за коли, който и да е той. И същевременно от­делям миг да благодаря на краката си, те танцуват (троп-троп-троп) и изпращам топли пожелания на всеки зимен танцьор, който минава по ледената пътека към врата­та на студиото и се появява за загрявката. Благодаря на тай чи за всичко!

 

Духът ми не подскача радостно от мисълта

за подгизналите ръкавици, влажните от вятъра очи,

студените уши,

червения нос, почти измръзналите пръсти,

ледените висулки в косата ми

или оставените през нощта в колата ръкавици.

 

И все пак,

 

щастливо отправям сърдечна благодарност към: супа­та, мъхестите чехли, големия халат за баня, наушниците, песните на евангелистите с пляскане на ръце, слънце­то, успокоителните, повтарящата се аларма за събуждане, горещата вода, камината, яркосиньото небе, червените чорапи, добрата идея за облекло на пластове, слън­цето, дебелите чаршафи, моето куче, което се катери по снежни купчини, и моята котка, която не го прави, го­рещия чай с мляко, калцуните, приятелите в големи пуло­вери, слънцето, овцете, които споделят вълната си, снежните човеци, новите зимни подстрижки и боята за коса „Lady Clairol", слънцето, малчуганите, щапукащи в цветни зимни гащиризони, горещия пунш, ботушите, цветята от всякакъв вид и - о, да - слънцето.

 

За мен не е ужасно вълнуващо,

когато части от живота приключват

или прекъсват като училището и работата,

всички курсове по танци и

летищата, пътищата, бакалиите, бензиностанциите.

Сняг. Сняг. Лопата. Сняг. Нееднородни малки снежинки!

 

И така,

 

Ариел Роуз, моят ангел, се киска, докато се обръщам към прозореца и виждам смеещи се съседски тийнейджъри да бомбардират със снежни топки пътеката пред къщата ми, и пощальонът във високи ботуши да си пробива път, пеейки високо и ясно. Това ми напомня, че Бог обича да се усмихва. И така, аз седя в кухнята си, а по стените танцуват създадените от кристала дъги. Няма какво да правя днес. Снегът е доста дебел. Няма къде да ходя. Няма какво да правя днес. Каква идея! Какъв късмет! Няма какво да правя днес. Затова смятам днес да помисля! Да помисля за мно­го неща днес. Неща от миналото-настоящето-бъдещето. Все свързани неща. Големи, малки, обични неща. Мои и на вселената неща. Неща от пътя към Ню Йорк, Кристен-щат и Сент Кроа. Щастливи неща, мисловни неща. Неща, свързани с „Благодаря ти - благодаря ти - благодаря ти". И когато луната, моята сестра, се изкачи високо в небе­то, Ариел Роуз и аз ще излезем навън и всяка от нас ще нап­рави по един съвършен снежен ангел. Това ще бъде прекрасна зимна благодарствена картичка.

Тогава всички ще видят нашата благодарност и колко весела е тя.

Благодарността - начин на живот ('част 25) „За Всичко благодарете"

 „За Всичко благодарете"

Йон Шокей Дженсън

Йон Шокей Дженсън е психотерапевт, сънотерапевт и преподавател по педагогика, психология и психотерапия. Тя е съавтор (заедно Киши) па „Самотните жени: как да създадете радостен и удовлетворяващ живот". Автор е на книгата „Вътрешната сила на детето: образование и родителство за двадесет и първия век". През последните няколко години Йон води семинари и дава духовни консултации. Тя е съосновател на центъра „Холо" в Хейдън Лейк, Айдахо.

Усвояването и разбирането на концеп­цията за благодарността беше дълъг процес. Имах късмета да се родя в семейство, което вярваше - въпреки че времената бяха трудни и невинаги разполагахме с много материални блага -че ако сме благодарни за това, което имаме, Бог винаги ще ни осигури останалото. И, разбира се, винаги имахме необ­ходимото и малко повече, което можехме да споделим.

Както идеите ми, така и разбирането ми за благодар­ността се развиха и израснаха с годините. Като дете, докато седях между родителите си в църквата в недел­ните сутрини, често чувах следните думи от Светото писание: „За всичко благодарете". И младият ми ум отвръщаше: ,„Да, човек трябва да бъде благодарен за всяко хубаво нещо, което се случва в живота му". От време на време, през годините на моята младост, тези думи отново отекваха в съзнанието ми и аз се научих да бъда бла­годарна за множество очевидни неща. Изразявах благо­дарност за получените подаръци, за дарената доброта, за неочакваните образователни възможности и за всички хубави моменти и приятели в живота ми.

Като млада фермерска съпруга се научих да бъда благо­дарна за чудесните и прости неща като разхлаждащия дъжд в горещ летен ден, който даваше на жадните ни посеви така необходимата им влага. А една година, след като внезапна гръмотевична буря с градушка унищожи пшеницата ни, успях да изпитам благодарност дори и за оскъдната застраховка, която щеше да ни помогне да оцелеем и да останем във фермата още една година.

Беше ми лесно да бъда благодарна, когато като млада майка отправях с радост безкрайна признателност за безценния дар - децата ми. С преливащо сърце се грижех за тях, гледах ги как растат и накрая се превръщат в красиви мъже. Животът ми беше изпълнен с благодарност за топлотата и сплотеността на нашето семейство. Ви­наги имаше много неща, за които да бъда благодарна, и често отправях искрени благодарствени молитви, изреждайки всичко, с което съм благословена.

Като педагог изпитвах голяма гордост и радост от работата си и винаги съм била благодарна, че мога да ра­ботя нещо, което обичам, нещо, което има значение в света. Бях благодарна, че мога да докосна младия живот на толкова много деца и да получавам толкова много любов и толкова много неограничени възможности. Наис­тина се чувствах благословена.

„За всичко благодарете". И, както се случва понякога, един ден (преди 21 години), докато разглеждах една книжарница, очите ми се спряха на книга с интригуващо заглавие: „От затвора до възхвалата" от Мърлин Каротерс. Тази книга ме запозна с една интересна идея. Авторът изразяваше убедеността си, че да благодариш за ВСИЧКО означава да си благодарен за всички неща - както хубави, така и лоши. Въпреки че концепцията беше нова за мен, доводите на автора бяха убедителни и аз реших да изпробвам идеята. Разбира се, открих ново измерение на бла­годарността и установих, че изразяването на благодар­ност дава сила, дори и в „трудни моменти".

Да бъдеш благодарен, дори и когато нещата не вървят, беше много по-трудно, но аз останах изумена от резултата. Открих, че думите от Светото писание: „Бог живее в славословията на своя народ" ни напомнят, че благодарността освобождава енергията, способ­на да промени нещата, и когато го правех, това ми вдъхваше сили и умение да преодолявам всичко, което се случ­ваше в заобикалящия ме свят. В крайна сметка разбрах, че на вид негативните обстоятелства всъщност бяха отправна точка за нова посока в живота ми. Често в ретроспекция ясно виждах, че те са били маскирана благословия и са ми дали възможност да постигна по-дълбоко осмисляне.

Откакто открих този прекрасен аспект на благодар­ността, забелязвам, че признателността за всеки нов ден веднага след събуждането ми сутрин изпълва целия ми ден с предвкусване, докато търся благословиите навсякъде около себе си и те една след друга се разкриват във великолепен синхрон. Всяка сутрин благославям тяло­то си за това, че е „най-външния слой на душата ми" и че ми е служило толкова добре във всички житейски уроци и удоволствия. Благодарна съм на тялото си за приятел­ството и сътрудничеството. Преди много години за­почнах да използвам вестника като молитвен списък и докато се моля за онези, чиито истории са описани по страниците му, откривам много неща, за които да бъда благодарна в собствения си живот.

От много години изучавам сънищата и понякога психиката ми заобикаля символичния процес и аз се събуждам със словесно послание - едно-две изречения, които мина­ват през ума ми. Незабавно записвам посланието, за да не го забравя. Така една сутрин се събудих с думите: „Изживявай дните си с благодарствена нагласа". Докато раз­мишлявах върху смисловите пластове в тези думи, осъз­нах, че благодарността може да бъде волеви акт, както и емоция или чувство. Благодарността може да се превърне в избран начин на живот.

„За всичко благодарете." Сега съм способна да изпитвам в еднаква степен благоговение и благодарност за красивия залез и за скрития урок в болестите и трудните ситуации. Благодарна съм за непоклатимата си вяра в божествения ред, когато детето ми се изправи пред животозастрашаваща болест, над която нямах контрол и в която трябваше да открия всички уроци и значения. Бла­годарна съм за моментите на единение с обичаните от мен хора, но съм също толкова благодарна и за моменти­те на разногласия и отчуждение - новите уроци, които трябва да науча, и новите прозрения, които трябва да направя. Истински съм БЛАГОДАРНА, че открих силата на благодарността в живота си и винаги ще продължавам да благодаря за ВСИЧКО!

Благодарността - начин на живот (част 24) Да забележиш изобилието

Да забележиш изобилието

Сюзън Джефърс

Сюзън Джефърс, доктор на философските науки, е помогнала на милиони хора да преодолеят страховете си и да продължат живота си уверено и с любов. Тя е автор на „Освободи се от страха"[1], „Отвори сърцето си за хората", „Мисли на любов и сила" и „Сложи край па борбата и затанцувай с живота", както и на други книги. Освен че е автор на бестселъри, Сюзан води семинари, изнася лекции и е гостувала в множество предавания по радиото и телевизията. Тя е автор и на редица аудиокасети за страха, взаимоотношенията и личностното израстване.

Когато работех с бедните в Ню Йорк, винаги се изумявах от благодарност­та в сърцата на хора, които в мате­риален смисъл имаха малко. За какво бяха благодарни те? Бяха благодарни да са живи, да имат храна на масата си, да се радват на слънцето в хубав ден, да са здрави, да имат своите приятели, близки и да допринасят за обществото.

Същевременно винаги се изумявах от липсата на благо­дарност в сърцата на хора, които в материален смисъл имаха много. Ако ме попитате кои бяха по-щастливи, без колебание ще кажа - бедните с благодарността в сърца­та си.

Тук говоря за нещо много просто:

Когато се съсредоточим върху изобилието, животът ни се струва изобилен, когато се съсредоточим върху оскъдицата, животът ни изглежда оскъден. Всичко е въп­рос на фокус.

Вярно е, че не можем да отричаме болката в живота си. Това е вредно за физическото и емоционалното ни здраве. Но също толкова важно е следното:

Ние не можем да отричаме изобилието в живота си!

Съветвам ви да си направите „Книга на изобилието". Всяка вечер преди лягане записвайте поне 50 прекрасни неща, които са ви се случили през деня. „Петдесет неща, Сюзън! Едва ли мога да се сетя и за три!" Явно не забелязвате благословиите в живота си! Целта на това упражнение е да ви помогна да го направите. Някои от нещата, които можете да включите, са:

Колата ми запали; мога да вървя; имам храна; някой ми направи комплимент; нищо лошо не се е случило на децата ми днес; усетих топлината на слънцето по лице­то си; говорих с една от най-добрите си приятелки; цве­тята започват да цъфтят; имам топла вода в банята; дишам; слънцето изгря...

Не е необходимо нещата в „Книгата на изобилието" да са изключителни. Всъщност, по-добре е да не са. Не забравяйте, че ако се фокусирате само върху изключителното, много неща в живота би ще изглеждат ужасни... каквито определено не са! Вземете дишането, например. Не е ли невероятно, направо изумително?!

Отначало откриването на 50 неща, за които да сте благодарни, отнема МНОГО, МНОГО време, Но скоро благословиите ще се изливат с лекота върху хартията. При­чината е, че ще прекарвате голяма част от деня в ТЪР­СЕНЕ НА благословиите в живота си, за да имате нов ма­териал за добавяне в „Книгата на изобилието". И ще ги откривате! Ползите са очевидни...

Когато започнем да търсим хубавото, фокусът ни моментално се измества от лошото... и се чувстваме благословени!

Ако успеете да превърнете забелязването на изобили­ето в навик, животът ви ще се преобрази!

Спомням си как седях с майка ми в нейната дневна в студен и неприятен зимен ден броени месеци, преди тя да почине. Мама изпитваше силни болки и се чувстваше много слаба. В един момент, когато ме болеше заради нейните болки, тя ме погледна и каза:

- Навън е студено... Тук ми е топло и уютно. Дъщеря ми е при мен... понякога човек има късмет.

Аз се бях съсредоточила върху нейната болка. Тя се беше съсредоточила върху благословиите си. Благодаря ти, мамо, за чудесния урок!

Благодарността - начин на живот (част 23) „Любовта е пътят, по който вървя с благодарност"

„Любовта е пътят, по който вървя с благодарност"

Д-р Джералд Джамполски и Даян В. Сиринсионе

Д-р Джералд Джамполски и Даян В. Сиринсионе са женени и живеят в Тибурон, Калифорния. Джералд е психиатър и основател на първия Център за лечение чрез промяна на подхода. Даян е предприемач с двадесет и пет годишен опит в корпоративния и частния бизнес. Те са съавтори на „Пробуждането" -книга, която показва как можем да постигнем душевен мир, като използваме духовните принципи във всички аспекти на живота си. Тяхната философия почива върху идеите от „Курс по чудеса".

„Любовта е пътят, по който вървя с благодарност" е цитат от „Курс по чудесата". Това емедитация в движение, която обичаме да изпълняваме заедно. При всяка направена стъпка си напомняме, че любовта е пътят, по който вървим с благодарност. И какъв прекрасен мир ни дарява това.

Друг наш любим цитат е от Майстер Екхарт, който казва, че най-важната молитва на света се състои само от две думи: „Благодаря ти". Ние дълбоко вярваме, че всяко събитие в живота е урок, който Бог иска да научим. Животът ни става по-спокоен, когато престанем да тълкуваме всичко случващо се и вместо това го възприемаме – независимо как изглежда – като скрита благословия. Когато вървим по жизнената си пътека с „Благодаря ти" в умовете си и с „Благодаря ти" на устните си, всеки страх изчезва и чистотата на любовта отново избликва.

Когато направим избора да се издигнем над сетивния свят и да живеем в света на Божията любов, „благодаря ти" става начин на живот. Учителят, който обитава сърцата ни, би казал, че всичко, което ни се случва в сетивния свят, е само нова възможност да изберем да вярваме в любовта, в Бога, в света, където няма форми и има само любов.

Като се прекланяме пред любовта, като се прекланяме пред Бога, ние можем да изживяваме всеки ден, изразявайки признателността си един към друг. Представете си какъв би бил светът, ако се обръщахме един към друг и към Бога единствено с думите „Благодаря ти". Всеки път, когато изразяваме нашата благодарност, насочвайки любовта си към всичко, ние вярваме, че в света има повече светлина и по-малко мрак.

Колко бързо се променя светът ни, след като се научим да връщаме цалата любов, което постоянно получаваме от Първоизточника. Каква по-голяма благодарност бихме могли да изразим към нашия Творец от избора да обичаме ближните си и себе си, като виждаме Божия образ във всеки и знаем, че това е отражение? Има една молитва, която Джери написа преди няколко години и която и двамата обичаме да казваме сутрин.

 

Благодарност към Теб

 

Цялото ми същество пулсира

с огъня на желанието

на нашия вечен съюз.

Дъхът ми е Твой.

Сърцето ми е вечна искра

на Любовта Ти.

 

Дъхът ми – Твоят Дух – е Светлината на Света.

Моите очи излъчват и отразяват

нашата Съвършена Любов.

Същността ми вибрира с Теб

като хармония на нечувана музика.

 

Очите ми – твоите очи – могат само да благославят.

Молитвата ми е благодарствен химн,

че Ти си в мен и аз съм в Теб

и че живея в благодатта Ти вовеки.

 

Благодарността - начин на живот (част 22) „Благодарността е самият рай"

„Благодарността е самият рай"

Лаура Аркера Хъксли

Лаура Аркера Хъксли идва в Съединените щати от родната си Италия като концертираща цигуларка. През 1956 г. се омъжва за Олдъс Хъксли. Тя е автор на книгите „Ти не си мишената", „Неговият вечен момент: личен поглед към Олдъс Хъксли", „Между Рая и Земята", „По една причина дневно да бъдеш щастлив" и „Детето на твоите мечти" в съавторство с Пиеро Феручи.

В четирите думи „Благодарността е сами­ят рай" поетът-мистик Уилям Блейк изразява същността на благодарността. Когато благодарността започне от момента на раждането, тя става неразделна част от усещането ни за живота. Раждането е чудо и то трябва да бъде приветствано с радост и благодарност. За съжаление, невинаги е така. Твърде често раждането е заобиколено със страх и неосъзнатост. И все пак е факт, че чудото на физическото раждане е величествено - също като чудото на психологическото обновление и на физиологичния факт, че клетките на нашето тяло постоянно умират и незабавно се заместват с нови клетки. Често наричано върхово преживяване, психологическото обновление се преживява като освобождаване от старата и ограничаваща програмираност, то разкрива чудото на безкрайното обновление на живота и неочакваните възможности.

В книгата „Детето на твоите мечти" Пиеро Феручи и аз предлагаме насочвана визуализация на идеалното раждане, което може да се изживее на всяка възраст. Изберете тихо място, за да изживеете собственото си идеално раждане, без да ви прекъсват. Добра идея е да си направите собствен запис на тази медитация с избрана от вас музика, която ви изпълва с любов и благодарност. Преди да започнете, вдишайте бавно и дълбоко няколко пъти. Нека всяко вдишване ви отвежда по-близо до онова място вът­ре във вас, недокоснато от каквито и да било впечатле­ния, където житейските драми не са оставили следи. Там няма невъзможни неща, никоя мисъл не е абсурдна и всичко се случва сякаш за първи път.

Създай собственото си идеално раждане

Затвори очи, отпусни се, след това живо си представи мястото, на което ще се родиш. Виж това място, вдъх­ни аромата му и се освободи от настоящото си тяло. Ти си новородено с изключителна чувствителност. Усещаш вибрацията на любовта и благодарността навсякъде около себе си. Това раждане е изпълнено с дълбок, естествен покой и се чувстваш обграден от всички същества, реал­ни или въображаеми, които обичаш и уважаваш. Цялото творение е готово да те приветства. Виждаш любимо­то си цвете, което с красотата и уханието си ти казва: „Добре дошъл, благодарно съм, че се роди! Добре дошъл в света, в света на цветята".

Сега погледни и другите създания - всяко те приветс­тва на своя собствен език. Може да е любимото ти животно, което те приветства в света, например с нежно близване, или делфин с невероятен подскок или пеперуда с пърхащи крила - всички те приветстват, казвайки: „Благодарен съм, че се роди. Светът на живите създания те приветства".

Сега виж как звездите в космоса блещукат навсякъде. Те също ти казват: „Добре дошъл. Благодарни сме, че се роди! Добре дошъл в света, в света на звездите".

Усещаш, че пристъпваш в свят, който те уважава и приветства. Усещаш как благодарността на този свят те обгръща. Вдишваш я и тя започва да циркулира в тя­лото и ума ти. Усещаш радостта от навлизането в жи­вота в дружелюбен свят, където можеш да направиш толкова много красиви неща, където имаш потенциала да даваш любов и да предизвикваш благодарност у дру­гите.

Сега си помисли за някои от великите хора в история­та на света - художници, философи, музиканти, поети. Помисли за своите любимци, събрани туй да отпразнуват появата ти в света. И в тяхното велико познание има благодарност. Красотата, интелигентността и любовта са тук, благодарно отбелязвайки твоето раждане. Ти си чудо и всички са дошли да ти го кажат. Били са не­обходими милиони години еволюция, за да бъдеш създаден ти - благородно същество с богоподобен потенциал. Растения и цветя, животни и хора -всички са тук, за да ти напомнят, да ти кажат: „Ти си благороден, ти си красив и ние сме благодарни, че се появи на този свят". И в това раждане има радост. Виждаш усмихнати лица, ус­михнати цветя, усмихнати създания да танцуват около теб. Цялото творение ликува и ти е благодарно.

Навлизаш в свят, където всички се интересуват от теб, свят, в който даването и получаването са също толкова естествени като дишането. Ти си благодарен за този нов свят. Тази благодарност навлиза дълбоко в теб, влива се в теб и се превръща в едно с кръвта ти. Сега твоята Душа и твоето Тяло знаят, че...

Благодарността е самият рай.

Благодарността - начин на живот (част 21) Благодарността е ключът към щастлив, здравословен и успешен живот

Благодарността е ключът към щастлив, здравословен и успешен живот

Шарън Хуфман

Шарън Хуфман, основателка на Центъра за просветлено лидерство, помага па хората да бъдат вдъхновени лидери и да добият истинска сила. Тя е консултирала лидери от всички области на живота по целия свят. Шарън учи хората как да развият пълния си потенциал, да живеят в баланс и да допринасят за света. Тя е лектор, консултант и писател. Творчеството й е включено в книгата „Жени с визия", публикувана от „Натарадж", както и в „Пилешка супа за душата" от Ажак Канфийлд и Марк Виктор Хансен.

Докато се разхождах тази сутрин, се изпълних с благодарност. Небето (беше синьо, температурата - прия­тните 23°С, и накъдето и да погледнех, виждах красота. Тучна, главозамайваща красота — зелени полегати хълмо­ве, цветя и палми, звук на водопади и фонтани, езера с па­тици, литнал над водоема щъркел и великолепни планини със снежни шапки. Докато се наслаждавах на изобилието, докъдето погледът ми стигаше, ме обзе благодарност.

Спомних си как преди три месеца се катерех през леде­ния планински сняг и молех духовния първоизточник да ме насочи към по-топло, по-красиво място, където да правя сутрешните си разходки. Спомних си как изпълних сърцето си с благодарност за всичко, което ми беше да­дено, и почти без усилие милостиво бях отведена до този красив рай.

През петнадесетте години, откакто уча хората как да водят успешен и щастлив живот, открих една тайна. Щом успеех да ги накарам да практикуват благодарност, всичко в живота им се преобразяваше. Изпитваха удовлетворение от себе си и намираха сили да създадат жела­ното бъдеще. Събитията в живота им и способността им да реагират позитивно осъществяваха обрат на 360 градуса. Сякаш бяха намерили вълшебна пръчица.

Благодарността променя виждането ни за живота и за самите нас. Трудните ситуации, някога непоносими и привидно непроменими, се преобразяват. В мига, в кой­то изпитаме благодарност, ситуацията започва да се смекчава и виждаме възможности да осъществим проме­ни. Имаме по-добро отношение към себе си и се чувстваме по-способни да влияем позитивно върху заобикалящата ни среда и света. Депресията изчезва, конфликтите се превръщат в хармония и стресът преминава в покой. Когато благодарността се превърне в начин на живот, успехът, щастието и здравето стават норма.

Ако изпитваме гняв, страх, тъга или депресия, значи сме изгубили благодарността си. Спомням си много пъти, когато съм изпитвала негодувание или съм била по­тисната и съм избирала да изброя всичко, с което съм благословена, и да изпитам благодарност за това, което имам. Почти незабавно настроението ми се е подобрява­ло. Когато в тежка ситуация намерим за какво да бъдем благодарни, духът ни се повдига и ни изпълва енергия.

Веднага, щом почувстваме благодарност, всичко се променя. Благодарността може да преобрази ситуация, в която изпитвате тъга и чувство за загуба, което на свой ред привлича още тъга и чувство за загуба, и да ви донесе радост и щастие. Същата ситуация незабавно се преобразява, когато я погледнем с изпълнено с благодар­ност сърце.

В собствения ми живот благодарността промени всичко. За първи път усетих силата на благодарността след травмиращата загуба на моя съпруг в самолетна ка­тастрофа. След месеци на униние, граничещо с отчая­ние, случайно прочетох една дребна мъдрост, от която научих, че животът ми има смисъл и цел. Когато започ­нах да изпитвам благодарност, целият ми живот се пре­образи. Първо гледната ми точка се промени. Това ме настрои позитивно и ме изпълни със сили да започна отново. Изведнъж краят на живота ми се превърна в напъл­но ново начало.

Малко след това ми откриха животозастрашаваща бо­лест и ми казаха, че ми остават шест до девет месеца живот. Когато продължих да практикувам благодарността, усетих как тялото ми изхвърля болестта и клетките ми се изпълват с живот и жизненост. По-късно нау­чих, че чувството на благодарност освобождава позитивни ендорфини в тялото и носи здраве.

Благодарността не само лекува, тя подмладява. Ако се усъмните в това дори и за миг, просто погледнете лицето на някой, с години опустошаван от негодуванието. Той из­глежда измъчен и изтощен. След това погледнете човек, живял с благодарност. Той излъчва здраве и жизненост.

Ключът към щастлив, здравословен и успешен живот е благодарността. Тя ни изпълва с ентусиазъм, поддържа ни и ни носи желаното. Точно както аз направих преди три месеца по време на разходката си в планината, щом се съсредоточим с благодарност върху желаното, ние го привличаме към себе си. Превръщаме се в магнит за хуба­вите неща.

Когато поднасяме благодарност на живота, животът също е щедър към нас. Когато изпитваме благодарност, ние привличаме хората, както и изобилието на вселена­та. Ако имате финансови проблеми и намерите дребна монета, почувствайте силна благодарност и ще привлечете още пари.

Когато благодарим за трудните ситуации и събития в живота си със съзнанието, че сме благословени с необхо­димата мъдрост за това преживяване, самият акт на благодарността преобразява негативното преживяване в позитивно. Когато изразяваме благодарност, ние привличаме към себе си хора и ситуации, за които да бъдем благодарни. Такава е магията на благодарността.

Благодарността изпълва сърцата ни с радост и ни позволява да видим истината, дава ни сили да вземем правил­ните решения и да предприемем подходящите действия. С благодарно сърце можем да видим най-хубавото във всяка ситуация и във всеки срещнат и да извлечем от тях най-доброто.

Благодарността е и праг към Божественото. Благо­дарното сърце е отворено сърце и постоянно ни издига все по-високо, докато се свържем с Божественото.

Преди няколко години осъществих пътуване до връх Шаста в Северна Калифорния с желанието да постигна по-дълбока връзка с висшата си същност. През дългите часове шофиране насочих вниманието си към висшата си същност с любов и благодарност. Постоянно се фокуси­рах малко над главата си и изпращах любов и благодар­ност към тази обична част от мен за това, че нежно ме е насочвала и предпазвала миг след миг, ден след ден.

През последния час на пътуването, когато вече навлизах в красивите борови гори около връх Шаста, почувствах как висшата ми същност се спуска и обвива любя­щите си ръце около мен. Когато това присъствие ме обгърна, аз се почувствах напълно обичана. Не беше ин­телектуална идея, беше кинестетично. В действителност усещах как всяка клетка в тялото ми е обгърната от любов. Обзе ме чувството за блаженство, бях напъл­но цялостна в този свещен съюз. Знаех, че съм в любящи ръце.

В този момент проумях думите на всички мистици през вековете - че никога не сме сами. Ние всички сме свързани с Божественото. Всяка мисъл за нашата отделеност е илюзия. Любовта и благодарността разкриват връзката.

Това състояние на единение е най-славното ми преживяване. Случеше ли се да се събудя през нощта, моментал­но насочвах вниманието си, за да проверя дали присъствието все още беше тук. Разбира се, че беше, и аз отново заспивах доволна.

Това състояние на единение продължи и помислех ли си, че трябва да побързам, за да стигна някъде, чувах в ухото си: „Забави темпото и ще стигнеш навреме". Беше много различно от обичайното за мен бързане, за да бъда в крак с графика си. Но когато се отпуснах в този нов начин на съществуване и позволих да бъда нежно насочвана, установих, че винаги пристигах на точното място в точното време. Животът течеше по лесен, безусилен, магически начин, изпълнен с прекрасни синхрони­зирани събития. Сякаш живеех омагьосан живот, в който всичко необходимо ми се осигуряваше. Съзнателното ми решение да изпращам постоянно любов и благодарност на висшата ми същност беше ключът, който отбори вратата.

Винаги ние избираме как да живеем живота си. Решавайки да поддържаме благодарствена нагласа, ние си осигуряваме щастлив, здравословен и успешен живот.

Благодарността - начин на живот (част 20) Оценяване на благодарността

Оценяване на благодарността

Кристофър Хилс

Кристофър Хилс, доктор на философските науки, е автор на 27 книги за постигането на осъзнатост, бивш президент на Световното йога общество, основател на „Юнивърсити ъф Трийс" (1972) -пионер в разработването на храни от морски водорасли за намаляване на глада в света - и основател на „Лайт Форс Спируяина Къмпани". В момента участва в проекти, свързани с бездомните и с емоционалното ограмотяване на децата.

Чувствам се благодарен в най-голяма степен, когато току-що съм се разминал на косъм със смъртта. Веднъж предното стъкло на моя буик се счупи, докато карах по стръмен, криволичещ планински път. Молейки се, някак си стигнах до подножието на планината под дъжд от ис­кри. Друг път изпитах дълбока благодарност, когато гръмотевица удари мачтата на кораб на 60 сантиметра от лицето ми и милиони волтове електричество по някакъв тайнствен начин бяха отведени през стоманата към дъ­ното на океана. Отправих благодарност и никога не забравих миризмата на изгорял въздух вместо на изгоряла коса.

Преди да се родя също съм удрян от гръмотевица в утробата на майка ми. Ръката й била зле изгорена и аз съм се родил с голямо червено родилно петно от лакътя до китката, което носих до четиринадесетата си годи­на. Това събитие беше травмирало майка ми до такава степен, че тя не можеше да ме прегърне, без сърцето й да се свие. Тогава бях твърде малък, за да изпитам благо­дарност за дарения живот. Но в ретроспекция отпра­вям благодарност, че и двамата сме оцелели от електри­ческия заряд и аз все още съм жив и имам своето място в света.

Сещам се за много неща, за които не съм изпитвал бла­годарност, докато не започнах да ценя всичко хубаво, ко­ето животът ми дарява. Сега умея да изразявам тази бла­годарност - не само в моменти на опасност или на голя­мо изобилие - но и за всяко преживяване. Благодарен съм не само за невероятните приятелства, но също и за хо­рата, които са ме лъгали и мамили - заради житейските уроци, които са ми дали и по този начин са изострили признателността ми към хората, които живеят в съгла­сие с духовните си виждания.

Преживях един от моментите на най-голяма благодар­ност, когато се свестих, след като бях изпаднал в безсъз­нание по време на буря. Бях на яхтата си и развеждах гос­ти около остров Ямайка на път за Порт Антонио.

Луиз Хей и тогавашният й съпруг Андрю, които по онова време бяха мои партньори в търговията с подп­равки, бяха сред гостите ми в това пътуване. На около половин ден път от Порт Антонио попаднахме в буря. Силният вятър изведнъж повали големия гик, дебел око­ло 30 см, и той ме помете от щурвала и ме запокити на шпигата отдолу. Страничният парапет на яхтата практически беше под водата. Някак си съм се заклещил между перилата, лежейки в безсъзнание. Първото нещо, което видях, както ми се стори след цяла вечност, беше лицето на сведената над мен Луиз, а Андрю ме разтърсваше и крещеше, че трябва да се свестя, защото ни­кой друг не може да управлява тежащата 90 тона яхта. Никой не знаел пътя към Порт Антонио, а земя не се виждала.

Това беше един от първите моменти, когато се почувствах крайно необходим. Без мен, казваше Андрю, всички сме щели да загинем. Когато дойдох на себе си и осъзнах какво беше казал, си дадох сметка, че някои хора имат късмет да се разминат със смъртта, но има и такива, чиято съдба е тясно преплетена с уменията на друг човек. Никога не забравих какво облекчение изпитах, ко­гато установих, че все още мога да ходя и да говоря! Едва след осем седмици натъртеният ми врат спря да ме боли, но през цялото време си мислех колко съм благодарен, че съм жив и какъв късмет имаха гостите ми, че ус­пях да ги отведа невредими до Порт Антонио.

Все още виждам лицето на Луиз в бурята — гримът й беше напълно измит, а косата й беше мокра и от нея ка­пеше вода. Още по-благодарен съм, че 38 години след това събитие животът ме е направил още по-благодарен. Вярвам, че бях предпазен от някаква по-висша сила, за да мога да поема по напълно различна житейска пътека. Нямам име за тази сила, макар да съм чувал много названия. Пред­почитам да мисля за нея като за Енергия на Богинята-Майка. Тази енергия идва при нас, когато направим в сър­цата си място за благодарността и признателността. Тя може да дойде при нас и като неуловима интелигент­ност, която преминава през заобикалящата ни природна среда. В съзнанието си ние търсим тази интелигент­ност навън, но всъщност нейната честота и енергия са скрити вътре в нас.

Благодарността към първоизточника на живота се появява, когато капитулираме пред скритата му инте­лигентност. В нашата култура енергията на Богинята-Майка е доста позабравена. В много други цивилизации тя е напълно потъпкана, редом с човешките права. Погазват я под различни лозунги и проповядват „единствения път към спасението". Не това е начинът да получим благословия.

В крайна сметка, чувството за благодарност идва от отношението ни към получаването. Тази форма на приз­нателност придава истинска стойност на дареното. Ко­гато не „приемаме" дареното ефективно, като не го оценяваме високо, то не е било дадено ефективно.

Нагласата при поднасянето на даровете не е по-малко важна от нагласата при получаването им. Много по-лесно е да поднесеш дар, отколкото истински да го приемеш. От всичките ни природни таланти безценният дар на осъзнатостта най-често се приема за даденост. Как бих­ме могли да дадем на другите нещо, което сами не сме приели и оценили напълно? Аз смятам, че в този случай първо трябва да получим с благодарност онова, което даваме на другите, иначе нашият дар е безполезен.  Аз съм благодарен, че успявам да намеря красота и оча­рование в живота, за да излея любовта си и да остана благословен. Благодарността е осьзнатост, че даровете ня­мат стойност, докато не бъдат напълно приети. Всъщ­ност нашата благодарност придава истинска стойност на всеки дар. Способността да прощаваме обидите е най-големият дар, който можем да поднесем на себе си, но малцина са благодарни за този избор.

Ако хората не ценят високо първоизточника на сила­та, те няма да получат много от нея. Благодарността е резултат от това оценяване.

Изборът съзнателно да простим миналите и бъдещи­те обиди е дар, който няма равен на себе си, защото разсейва кармата. Да се завърнем към себе си, освободени от карма, е възможно само когато почитаме и ценим могъ­щата сила на благодарността. Поднасяйки благодарност­та си, ние се отваряме за постигането и поддържането на състоянието на благодат. Това е дарът на Богинята-Майка и Тя копнее да го поднесе на всички нас. Да бъдеш благодарен още преди да си получил своя дар - това е тъканта, от която възникват чудесата.