Благодарствено писмо на Христо от Лясковец

С благодарност към Бог Здравейте, аз съм Христо от Лясковец и съм щастлив да напиша първото писмо в знак на благодарност към моя Бог. Когато бях дете бях толкова настроен срещу света, че ми идеше да изчезна от него. Някак не се вписвах още тогава с тия „нормално порядки" и понеже съм непреклонен реших, че никой не иска да ми е нито приятел нито да ме обича. Дете с непреклонно негативно поведение към живота си въобще. Дори се прокрадваха мисли от типа: „Ако умра няма да липсвам на никого". Да може би е стряскащо всичко това, но това бях аз…Сякаш са ме родили на сила и всичко си мислих, че трябва да се боря за да продължа… В шести клас дойде колуминацията на всичко и както бях не добро дете ме оставиха в същия клас да повтарям. Може би това беше голям срам за родителите ми, но се случи. Преместиха ме в едно село да завърша поне основното си образование, а дори не виждах смисъл от това училище. Но там сякаш след смяната на обстановката се случи нещо. Може би влязох в "пубертета" и нещата взеха да се променят. От лош ученик станах добър и от отрицателно мислещ човек преминах към положителното. Може би дойде времето да се случи всичко… Започнах да чета философска литература и книги, като „Излекувай живота си" когато бях на 16-17г. Нещо взе да се случва и както старите хора казваха „Ще му дойде акъла в главата" е може би дойде… Още на 11 годишна възраст си водих нещо като дневник, но той по скоро е свързан с разочарованията ми с момичетата и се превръщаше в лексикон от колкото в дневник, но… Времето си мина и увлеченията ми по бойните изкуства, фитнеса, рисуването и йога не ми даваха мира-все исках да тренирам. Отдалечаването от учебната среда ме направи отличник в училище, което не знам, как точно стана, но бях благодарен за тази дисциплина, която си бях прихванал. Това още учителката ми в първи курс ме попита, от къде идва всичко, защото аз бях единствения ученик, който го изпитваха писмено-защото се срамувах да говоря пред хора. Сякаш винаги когато трябваше да говоря пред хора някой искаше от мен да изляза от пещерата си- а това беше немислимо за мен. Пишех и така ми се поставяха оценки. Отговорих и, че чета такава литература от няколко години и тренирам бойни изкуства. Не разбрах, какво ми каза с думите: „Трябва да продължиш с писането си-пишеш много добре и увлекателно". Не обърнах внимание и продължих да си водя записки. Завърших училище и ме пратиха на граница в казармата. Там отново се „увълчих" и ме заля желанието за отмъщение…/просто така/. Уволних се 1999г. а 2000г. започнах да пиша по „сериозно" и така се обособи първата ми книга, която още не е видяла бял свят и започнах да практикувам йога. Така се запознах с г-н Венцислав Евтимов дуаена на йога в България. Благодарих хиляди пъти за тези паметни срещи с тази светла личност в живота ми. Смених хиляди работни места, но не спрях са пиша. Така почти всяка година имах изписана книга, но не и издадена. Започнах да питам тук-там как става всичко с книгите и веднага срещнах „разбиране" от печатници и издателства-не можем да те издаваме, защото си нов „автор". Така стигнах и до отказа и на Националната библиотека. Години на ред разсъждавах над това, че то така по тази логика никога няма да видя бял свят, значи ще търсим и чакаме подходящия миг. Озъртах се за идея и муза и така се нанизаха 10 книги-Стая-205/книга за Свободата и Нещата които ни движат към нея/-(тя е десетата). Сякаш тя беше преломния момент да напиша и да получа една вечер въпросният имейл в пощата си от хора с който работя сега. Появи се човек, който пък подава ръка на автори да си издават книгите без да се вълнува от това дали е нов или стар автор или т.н. Ами просто станаха нещата веднага и аз като не виждал сякаш започнах да издавам в pechatnaknigi.com. Нещата ставаха все по-добре и по-добре. Щом разбрах това си отдъхнах с думите: Все пак Христо от Лясковец няма да остане не известен автор. Малко след това книгите ми започнаха да се превеждат и на други езици. И така заваляха интервюта към мен, а аз дори се питах на моменти, какво става и то къде научават хората за мен. Създадох и сайт, който човека на когото разчитах-затри, защото все не му стигаха парите. И за това му благодаря много, защото си създадох чисто нов сайт с гонещи вече 20.000 посещения. www.floransmedia.blogspod.com Аз съм човек, който сам сиправи маркетинга, защото слуша само вътрешния си навигатор, който е свързан направо с Бог и не се съобразявам с други решения. Продава, подарява и предлага своя продукт. Някой от книгите ми бъркат толкова дълбоко в невидимите рани, други разплакват, в трети читателя намира нещо сходно от нея и се припознава и така намира своето решение за своя път. Някой от книгите са написани в актуално сегашно време и когато и да се четат сякаш са актуални и сега. Най-фрапантното е, че останах без приятели, защото нямам нужда от такива, който да ми казват какво мога или немога да направя според техните представи. По-добре сам от колкото с когото и да било. А и аз никога не съм сам, защото общувам с Бог, както си искам. Много хора явно усетиха мирът в мен, макар, че само една жена ме разсърди доста сериозно, защото и го позволих, но това е друга тема. Отдръпнах се целенасочено от света и с помощта на енергията работя дори от разстояние сега. Забравих да кажа, че още докато бях дете се увлякох по масажите, но ето днес вече 17 години правя това и за това не се чувствам само писател. Правя освен масаж на тялото а и на душата. Но писането ми взема много връх и така съм заредил всяка творба с толкова много енергия, че не се усетих кога написах 16-сет книги а сега съм започнал и 17 и 18 книга. Благодаря на всички, който казаха „не" в живота ми, на тези, който допринесоха за моето разпространение като автор и човек и на всички, с който ми предстои за де срещна и запозная. Преди няколко години когато за първи път гледах филма на Луиз Хей „Излекувай живота си" там в началото имаше една фраза: „Щастливите хора са толкова досадни". Ми може би имат право, защото едно е да се усмихваш дори когато не ти е до това, но все пак да даваш от себе си. На прага на христовата възраст оказах създател на много книги, масло от Джоджен и още няколко неща за който ще споделям с времето-не веднага. Благодаря на Бог за прекрасния си живот, за всички безмълвни уроци, който ми даде, защото само и единствено приемам житейските уроци. Благодаря за прекрасната природа в която живея, за прекрасния град в който творя и каня своите гости в него. Благодаря на хората от печатницата с които работя и благодарение на техния труд моите книги достигат до всяка точка на света. Благодаря на всички читатели на блога ми, който не познавам, но това не ме притеснява ни най-малко. И най-вече благодаря на Стефан Монев, че ми даде възможност да напиша благодарственото си писмо към моя Бог и да му благодаря още веднъж в писмен вид…въпреки, че той знае това. Благодаря ти-приятелю!!! Христо