Започнете да си водите дневник на благодарността. Всеки ден записвайте нещо, за което сте благодарни. Всекидневно казвайте на някого колко сте му благодарни за нещо. Благодарете на продавачите, на сервитьорите, на пощальоните, на работодателите и на подчинените си, на приятелите, на близките си и на напълно непозна╜ти. Споделете тайната на благодарността. Нека помог╜нем светът да бъде изпълнен с благодарно, признателно даване и получаване... за всички!
Да благодарим на Бог за онова, което не се нуждае от
изцеление
ДЖОАН 3.БОРИСЕНКО
През един ясен зимен ден реших да се поразходя в околностите на малкия град в Колорадо, където живея. Не╜бето имаше лазурно синия оттенък, характерен за висо╜ките места в Скалистите планини. Мартенското слънце се изливаше като течно злато през извивките на високи╜те смърчове и образуваше танцуващи светлинки по крех╜ките кристали на току-що падналия сняг. Планинските върхове се издигаха величествено в изваяни пластове от зелено и сиво и пронизваха облаците, надвиснали като пр
иказна мъгла над омагьосаните долини.Крачейки решително по пътеката, аз оставах напълно сляпа за невероятната красота край мен. Опитвах се да се отпусна, преди да поема с колата надолу по пътя, за да ми направят биопсия на гърдата, а всъщност обмислях всички мрачни възможности, които можеха да се мате╜риализират. Умът ми се плъзна в привичния модел на ужаса и набра скорост. В смъртна опасност беше не само тя╜лото ми - останалите страни на живота ми също не вървяха особено добре. Чашата не само ми се струваш
е полупразна, но и оставащата в нея вода изглеждаше без съмнение замърса!
Най-малкият ми син, макар и почти на 22 години, беше ужасно разстроен от неотдавнашното рухване на 24-годишния ми брак с баща му. Вината, разбира се, носех аз. Чувствах се преуморена и изтощена. Пак аз бях виновна. Що за откачен живот си бях създала - а се предполагаше, че трябва да бъда нещо като модел за останалите? Чувството за вина, страхът, гневът и разочарованието се включиха в какофонията на вътрешните гласове, които ме съпътс
тваха по време на разходката с цел релаксация.
Изведнъж силна болка в задните части грубо ме събуди от мрачния унес. Напълно форсирана върху добре отра╜ботените мисловни сценарии, изобщо не бях забелязала бързото приближаване на голяма немска овчарка, която безцеремонно ме ухапа по седалището. Киностудиото в ума ми веднага започна да сьздава филм, в който шиеха го╜лия ми задник в спешното отделение на болницата Боу-лдър", като същевременно ми инжектираха огромни дози серум против тетанус и противобясна ва
ксина. Не╜съмнено щях да пропусна биопсията и на следващия ден щеше да ми се наложи да понеса втори тур медицински мъчения.
Спуснах ръка надолу към панталона си, като очаквах да напипам лепкава кървава маса. Но колкото и странно да беше, ръката ми остана съвършено чиста. Изпълнена с енергия от внезапната надежда, аз се скрих зад един храст и събух панталона си. Въпреки че седалището ми бе украсено с оградка" от съвършен комплект кучешки зъби, целостта на кожата не беше нарушена. Крещейки от радост, аз вди
гнах панталона си и изскочих иззад храс╜та с вик на нецензурирана благодарност. Не ме очакваше бавна смърт от бяс. Можех да стигна навреме за биопси╜ята. Какъв късмет.
Избеднъж цялата сцена ми се видя невероятно забавна. От гадно псе кучето се преобрази в божествен вестоно╜сец. Събуди се, глупаво човешко същество такова! Усе╜ти слънцето върху лицето си и вятъра в косите си. Жива си и светът е красив. Планините са живи и денят едва започва. Има безброй преживявания за вкусване и светове за създаване".
Воа
лът на забравата падна от очите ми и изведнъж се почувствах преизпълнена с благодарност за дара на живота. Всеки дъх беше безценен. Всяка стъпка беше чудо. Тревогите, които ме бяха завладели изцяло, заприличаха на хитроумно замислени предизвикателства, които ме зовяха да създам по-разумен и по-истински живот. Покоят ме обгърна като пухен юрган и усетих невидими ръце да ме прегръщат. (Продължава)
:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар