Благодарността - начин на живот (Част 10) Благодарността – жизненоважната съставка в нашия живот

Благодарността – жизненоважната съставка в нашия живот

Д-Р ТОМ КОСТА

д-р Том Коста е основател, на Църквата за религиозна наука в Палм Дезърт, Калифорния, и понастоящем е в борда на директорите на „Рилиджъс Сайънс Интърнешънъл". Популярността му като лектор доведе до множество телевизионни участия и до изнасянето на лекции и семинари в САЩ, Канада и Англия. Том е автор на „Животът! Искате ли да направите нещо от него?"

Отношението ми към благодарност­та се развива през последните седем десетилетия от моя живот.

Дълбоките ми чувства към духовната привилегия да изпитвам благодарност бяха подложени на изпитание, когато станах пастор през 1974 година. При мен дойде за съвет един много нещастен човек. Здравето му беше добро, играеше тенис всеки ден, беше финансово стаби­лен и обичаше работата си. Съвсем наскоро бях провел сватбената церемония между него и всеотдайната му нова съпруга, а имаше и любящо семейство от предишния си брак. Но въпреки че всички области на живота му -здраве, богатство, любов и работа - изглеждаха удовлетворяващи, той се чувстваше нещастен.

Като нов пастор изпаднах в трудно положение — за какво можех да се моля? Как бих могъл да му помогна да излезе от депресията? Продължихме разговорите и наяве излезе липсата на благодарност у него. Той никога не благодареше за здравето си, за богатството си, за децата си, за дома си или за самия живот. Приемаше всичко за даденост. Това ме вдъхнови да науча повече за неясната, но жизненоважна съставка в нашия живот... БЛАГОДАРНОСТТА.

Много добре си спомням как преди години изпълнявах така наречената „Пета стъпка" от дванадесетте стъпки в програмата на „Анонимни алкохолици". При „Петата стъпка" някой, например свещенослужител, изслушва разказ за живота на алкохолика до момента, в който той си признава алкохолизма. Една млада дама каза пред мен: „Не можеш да бъдеш едновременно благодарен и нещастен".

По онова време вероятно бях с 40 години по-стар от нея, но духът ми остана изумен. Никога преди не бях чувал такова твърдение, но звучеше логично! Оттогава използвам редовно тази мисъл в своята дейност - в курсо­вете, семинарите и в личния си живот. НЕ МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ЕДНОВРЕМЕННО БЛАГОДАРЕН И НЕЩАСТЕН. На­истина, двете са емоционално несъвместими.

Като се замисля върху тази идея, аз се връщам назад към времето на католическото ми обучение, когато използвахме броеница. Сега имам така наричаната от мен мисловна „броеница на благодарността". Отброявам „мъ­нистата" всекидневно в сутрешните си медитации и молитви. Тогава изреждам нещата, с които АЗ съм бла­гословен, а не някой друг.

Благодарността в живота ми не се появява само в тре­тия четвъртък на ноември. Аз изразявам благодарност­та си всеки ден. Имам толкова много мъниста за отброяване... мънистата, които символизират помогналите ми хора... мънистата, символизиращи хората, които не са ми помогнали (защото това ме е направило по-силен във всяка област от живота ми). Има мъниста, символи­зиращи близки приятели, семейството ми... мъниста, символизиращи моето здраве, моето тяло, физическите ми сетива, дома, който обичам и ценя. Благодаря за до­машните си любимци, които всекидневно ме учат на бе­зусловна любов. Благодаря за способността си да избирам своите мисли, нагласи, своята пътека.

Всекидневно отделяйте време да благодарите за всичко, което сте, и за всичко, което не сте. Благодарете за всичко, което имате, и за всичко, което нямате.

ПОМНЕТЕ: НЕ МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ЕДНОВРЕМЕННО БЛАГОДАРЕН И НЕЩАСТЕН!