АЛЪН КОЕН
Една събота след разходва до пицария Хът", мола и киното, карах моята десетгодишна кръщелница Саманта в новия дом на семейството й. Когато забихме от магист╜ралата по черния път, който водеше към къщата, сърце╜то ми се сви, когато видях, че тя и родителите й живеят в стар училищен автобус насред полето.
Докато Саманта ми показваше семейното жилище, из╜питах тъга, че малкото момиченце, което толкова оби╜чах, расте в такава лоша обстановка. Очите ми тъжно оглеждаха ръжди
вите спойки на металните стени, спуканите прозорци и течащия покрив и си дадох сметка, че семейството й е изпаднало в бедност. Искаше ми се да я спася от това безрадостно съществуване.
Саманта ме погледна с големите си кафяви очи и по╜пита:
- Искаш ли да видиш стаята ми?
-Добре - отвърнах колебливо.
Детето ме хвана за ръка и ме поведе по импровизира╜на стълба към малка дървена пристройка върху покрива на автобуса. Потръпнах когато видях, че и стаята й е в същото окаяно състояние като всичко останало -
беше едва годна за живеене. Като се огледах, забелязах един дос╜та хубав елемент в жилището й - живописен гоблен, окачен на единствената част от стаята, която можеше да се нарече стена.
- Как ти се струва животът тук? - попитах Саманта, очаквайки тъжен отговор.
За моя изненада лицето й светна.
- Обожавам моята стена! - засмя се тя.
Останах смаян. Саманта не се шегуваше. Наистина харесваше мястото заради тази живописна стена. Детето намираше частица от рая насред ада и върху това беше избрало да се съсре
доточи. Беше щастлива.
Подкарах към дома си, изпълнен с благоговение. Това десетгодишно момиченце виждаше живота си през очи╜те на признателността и това променяше всичко. За╜почнах да обмислям всички неща в моя живот, от които се бях оплаквал. Осъзнах, че фокусиран върху липсващото, пропусках наличното. Съсредоточен върху ръждясалия метал, бях пропуснал някои живописни гоблени. Превър╜нах думите на Саманта в своя медитация: Обожавам мо╜ята стена!"
Благодарността не е резултат от нещата, които ни се случ
ват, тя е нагласа, която култивираме чрез прак╜тика. Колкото по-благодарни сме, толкова повече ще бъ╜дат нещата, за които да изпитваме благодарност. Веднъж чух за жена на име Сара, която лежала в болничното легло след злополука, дълбоко депресирана и неспособна да движи тялото си с изключение на кутрето на едната ръка. Тогава Сара решила да използва онова, което имала, вместо да жали за липсващото. Започнала да благославя единствения пръст, който можела да движи, и чрез кут╜рето си разработила система за ко
муникация с да" и не". Сара се изпълнила с благодарноснила с благодарност, че може да общува, и се почувствала по-щастлива. След като благословила движението, подвижността й нараснала. Скоро Сара можела да движи дланта си, после ръката и накрая цяло╜то тяло. Всичко започнало с важния преход от оплакването към благодарността.
Книгата на Харвил Хендрикс Да получиш желаната любов" се превърна в популя�ен наръчник за взаимоотноше╜нията. Първата стъпка към получаването на желаната любов е признателността за
наличната любов. Вселена╜та винаги ти дава още от онова, върху което се съсре╜доточаваш. Иисус казва: Всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има". С това Той осветлява един изключител╜но важен метафизичен принцип - ключа към изявата на изобилието. Иисус ни учи колко е важно да се съсредото╜чим върху онова, което имаме или желаем, а не върху лип╜сващото или нежеланото.
Можем да погледнем на всяко преживяване по два начи╜на: през очите на липсата и пре
з очите на изобилието. Страхът вижда граници, а любовта вижда възможности. Всяка нагласа ще бъде оправдана от възприетата от вас система от убеждения. Пренасочете се от страха към любовта и любовта ще ви подкрепя, където и да отиде╜те. Курс по чудеса" казва: Любовта не може да бъде да╜леч от благодарното сърце и признателния ум... Това са истинските условия за завръщането у дома".
Няма коментари:
Публикуване на коментар