Появи се невероятна светлина! Бях свободен! Усетих огромно освобождение от болката и започнах да се нося над т
ялото си, наблюдавайки всичко в стаята. Видях умореното си, крехко тяло да лежи в леглото, а ръката на Пати все още беше на гърдите му. Тя бавно затвори книгата и остана неподвижно. Едва тогава поплака малко, но проливаше сълзи на радост за освобождението ми... и изглеждаше изпълнена с уважение към моя живот. Аз наблюдавах всичко това!
След като продължих да се нося, видях астралните й криле и осъзнах, че точно както аз някога бях почел Земя╜та с оттеглянето си, тя почиташе Земята с ангелската си служба. Т
ялото й буквално грееше, сякаш около главата й имаше дъга. Моят ангел наистина беше ангел... или поне земен ангел! Докато стаята избледняваше, осъзнах, че не бях изказал на Пати признателността си за всичките часове труд, които бяха направили пътя ми към смъртта поносим. Благодарността към нея ме завладя изцяло... но може би твърде късно! Знаеше ли колко съм й благодарен за утехата? Преизпълних се с мисълта, че човекът, който ми беше помогнал най-много в целия ми живот, никога не ме беше чул да му казвам ка
ква признателност изпитвам. Тогава видях другите до мен и разбрах всичко. Успокоих се. Тя знаеше. Не ме питайте как, но Пати зна╜еше. Тя знаеше колко съм благодарен, дори докато се отдалечавах. Видях я да побдига отворената си длан и да насочва лице към мен, сякаш наистина ме виждаше. Махаше ли ми? Сюрреалистичната сцена лека-полека избледняваше и новата заобикаляща ме обстановка започна да се оформя. Беше време да си тръгвам.
Пати остана за момент смълчана до тялото с вдигна╜ти към тавана длан и лице. И п
реди беше седяла тук и го беше правила. Усети как животът напуска тялото на приятеля й, после изчака онова, което неизменно следваше. Обзе я небесен прилив на любов. Чувството в стаята беше толкова силно, че приличаше на топла мъгла, която вибрираше с благодарността на всички, на които бе по╜могнала. Рядко плачеше от мъка в този момент, защото как можеш да бъдеш печален при такова тържествено събитие? Мъката от загубата щеше да дойде по-късно, но засега Пати поседя и отдаде почит към живота на човека, комут
о беше помогнала. Никой не влезе и тя оста╜на сама, чувствайки любовта, благодарностите и призна╜телността на всички небесни създания, които се бяха събрали, за да положат ръце върху нея. Пати разбра какво ставаше и остана спокойна и ведра, докато получаваше даровете на благодарността.
Обновена, Пати бавно стана и нежно покри главата на приятеля си с несменения от три дни чаршаф. Изправи се и тръгна към болничната канцелария, където още тази вечер щяха да й дадат името на следващия неизле╜чимо болен пациен
т - някой, на когото щеше да чете до края и отново щеше да бъде благословена с благодарност╜та и невероятната вълна любовна енергия от небесните създания, отговарящи за тези неща. Пати разбра, че току-що изживяното я приближава най-близо до Бога... и изпита силна радост от възможността да направи всичко това отново.
Няма коментари:
Публикуване на коментар