Гарата

"Скрито някъде в нашето подсъзнание е идиличното видение. Виждаме себе си на дълго пътуване през целия континент. Пътуваме с влак.
Гледаме през прозорците и се опиваме от бързината на преминаващите коли по успоредните на линията магистрали, радваме се на децата, които махат с ръка по прелезите, на добитъка, пасящ по далечните хълмове, заглеждаме се в пушека, който се издига от комините на заводи, радваме се на нива след нива, царевица и пшеница, на градки контури и на селски къщурки.
Но най-важното в ума
ни е крайната точка. Може би ще има музика и знамена. Само да стигнем там и мечтите ни ще станат реалност, а парченцата от пъзела сами ще се наредят.
Колко неспокойно минаваме по пътеките. . . .докато чакаме и чакаме и чакаме нашата гара.
Когато стигнем гарата, ще сме постигнали всичко, мислим си.
Когато най-сетне стана на 18. . .
Когато си купя последния модел Мерцедес. . . .
Когато и най-малкото дете се изучи. . .
Когато изплатя ипотеката . . .
Когато ме повишат. . . .
Когато се пенсионирам, ще за
живея дълго и щастливо.
Рано или късно трябва да осъзнаем, че няма гара, нито място където да е крайната спирка. Истинската радост в живота е пътуването. Гарата е само мечта. Тя непрестанно се отдалечава от нас.
. .
Затова спрете да ходите нервно по пътеките; спрете да броите километрите. Вместо да правите това, по-добре изкачете някоя планина, яжте повече сладолед, ходете повече боси, плувайте в повече реки, гледайте повече залези, смейте се повече, плачете по малко. Живота се живее, докато го живеем
"


Това е част от есе на Робърт Дж. Хейстингс което прочетох в книгата "Радостта по пътя към целта" на Джойс Майер. Намира се на 16та страница. Много ме впечатли, темата се припокрива с тази на "Аз съм благодарен" и реших да го споделя с вас. Набрах го на телефона преписвайки от книгата. Радвам се и съм благодарен, че имах техническата възможност да го направя. Дано ви е докоснало.
Всичко това е за вас, за да осъзнаете че радостта е днес!
Благодаря ви!


Mail.ru