Благодарността - начин на живот (част 11) Думи на благодарност

Думи на благодарност

шри дайа мата

Шри Дайа Мата е една от първите и най-близки ученички на Парамаханса Йогананда, автор на класическата книга „Автобиография ла един йогин". През последните четиридесет години тя е президент на Братството за себереализация - международна религиозна общност с нестопанска цел, основана от Йогананда през 1920 г., за да разпространява универсалните му учения за древната индийска наука -йога, и многовековната традиция на медитацията. Малко след като среща Йогананда през 1931 г. Шри Дайа Мата става монахиня в Ордена за себереализация и повече от 20 години Йогананда лично я подготвя да продължи неговата духовна и хуманитарна дейност. Една от първите жени в ново време, определена за духовен водач на световно религиозно движение, Шри Дайа Мата проведе няколко световни лекционни обиколки и е автор на две антологии - „ Само любов" и „Намери радостта в себе си".

Благодарността е качество, което може да допринесе неимоверно за нашето щастие, тъй като е жизненоважен аспект на любовта. Наистина, то ни доближава до вис­шия първоизточник на всяка любов.

Като се връщам назад към годините, когато имах привилегията да бъда в компанията на Парамаханса Йоганан­да, аз си спомням колко често той ни насърчаваше да развиваме навика да ценим всичко хубаво в живота - да не приемаме за даденост дори дребните неща. Колкото по-често изразяваме любяща благодарност към Бога за неговите дарове, големи и малки, толкова по-голяма ще бъде хармонията ни с вечния и Единствения и по-пълно ще бъде съзнанието ни за Неговата откликваща любов. Освен това, божествените закони на изобилието действат по-пълноценно в живота ни, когато забелязваме и це­ним Източника на духовното и материално изобилие. Има огромна отплата в това да отдадеш дължимото на хубавото във всеки един момент, във всяко преживяване, гледайки Източника с благодарно сърце.

Как можем да възпитаме подобна благодарност? Един от начините е да се съсредоточим върху обстоятелст­во в нашия живот, за което сме истински благодарни. Не е необходимо да е важно преживяване. Всяко сторено ни добро - може би усмивка, която е повдигнала духа ни - е достатъчно. Паметта за такива преживявания ни пома­га да развием дух на благодарност.

Винаги, щом ви се случи нещо хубаво, вътрешно си казвайте: „Благодаря ти, Господи". Тази проста практика носи големи резултати, защото да размишляваш за доб­рото означава да го умножаваш. Онова, което изживяваме в ума си, скоро се отразява върху външното ни поведение. Така дълбокото чувство на благодарност облагородява собствения ни живот и този на околните.

Понякога най-важната причина за благодарност лежи скрита в предизвикателствата пред нас, тъй като те ни правят по-силни и по-състрадателни човешки същес­тва. Идеята да благодарим на Бога дори и в трудни мо­менти е красива и често се споменава в свещените кни­ги на Изток и на Запада. Освен това, тя представлява единствената гледна точка, която можем да възприе­мем. Дори най-висшите и най-изящни удоволствия в този живот все някога приключват. Но Бог е нашият вечен доброжелател и когато се обърнем към Него - все едно дали в радост, или в мъка - с прошепнати думи на благо­дарност, ние започваме да се издигаме над лъкатушенията на земното съществуване и закотвяме живота си в любовта, която трае вечно.

Благодарността - начин на живот (Част 10) Благодарността – жизненоважната съставка в нашия живот

Благодарността – жизненоважната съставка в нашия живот

Д-Р ТОМ КОСТА

д-р Том Коста е основател, на Църквата за религиозна наука в Палм Дезърт, Калифорния, и понастоящем е в борда на директорите на „Рилиджъс Сайънс Интърнешънъл". Популярността му като лектор доведе до множество телевизионни участия и до изнасянето на лекции и семинари в САЩ, Канада и Англия. Том е автор на „Животът! Искате ли да направите нещо от него?"

Отношението ми към благодарност­та се развива през последните седем десетилетия от моя живот.

Дълбоките ми чувства към духовната привилегия да изпитвам благодарност бяха подложени на изпитание, когато станах пастор през 1974 година. При мен дойде за съвет един много нещастен човек. Здравето му беше добро, играеше тенис всеки ден, беше финансово стаби­лен и обичаше работата си. Съвсем наскоро бях провел сватбената церемония между него и всеотдайната му нова съпруга, а имаше и любящо семейство от предишния си брак. Но въпреки че всички области на живота му -здраве, богатство, любов и работа - изглеждаха удовлетворяващи, той се чувстваше нещастен.

Като нов пастор изпаднах в трудно положение — за какво можех да се моля? Как бих могъл да му помогна да излезе от депресията? Продължихме разговорите и наяве излезе липсата на благодарност у него. Той никога не благодареше за здравето си, за богатството си, за децата си, за дома си или за самия живот. Приемаше всичко за даденост. Това ме вдъхнови да науча повече за неясната, но жизненоважна съставка в нашия живот... БЛАГОДАРНОСТТА.

Много добре си спомням как преди години изпълнявах така наречената „Пета стъпка" от дванадесетте стъпки в програмата на „Анонимни алкохолици". При „Петата стъпка" някой, например свещенослужител, изслушва разказ за живота на алкохолика до момента, в който той си признава алкохолизма. Една млада дама каза пред мен: „Не можеш да бъдеш едновременно благодарен и нещастен".

По онова време вероятно бях с 40 години по-стар от нея, но духът ми остана изумен. Никога преди не бях чувал такова твърдение, но звучеше логично! Оттогава използвам редовно тази мисъл в своята дейност - в курсо­вете, семинарите и в личния си живот. НЕ МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ЕДНОВРЕМЕННО БЛАГОДАРЕН И НЕЩАСТЕН. На­истина, двете са емоционално несъвместими.

Като се замисля върху тази идея, аз се връщам назад към времето на католическото ми обучение, когато използвахме броеница. Сега имам така наричаната от мен мисловна „броеница на благодарността". Отброявам „мъ­нистата" всекидневно в сутрешните си медитации и молитви. Тогава изреждам нещата, с които АЗ съм бла­гословен, а не някой друг.

Благодарността в живота ми не се появява само в тре­тия четвъртък на ноември. Аз изразявам благодарност­та си всеки ден. Имам толкова много мъниста за отброяване... мънистата, които символизират помогналите ми хора... мънистата, символизиращи хората, които не са ми помогнали (защото това ме е направило по-силен във всяка област от живота ми). Има мъниста, символи­зиращи близки приятели, семейството ми... мъниста, символизиращи моето здраве, моето тяло, физическите ми сетива, дома, който обичам и ценя. Благодаря за до­машните си любимци, които всекидневно ме учат на бе­зусловна любов. Благодаря за способността си да избирам своите мисли, нагласи, своята пътека.

Всекидневно отделяйте време да благодарите за всичко, което сте, и за всичко, което не сте. Благодарете за всичко, което имате, и за всичко, което нямате.

ПОМНЕТЕ: НЕ МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ЕДНОВРЕМЕННО БЛАГОДАРЕН И НЕЩАСТЕН!

Благодарността - начин на живот (Част 9) Кръгът на благодарността

Кръгът на благодарността

ТЕРА КАТРИН КОЛИНС

Тера Катрин Колинс практикува, преподава и изнася лекции върху фън шуей - китайско изкуство за правилното разположени в Сан Диего. Тя учи хората да виждат през своите „фън шуей очи", за да живеят в оптимална хармония, комфорт и баланс. Тя е автор на „Западен наръчник по фън шуей:  да внесете баланс, хармония и благополучие в заобикалящата ви обстановка".

Научих се да изразявам благодарност, като гледах от другите хора. Отна­чало не ме биваше много. Често забравях или просто не бях в настроение. Освен това смя­тах, че те няма да забележат липсата на признателност. Беше като да поднесеш дар, който околните така или иначе не очакват. Но в случаите, когато настроението ми беше подходящо и поднасях на някого искрената си благодарност, винаги се случваше нещо магическо. През тялото ми преминаваше радостна вълна и магнетично ме свързваше с другия човек. Започнах да си напомням по-често да изразявам благодарност.

Обичам да изпробвам различни начини за изразяване на благодарност, за да видя какво е усещането. Да изненадваш хората с „Благодаря" е много забавно - лицата им ви­наги светват и ние се смеем и се държим за ръце известно време. Благодарността обагря в розово целия ми живот. Колкото по-благодарна съм за всичко в живота си, толкова повече причини за благодарност откривам. Има ги големите неща като моето „племе", т.е. приятелите и семейството ми. Има ги личните неща като доброто ми здраве и прекрасната кариера. И благодарността дос­тига чак до дребните неща - свежите цветя, купата с портокали, огъня в камината. Благодарността кара всяко нещо да засияе!

Означава ли това, че понеже съм благодарна за храната на трапезата си днес, скоро ще изразявам признател­ност за всеки в общността, региона и света, който има изобилна храна? Възможно ли е моята благодарност за мира в моя квартал днес да означава, че скоро ще имам възможността да благодаря за мира на Земята?

Решила съм, че отговорът е „ДА"- кръгът на благодар­ността се увеличава всеки ден. Една благодарна мисъл и попадате в него. А щом това стане, наблюдавайте как кръгът расте.

Благодарността - начин на живот (Част 8) Даровете, които благодарността ни предлага)

Даровете, които благодарността ни предлага
ЛИЙ КОЙТ
Преди повече от 20 години Лий Койт започва да търси лек за болката и отчаянието си. Той решава да посвети цяла година на търсенето и в резултат открива система за вътрешно напътствие. Оттогава следва вътрешния си глас във всички решения, които взема. Тази пътека го отвежда до спокоен и щастлив живот, до написването на няколко бестселъра („Умението да слушаш" и „Умението да приемаш") и до изнасянето на лекции и семинари в САЩ и Европа. От близо десет години той управлява центъра „Лас Бризас". Неговата драматична промяна - от много зает ръководител на рекламна агенция в доволно и щастливо духовно същество - дава надежда на всеки, който търси по-добър начин на живот.
Ние възприемаме благодарността ка¬то признателни думи или дейстбия в отговор на проявена от някого доброта. Още в ранна възраст ме научиха винаги да казвам „Благодаря", дори и когато не съм истински благода¬рен. Благодарността може да стане автоматична реакция на всяка ситуация, която е от полза за нас, и често се изразява без съзнанието за множеството ползи от нея. Също като Деня на благодарността, признателност¬та може да бъде стилизирана до такава степен, че ис¬тинското й значение да се изгуби. Точно както „Как си?" не е истински въпрос, а поздрав, така и „Благодаря" може да се пребърне във възпитан начин за завършване на междуличностната комуникация.
Какви дарове ни предлага изразяването на благодар¬ност? Едно много старо духовно учение заявява, че „да да¬ваш и да получаваш е едно и също". Ако това е вярно, какво ни дава чувството на благодарност? Първо, благодар¬ността притежава големи възстановителни сили. Преди много време установих, че чувството на благодарност за онова, което имам, ми помага да преодолея самосьжалението. Признателността ми към другите винаги засилваше собственото ми щастие. Ако си помислех, че съм недооценен, изброявах всички прекрасни неща, които са ми се случили напоследък, и радостта ми се завръщаше. Благодарността за наличното е и ефикасен начин за освобождаване от чувството на загуба. Когато си дам сметка за цялата любов, която получавам, бързо забравям проблемите. Благодарността е чудесен начин да пренасо¬ча вниманието си от негативните ситуации към онова, което е наред. Няма значение дали съм благодарен на Божествения първоизточник или на моите приятели; простият факт, че си давам сметка какво получавам и изразявам благодарността си на практика, създава желана¬та радост.
Второто нещо, което забелязах по отношение на чувството на благодарност е, че мога да насоча настояща¬та си радост назад, като поддържам мисли на благодарност към хора и събития от моето минало. Това винаги ме кара да се усмихвам и сърцето ми се изпълва с радост от нежния спомен за прекрасните ми приятели и наши¬те специални моменти. През годините забелязах, че колкото по-голяма благодарност изпитвам към миналото, толкова по-щастлив съм в настоящето. Лесно постигам радост чрез благодарността за приятните спомени, но не пропускам да благодаря и за неприятните. Благодар¬ността към наранилите ни хора може би е по-трудна, но е изключително ефикасен метод за излекуване на миналото. Аз наричам това безусловна благодарност. Безусловна означава, че изпитваме благодарност към всеки, независимо дали смятаме, че го заслужава, или не.
Аз постигам този резултат, като помня само хубавите неща за всеки човек и се отърсвам от лошите. У всекиго успявам да намеря нещо, за което да бъда истински благодарен. Случвало се е да започна с мисълта, че поне тези хора сега са извън живота ми. След това се отърсвам от представата си за това как би трябвало да се държат и се опитвам да се сетя за едно тяхно положително качество. Дори да е нещо дребно, хващам се за тази мисъл и оставям останалите спомени да избледнеят. Веднъж, например, започнах с идеята, че когато обядвахме с един познат, винаги отивахме на хубаво място. Всеки ден си мислех за този човек и се опитвах да добавя още едно положително качество. Ако в този ден не успявах да добавя ново положително качество, връщах се към ста¬рото. Правих го, докато успях да мисля за избрания човек без неприязън или желание да го отбягвам. Тогава започна да се случва нещо изумително.
Винаги отначало се мъча да открия нещо дребничко, за което да бъда благодарен, но като положа усилия, бавно започват да се появяват други хубави качества. Може да не са черти, които аз харесвам, но да се харесват на някой друг. Когато продължа да търся положителни качес¬тва, след известно време започвам да виждам как хората в моето минало са ми били от полза. Може да не са се опи¬тали да ми помогнат, но благодарността отваря очите ми за това, че са ми поднесли истински духовен дар. Истинският духовен дар е нещо, което засилва съзнанието ми за моята истинска духовна природа. Няма значение, ако никога не стигнете до момента, в който ще смята¬те, че тези хора са ви помогнали по човешки или земен начин. Няма значение, ако не са се променили, за да полу¬чат одобрението ви. Важното е да сте честни в чувствата си и да не потискате стари рани, като се преструвате, че всичко е наред, ако не е така.
За да прозра духовния дар, аз загърбвам представите си за това какви искам да бъдат нещата и си задавам въп¬роси като: „Как този човек ми помогна да засиля съзнанието си за моята духовна природа? По какъв начин негови¬те действия ме насочиха или тласнаха в определена посока, полезна за духовното ми израстване? Дори да съм преценил действието като вредно за човешката или физическата ми същност, по какъв начин то укрепва и поддържа духовната ми същност?" Както виждате, това са трудни въпроси. Възможно е да съществува желание да държите другия впримчен в паяжината на обвиненията и чувството за вина. Безусловната благодарност в тези ситуации първоначално може да изглежда като освобождаване на неприятните за нас хора „от капана". От личен опит мога да ви уберя, че всъщност освобождаваме самите себе си „от капана". Благодарността, също като нейната сестра прошката, освобождава преди всичко онзи, който я дава. Благодарността ни освобождава от създадения от самите нас затвор на омразата и желанието за отмъщение. Идеята за нанесените ни в миналото обиди са нашите затворнически решетки. Безусловната благодарност строшава тези решетки. Омразата не само ни затваря в тясната килия на самосъжалението, но и държи настрана онези, които желаят да внесат любов в на¬шия живот. (Омразата включва всичко - от яростта до привидно безобидното желание да отбягваме някого.) Освобождаването от миналото чрез благодарността позволява на настоящето ни да бъде такова, каквото би могло да бъде.
И накрая, най-чудесните дарове, които безусловната благодарност ни поднася, са яснотата и прозорливостта. Чрез безусловната благодарност аз осъзнавам, че всичко е тук, за да ме благослови. Наистина, не мога да обясня как става това. Просто става. Звучи нелогично от гледна точка на нашите земни мисловни процеси. Само действителният акт, при който се поднася безус¬ловно благодарност, носи фантастичните резултати на ясното виждане. Когато продължа да поднасям благодарност на всеки в моето минало и в моето настояше, започвам да виждам, че всичко около мен всъщност е в хармония. Давам си сметка, че онова, което съм смятал за вредно и несправедливо, всъщност е изтълкувано погрешно - неправилна преценка на базата на моето ограничено възприятие.
Човешкото възприятие е могъщо. То изхожда от огра¬ничената ни представа за себе си. От позицията на огра¬ничено и отделено същество ние поглеждаме към свят, изпълнен с опасности и болка. Ако откажем да се ръково¬дим от това възприятие и пожелаем да видим какво става в живота ни от духовна гледна точка, получаваме напълно различна картина. Започваме да виждаме взаимосвързаността и взаимната подкрепа. Забелязваме духовния танц, в който всички ние участваме. Важно е да не се опитвате да си представите танца, а просто да го ос¬тавите да ви се разкрие и после да се задвижите в ритъма му. Не желанието за контрол над положението, а безусловната благодарност ще ви освободи от стреса и от болката. Безусловната благодарност замества отчаянието с покоя, радостта и щастието, които са изконно ваши.

Благодарността-начин на живот (Част 7) Обожавам моята стена

Обожавам моята стена
АЛЪН КОЕН


Една събота след разходва до пицария Хът", мола и киното, карах моята десетгодишна кръщелница Саманта в новия дом на семейството й. Когато забихме от магист╜ралата по черния път, който водеше към къщата, сърце╜то ми се сви, когато видях, че тя и родителите й живеят в стар училищен автобус насред полето.
Докато Саманта ми показваше семейното жилище, из╜питах тъга, че малкото момиченце, което толкова оби╜чах, расте в такава лоша обстановка. Очите ми тъжно оглеждаха ръжди
вите спойки на металните стени, спуканите прозорци и течащия покрив и си дадох сметка, че семейството й е изпаднало в бедност. Искаше ми се да я спася от това безрадостно съществуване.
Саманта ме погледна с големите си кафяви очи и по╜пита:
- Искаш ли да видиш стаята ми?
-Добре - отвърнах колебливо.
Детето ме хвана за ръка и ме поведе по импровизира╜на стълба към малка дървена пристройка върху покрива на автобуса. Потръпнах когато видях, че и стаята й е в същото окаяно състояние като всичко останало -
беше едва годна за живеене. Като се огледах, забелязах един дос╜та хубав елемент в жилището й - живописен гоблен, окачен на единствената част от стаята, която можеше да се нарече стена.
- Как ти се струва животът тук? - попитах Саманта, очаквайки тъжен отговор.
За моя изненада лицето й светна.
- Обожавам моята стена! - засмя се тя.
Останах смаян. Саманта не се шегуваше. Наистина харесваше мястото заради тази живописна стена. Детето намираше частица от рая насред ада и върху това беше избрало да се съсре
доточи. Беше щастлива.
Подкарах към дома си, изпълнен с благоговение. Това десетгодишно момиченце виждаше живота си през очи╜те на признателността и това променяше всичко. За╜почнах да обмислям всички неща в моя живот, от които се бях оплаквал. Осъзнах, че фокусиран върху липсващото, пропусках наличното. Съсредоточен върху ръждясалия метал, бях пропуснал някои живописни гоблени. Превър╜нах думите на Саманта в своя медитация: Обожавам мо╜ята стена!"
Благодарността не е резултат от нещата, които ни се случ
ват, тя е нагласа, която култивираме чрез прак╜тика. Колкото по-благодарни сме, толкова повече ще бъ╜дат нещата, за които да изпитваме благодарност. Веднъж чух за жена на име Сара, която лежала в болничното легло след злополука, дълбоко депресирана и неспособна да движи тялото си с изключение на кутрето на едната ръка. Тогава Сара решила да използва онова, което имала, вместо да жали за липсващото. Започнала да благославя единствения пръст, който можела да движи, и чрез кут╜рето си разработила система за ко
муникация с да" и не". Сара се изпълнила с благодарноснила с благодарност, че може да общува, и се почувствала по-щастлива. След като благословила движението, подвижността й нараснала. Скоро Сара можела да движи дланта си, после ръката и накрая цяло╜то тяло. Всичко започнало с важния преход от оплакването към благодарността.
Книгата на Харвил Хендрикс Да получиш желаната любов" се превърна в популя�ен наръчник за взаимоотноше╜нията. Първата стъпка към получаването на желаната любов е признателността за
наличната любов. Вселена╜та винаги ти дава още от онова, върху което се съсре╜доточаваш. Иисус казва: Всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има". С това Той осветлява един изключител╜но важен метафизичен принцип - ключа към изявата на изобилието. Иисус ни учи колко е важно да се съсредото╜чим върху онова, което имаме или желаем, а не върху лип╜сващото или нежеланото.
Можем да погледнем на всяко преживяване по два начи╜на: през очите на липсата и пре
з очите на изобилието. Страхът вижда граници, а любовта вижда възможности. Всяка нагласа ще бъде оправдана от възприетата от вас система от убеждения. Пренасочете се от страха към любовта и любовта ще ви подкрепя, където и да отиде╜те. Курс по чудеса" казва: Любовта не може да бъде да╜леч от благодарното сърце и признателния ум... Това са истинските условия за завръщането у дома".

Благодарността-начин на живот (Част 6) "Пати" /продължението/

Имаше миг на страх, когато осъзнах какво се случва, а Пати престана да чете, сякаш й бях изпратил мисловно послание или нещо такова. Погледна ме така, както не я бях виждал да ме гледа до този момент, и тогава осъзнах, че вече е виждала такива неща. Разбиращ блясък в очите й казваше: Иди мирно в Божиите ръце". Тя постави длан върху гърдите ми, погледнахме се мълчаливо и за миг-два се спусна мрак.
Появи се невероятна светлина! Бях свободен! Усетих огромно освобождение от болката и започнах да се нося над т
ялото си, наблюдавайки всичко в стаята. Видях умореното си, крехко тяло да лежи в леглото, а ръката на Пати все още беше на гърдите му. Тя бавно затвори книгата и остана неподвижно. Едва тогава поплака малко, но проливаше сълзи на радост за освобождението ми... и изглеждаше изпълнена с уважение към моя живот. Аз наблюдавах всичко това!
След като продължих да се нося, видях астралните й криле и осъзнах, че точно както аз някога бях почел Земя╜та с оттеглянето си, тя почиташе Земята с ангелската си служба. Т
ялото й буквално грееше, сякаш около главата й имаше дъга. Моят ангел наистина беше ангел... или поне земен ангел! Докато стаята избледняваше, осъзнах, че не бях изказал на Пати признателността си за всичките часове труд, които бяха направили пътя ми към смъртта поносим. Благодарността към нея ме завладя изцяло... но може би твърде късно! Знаеше ли колко съм й благодарен за утехата? Преизпълних се с мисълта, че човекът, който ми беше помогнал най-много в целия ми живот, никога не ме беше чул да му казвам ка
ква признателност изпитвам. Тогава видях другите до мен и разбрах всичко. Успокоих се. Тя знаеше. Не ме питайте как, но Пати зна╜еше. Тя знаеше колко съм благодарен, дори докато се отдалечавах. Видях я да побдига отворената си длан и да насочва лице към мен, сякаш наистина ме виждаше. Махаше ли ми? Сюрреалистичната сцена лека-полека избледняваше и новата заобикаляща ме обстановка започна да се оформя. Беше време да си тръгвам.
Пати остана за момент смълчана до тялото с вдигна╜ти към тавана длан и лице. И п
реди беше седяла тук и го беше правила. Усети как животът напуска тялото на приятеля й, после изчака онова, което неизменно следваше. Обзе я небесен прилив на любов. Чувството в стаята беше толкова силно, че приличаше на топла мъгла, която вибрираше с благодарността на всички, на които бе по╜могнала. Рядко плачеше от мъка в този момент, защото как можеш да бъдеш печален при такова тържествено събитие? Мъката от загубата щеше да дойде по-късно, но засега Пати поседя и отдаде почит към живота на човека, комут
о беше помогнала. Никой не влезе и тя оста╜на сама, чувствайки любовта, благодарностите и призна╜телността на всички небесни създания, които се бяха събрали, за да положат ръце върху нея. Пати разбра какво ставаше и остана спокойна и ведра, докато получаваше даровете на благодарността.
Обновена, Пати бавно стана и нежно покри главата на приятеля си с несменения от три дни чаршаф. Изправи се и тръгна към болничната канцелария, където още тази вечер щяха да й дадат името на следващия неизле╜чимо болен пациен
т - някой, на когото щеше да чете до края и отново щеше да бъде благословена с благодарност╜та и невероятната вълна любовна енергия от небесните създания, отговарящи за тези неща. Пати разбра, че току-що изживяното я приближава най-близо до Бога... и изпита силна радост от възможността да направи всичко това отново.

Благодарността-начин на живот (Част 5) "Пати"

Пати
Лий Карол

Нямало надежда, казаха ми. Било само въпрос на време Божията ръка да се протегне, за да вземе мъничката искрица живот, останала в моето разпадащо се тяло. Всеки ден лежах на едно и също място, втренчен в стената до мен... и чаках Пати. Всеки ден тя пристигаше кьм 15 часа, за да ми почете, да подържи ръката ми, да изтрие челото ми и да ме окуражи. Тръгваше си към 18 часа. Всяка вечер пгрябваше да се преструвам, че нямам нищо против тя да си тръгне и после се чудех защо продължаваха да ми с
ервират вечеря - чисто прахосване на храна.
Пати знаеше, че умирам и въпреки това в очите й блестеше надежда, а думите й неизменно бяха ведри. Дори и в най-болезнените за мен моменти тя се усмихваше и ми намигваше по един специален начин, който казваше: Престани с цялото това самосъжаление и се издиг╜ни на моето равнище, за да се срещнем". Колкото и да е странно, аз го правех - всеки път. Не беше трудно, кога╜то пред мен имаше изпълнено с енергия човешко същество, което милееше за последните ми дни... сяк
аш имаше значение. Ужасявах се от посещенията на роднините -неловкото мълчание, сведените погледи и мъката, която излъчваха при всяко свое посещение. Беше повече, отколкото можех да понеса. Пати беше различна.
Тя не беше обучена медицинска сестра, нито дори от онези специални работници, посещавали курсове, за да помагат на нелечимо болни. Беше просто обикновена доброволка, решила да прекарва всеки следобед от живота си с книга в ръка и да ми чете. Обожаваше книгите и си спомням как я гледах с часове и сяка
ш дори не мигвах, докато четеше. Тя четеше с голямо чувство всички истории, които обичах да слушам. Понякога плачеше или се смееше, за да илюстрира по-добре разказа, Често вдигаше поглед, за да види дали я слушам и дали имам нужда от нещо. Никога нямах нужда от нищо. Присъствието й беше достатъчно, за да запокити болката и страха в спе╜циално скривалище, което съществуваше само докато тя седеше до мен.
Сутрините бяха най-лоши. Отново ми сервираха хра╜на, а аз се отвращавах. Защо си правеха труда? Понякога
имах чувството, че тялото ми бива изяждано отвътре навън с цялата болка, съпътстваща този образ. Понякога умолявах да ме освободят от онова, което усещах, че предстои. Молех се на всеки, готов да слуша, и изплаквах, че съм изтощен от всичките усилия и разходи... после се появяваше Пати и всичко се променяше. Никога не говорехме за надвисналата смърт. Тя се отнасяше с мен така, сякаш всеки момент щях да скоча и да затичам! Никога не чувствах съжалението, което виждах в очите на почти всички останали, които с
е отбиваха при мен. Знаех имената на децата й и на съпруга й и веднъж дори се срещнах с всички тях. Какво семейство! Те изглежда нямаха нищо против да бъдат в компанията на умиращ човек - сякаш бяха изкарали курс за ангели или нещо такова! Пати ми разкри тайната по-късно и това беше единственият слу╜чай, когато спомена своята духовност или каквото и да било, свързано с Бога.
Каза ми, че всички хора имат пътека, известна на Бога, и че някак си аз съм точно там, където съм се съгласил да бъда и във всичко то
ва по някаквапричина имало чест. Изсмях се, като огледах обстановката наоколо и видях моята подлога, полупълния сак с урина и тръбичките, прикачени към китките ми. Очите ми ставаха все по-червни с всеки изминал ден, а тенът ми беше пепеляв. Махнах с обкичена с тръбички ръка и казах високо: Ама че чест, а?" Добре се посмяхме, но тя продължи. Със семейството й вярвали, че съм избрал да направя нещо спе╜циално за планетата и че положението ми си има своето място в схемата на Божията любов. Изобщо не го разб╜р
ах, но въпреки това ме успокои. След като тя си тръг╜на, часове наред мислих за казаното от нея.
Неизбежното се случи и най-честата ми молитва бе чута. Бях помолил Бог (с когото никога не бях разговарял, преди да се раболея) да ми позволи да си отида в присъст╜вието на моя ангел Пати - и желанието ми се осъщестби!
Беше много по-лесно, отколкото си мислех... умиране╜то. Пати тъкмо стигаше до любимата ми част от Властелинът на пръстените", когато сърцето ми спря.
(Историята за Пати продължава в следващата
част)

Благодарността начин на живот (Част 4) - Благодарствени размисли

Благодарствени размисли
Керълайн А. Бретън

Когато обърна поглед назад към живо╜та си и видя колко невероятно се е развил с всички уроци, научени от Учителите, които ми помогнаха да се вгледам в тъмни╜те ъгълчета на живота си, се изпълвам с благоговение пред чудото живот! Така че, да, наистина съм благодар╜на - в някои моменти повече, отколкото в други, но въпреки това изпитвам смирена благодарност за възможността да живея в този светъл период от историята на нашата планета.
Благодарността е много важна
за качеството на живота. За себе си знам, че когато изпитвам благодарност, тогава съм широко отворена за всичко добро, което може да дойде при мен. Обратното също е вярно. Ако нищо не се случва в живота ми, просто трябва да проверя барометъра на благодарността и тогава виждам, че затвореното сърце е блокирало пътя към Първоизточника на щастието, радостта и блаженството.
При мен вече се е превърнало в навик да действам така, сякаш" - тоест, действам така, сякаш съм благо╜дарна, дори когато ми е трудно да
създам неопределимото усещане, което се появява естествено, когато си бла╜годарен и признателен. И не след дълго аз СЪМ благодарна! Създала съм си ритуал да си напявам за всички неща, за които съм признателна, докато шофирам. Започвам пе╜сента с проста благодарност за нещо дребно и това отприщва безкрайна поредица от неща, за които съм приз╜нателна. Тази практика е особено въодушевяваща, ако не съм в настроение. Мелодията или песничката става все по-съзидателна и скоро забелязвам, че се усмихвам на себе си,
което между другото е страхотен начин да ентусиазирам и забавлявам своя най-добър приятел - СЕБЕ СИ!
Друго нещо, което обичам да правя, е да казвам Благо╜даря"! И добавям към това думата Да"! както казва Луиз Хей в чудесното си утвърждение: Аз казвам ДА" на жи╜вота и животът ми отвръща с ДА"!" С този вид химия в главата и тялото, енергията, която се излъчва от вас и докосва всекиго и всичко, няма как да не се върне при вас и то многократно увеличена!
Понякога забравяме, че сме божествени създания и
че намерението на Създателя е било да се наслаждаваме на живота! Нашите уроци могат да бъдат изпълнени с ра╜дост вместо с толкова много болка и когато нагласата ни идва от любящата, благодарна и признателна част от сърцето, Учителите, ангелите и Водачите ни помагат още повече. Когато помолим за помощта им, можем да бъдем безкрайно благодарни за тази планетарна йерар╜хия, повече от готова да ни помогне. Тогава осъзнаваме, че никога не сме сами в своя път.
Забелязвам, че колкото по-голяма е готовността ми да
изказвам благодарност за дребните неща в живота ми, по-големите неща като че ли просто се появяват от най-неочаквани места и аз неизменно очаквам с нетърпе╜ние всеки ден с всичките изненади, които той ми носи!
Затова, ако животът ви не е наред в момента, може би благодарствената нагласа има нужда от любящо кори╜гиране. Решете и заявете, че сте готови да бъдете по-благодарни и вижте как даровете на живота потичат към вас. Освен това, бъдете готови да давате. Колкото по-благодарни сте, толкова повече хубави
неща ще ви се случват; колкото повече давате, толкова повече ще по╜лучавате.
Колко е хубав животът! Такъв е. Нека да бъде!

Благодарността-начин на живот, Част 3

Благодарността наистина е като лоста на скоростната кутия и може да превключи мисловния ни механизъм от тревожност в покой, от вкопчване в съзидателност, от страх в любов. Когато сме благодарни, способността да се отпуснем и да присъстваме съзнателно в настоя╜щето ни се удава естествено. Една от най-хубавите страни на еврейското ми възпитание е изричането на Брахот - благословии или благодарствени молитви през целия ден. Това е прославяне на Бога за създаването на свят, изпълнен с чудеса и възможности. Изри
чаш благос╜ловия, когато видиш звезда или дъга. Изричаш благословия за дарове като храната, виното и водата. Изричаш благословия дори след посещението си в тоалетната за добре функциониращите вътрешни органи! Аз обичам да добавям импровизирани благословии през целия ден. Бла╜годарности към безкрайно изобретателната Вселена, към непознатото съвършенство, което наричаме Бог, че е създал немските овчарки, за да ни разбуждат в най-неочаквани моменти!
Веднъж присъствах на католическа служба за изцеле╜ние, по вр
еме на която свещеникът ни насочи към благо╜дарствена молитва за всички неща в живота ни, които не се нуждаят от изцеление. Благодаря на Бога, че немската овчарка не наруши целостта на кожата. Благодаря на Бога, че биопсията на гърдата беше отрицателна. Благо╜даря на Бога, че съм здрава и успявам да си припомня - поне от време на време - че благодарността е ключът към покоя, радостта и творческия избор. Дано и вие бъ╜дете благословени с дара на припомнянето. Тази вечер преди да си легнете отделете време да
благодарите за пет неща в живота си, които нямат нужда от изцеление. През целия ден, щом забележите, че сте впримчени в мис╜ли за нещата, които не са наред, си напомняйте да изре╜чете благодарствена молитва за всичко, което е както трябва.

Благодарността нaчин нa живот, чaст 2 " Да благодарим на Бог за онова, което не се нуждае от изцеление "

Започнете да си водите дневник на благодарността. Всеки ден записвайте нещо, за което сте благодарни. Всекидневно казвайте на някого колко сте му благодарни за нещо. Благодарете на продавачите, на сервитьорите, на пощальоните, на работодателите и на подчинените си, на приятелите, на близките си и на напълно непозна╜ти. Споделете тайната на благодарността. Нека помог╜нем светът да бъде изпълнен с благодарно, признателно даване и получаване... за всички!

Да благодарим на Бог за онова, което не се нуждае от
изцеление
ДЖОАН 3.БОРИСЕНКО

През един ясен зимен ден реших да се поразходя в околностите на малкия град в Колорадо, където живея. Не╜бето имаше лазурно синия оттенък, характерен за висо╜ките места в Скалистите планини. Мартенското слънце се изливаше като течно злато през извивките на високи╜те смърчове и образуваше танцуващи светлинки по крех╜ките кристали на току-що падналия сняг. Планинските върхове се издигаха величествено в изваяни пластове от зелено и сиво и пронизваха облаците, надвиснали като пр
иказна мъгла над омагьосаните долини.Крачейки решително по пътеката, аз оставах напълно сляпа за невероятната красота край мен. Опитвах се да се отпусна, преди да поема с колата надолу по пътя, за да ми направят биопсия на гърдата, а всъщност обмислях всички мрачни възможности, които можеха да се мате╜риализират. Умът ми се плъзна в привичния модел на ужаса и набра скорост. В смъртна опасност беше не само тя╜лото ми - останалите страни на живота ми също не вървяха особено добре. Чашата не само ми се струваш
е полупразна, но и оставащата в нея вода изглеждаше без съмнение замърса!
Най-малкият ми син, макар и почти на 22 години, беше ужасно разстроен от неотдавнашното рухване на 24-годишния ми брак с баща му. Вината, разбира се, носех аз. Чувствах се преуморена и изтощена. Пак аз бях виновна. Що за откачен живот си бях създала - а се предполагаше, че трябва да бъда нещо като модел за останалите? Чувството за вина, страхът, гневът и разочарованието се включиха в какофонията на вътрешните гласове, които ме съпътс
тваха по време на разходката с цел релаксация.
Изведнъж силна болка в задните части грубо ме събуди от мрачния унес. Напълно форсирана върху добре отра╜ботените мисловни сценарии, изобщо не бях забелязала бързото приближаване на голяма немска овчарка, която безцеремонно ме ухапа по седалището. Киностудиото в ума ми веднага започна да сьздава филм, в който шиеха го╜лия ми задник в спешното отделение на болницата Боу-лдър", като същевременно ми инжектираха огромни дози серум против тетанус и противобясна ва
ксина. Не╜съмнено щях да пропусна биопсията и на следващия ден щеше да ми се наложи да понеса втори тур медицински мъчения.
Спуснах ръка надолу към панталона си, като очаквах да напипам лепкава кървава маса. Но колкото и странно да беше, ръката ми остана съвършено чиста. Изпълнена с енергия от внезапната надежда, аз се скрих зад един храст и събух панталона си. Въпреки че седалището ми бе украсено с оградка" от съвършен комплект кучешки зъби, целостта на кожата не беше нарушена. Крещейки от радост, аз вди
гнах панталона си и изскочих иззад храс╜та с вик на нецензурирана благодарност. Не ме очакваше бавна смърт от бяс. Можех да стигна навреме за биопси╜ята. Какъв късмет.
Избеднъж цялата сцена ми се видя невероятно забавна. От гадно псе кучето се преобрази в божествен вестоно╜сец. Събуди се, глупаво човешко същество такова! Усе╜ти слънцето върху лицето си и вятъра в косите си. Жива си и светът е красив. Планините са живи и денят едва започва. Има безброй преживявания за вкусване и светове за създаване".
Воа
лът на забравата падна от очите ми и изведнъж се почувствах преизпълнена с благодарност за дара на живота. Всеки дъх беше безценен. Всяка стъпка беше чудо. Тревогите, които ме бяха завладели изцяло, заприличаха на хитроумно замислени предизвикателства, които ме зовяха да създам по-разумен и по-истински живот. Покоят ме обгърна като пухен юрган и усетих невидими ръце да ме прегръщат. (Продължава)


:)

Благодарността-начин на живот, Луиз Хей (Част първа от едноимената книга)

Здравейте приятели от днес започвам да публикувам в блога всички разкази от книгата "Благодарността-начин на живот" . Тя никога не ми омръзва и ми се иска пак да я прочета, този път заедно с вас. Очаквам вашите коментари за всяка от частите които ще пусна. Ще се радвам да споделим мислите си. Благодаря ви! Приятно четене!

НАЧИН НА ЖИВОТ
Забелязала съм, че Вселената обича благо╜дарността. Колкото по-благодарен си, толкова повече блага получаваш. Под блага" разбирам не само материалните неща, но и всич
ки хора, места и преживявания, заради които си струва да се живее. Знаете колко прекрасно се чувства човек, ко╜гато животът му е изпълнен с любов, радост, здраве и творчество, навсякъде среща зелена светлина и намира места за паркиране. Така е замислен животът ни. Вселе╜ната е щедра и изобилна и обича да бъде оценявана по достойнство.Помислете си как се чувствате, когато поднасяте по╜дарък на своя приятелка. Ако тя го погледне и лицето й помръкне или пък каже: О, не е моят размер" или Не е моят цвят", или
Никога не използвам такива неща", или Само това ли е", със сигурност едва ли някога пак ще ви се прииска да й подарите нещо. Но ако очите й грейнат от радост и тя е доволна и благодарна, тогава всеки път, когато видите нещо, което би й харесало, ще ви се иска да й го подарите, независимо дали наистина ще го направите.
Благодарността ни носи още нещо, за което да сме благодарни. Тя засилва изобилието в живота ни. Липсата на благодарност и оплакванията ни носят малко неща, за които да сме благодарни. Опла
кващите се неизменно откриват в живота си малко хубави неща или не се радват на онова, което имат. Вселената винаги ни дава онова, което вярваме, че заслужаваме. Много от нас са възпита╜ни да виждат само липсващото и да усещат тази липса. Вярваме в оскъдицата и после се чудим защо животът ни е толкова празен. Ако ни изпълва мисълта: Аз нямам достатъчно и няма да бъда щастлив, докато е така...", ние поставяме живота си в режим на изчакване. Тогава Вселе╜ната чува: Аз нямам и не съм щастлив" и ние получавам
е още от същото.
Вече от много време насам посрещам всеки комплимент и всеки подарък с думите: Приемам го с радост, удоволствие и благодарност". Научила съм, че Вселената обича този израз и постоянно получавам прекрасни дарове.
Когато се събудя сутрин, още преди да си отворя очи╜те благодаря на леглото за хубавия сън. Благодарна съм за топлината и удовството, които ми е дарило. При такова начало ми е лесно да си помисля за вси за всички други неща, за които съм благодарна. Преди да стана от леглото, ве╜р
оятно съм изразила благодарността си за 80 или 100 раз╜лични хора, места, неща или преживявания в моя живот. Това е чудесен начин да започна деня.
Вечер, непосредствено преди лягане, премислям деня си и благославям или изразявам признателността си за всяко преживяване. Освен това си прощавам, ако усетя, че съм направила грешка, казала съм нещо неподходящо или не съм взела най-доброто решение. Това упражнение ме изпълва с топлота и се унасям в сън като щастливо новородено бебе.
Добре е да бъдем благодарни
дори и за получените уро╜ци. Не бягайте от уроците, те са малки съкровища. Кога╜то се поучим от тях, животът ни се променя към по-добро. Сега се радвам всеки път, когато видя някоя тъм╜на страна на личността си. Това означава, че съм готова да се освободя от нещо, което е спъвало живота ми. Каз╜вам; Благодаря ти, че ми показа това, за да мога да го излекувам и да продължа напред". Така че -. все едно дали урокът е внезапно изскочил проблем" или възможност да видите стар негативен модел в себе си, от който
е вре╜ме да се освободите - радвайте се!
Нека изпълваме всеки ден с възможно най-много момен╜ти, в които сме благодарни за всичко хубаво в живота си. Ако хубавото в момента не е много, ще се увеличи.Ако и сега животът ви е изобилен, изобилието ще нарасне. Това е ситуация, в която винаги ще спечелите. Ако сте щастливи, Вселената също е щастлива. Благодарността увеличава изобилието. (Продължава)


:)

Гарата

"Скрито някъде в нашето подсъзнание е идиличното видение. Виждаме себе си на дълго пътуване през целия континент. Пътуваме с влак.
Гледаме през прозорците и се опиваме от бързината на преминаващите коли по успоредните на линията магистрали, радваме се на децата, които махат с ръка по прелезите, на добитъка, пасящ по далечните хълмове, заглеждаме се в пушека, който се издига от комините на заводи, радваме се на нива след нива, царевица и пшеница, на градки контури и на селски къщурки.
Но най-важното в ума
ни е крайната точка. Може би ще има музика и знамена. Само да стигнем там и мечтите ни ще станат реалност, а парченцата от пъзела сами ще се наредят.
Колко неспокойно минаваме по пътеките. . . .докато чакаме и чакаме и чакаме нашата гара.
Когато стигнем гарата, ще сме постигнали всичко, мислим си.
Когато най-сетне стана на 18. . .
Когато си купя последния модел Мерцедес. . . .
Когато и най-малкото дете се изучи. . .
Когато изплатя ипотеката . . .
Когато ме повишат. . . .
Когато се пенсионирам, ще за
живея дълго и щастливо.
Рано или късно трябва да осъзнаем, че няма гара, нито място където да е крайната спирка. Истинската радост в живота е пътуването. Гарата е само мечта. Тя непрестанно се отдалечава от нас.
. .
Затова спрете да ходите нервно по пътеките; спрете да броите километрите. Вместо да правите това, по-добре изкачете някоя планина, яжте повече сладолед, ходете повече боси, плувайте в повече реки, гледайте повече залези, смейте се повече, плачете по малко. Живота се живее, докато го живеем
"


Това е част от есе на Робърт Дж. Хейстингс което прочетох в книгата "Радостта по пътя към целта" на Джойс Майер. Намира се на 16та страница. Много ме впечатли, темата се припокрива с тази на "Аз съм благодарен" и реших да го споделя с вас. Набрах го на телефона преписвайки от книгата. Радвам се и съм благодарен, че имах техническата възможност да го направя. Дано ви е докоснало.
Всичко това е за вас, за да осъзнаете че радостта е днес!
Благодаря ви!


Mail.ru

Малко за думите които употребяваш всеки ден

Малко за думите които употребяваш всеки ден:
1. ДУМИТЕ, които говориш, те поставят на определено място.
2. ДУМИТЕ, които говориш, определят границите на твоя живот.
3. ДУМИТЕ, които говориш, засягат твоя дух (твоя вътрешен човек).
Ако искаш да установиш къде си, просто се вслушай в ДУМИТЕ, които говориш. Ти никога няма да отидеш отвъд воите ДУМИ. С други думи, Исус каза в Марк 11:23 той ще има това, което е казал.
Ако използваш по-често думи на благодарност, тя ще ти се случва все по-често!


Mail.ru

Благодарния лъв и човека /притча/

В джунглата се срещнали човек и лъв. Лъвът не бил ял от седмици. Човека разбрал, че края му е близо и отчаяно извикал "Господи! Спаси ме!". Лъвът, царят на животните, легнал смирено по корем, погледнал към небето и казал " Господи, благодаря Ти за храната която ми даваш днес!". Скочил и изял човека.
Какъв е извода? Бог послушал благодарствената молитва на лъва, а не тази за помощ на човека. Лъва, най-жестока звяр сред зверовете се примири, укроти гордоста си и благодари на Бог. А човека се обръща към Бог в
повечето случай само за помощ, без дори да се сеща да Му благодари.


Mail.ru

Рубриката "Благодарствено писмо"

Здравейте благодарни сърца! :)
Всеки един от вас може да участва в новата рубрика, като напише в e-mail своето благодарствено писмо и го прати на съответния адрес за да се качи в блога.
В писмото може да напишете името си, може и да останете анонимни. Можете да благодарите на който и каквото решите.
Можете специално да благодарите на даден човек, като го изненадате с това писмо в блога.
Целта на рубриката е да дадем трибуна на благодарността. Да я покажем на практика. Да и дадем шанс тя да расте в ж
ивота ни!
Благодаря ви!
Бъдете благодарни!


Mail.ru

Благодарствено писмо на Христо от Лясковец

С благодарност към Бог Здравейте, аз съм Христо от Лясковец и съм щастлив да напиша първото писмо в знак на благодарност към моя Бог. Когато бях дете бях толкова настроен срещу света, че ми идеше да изчезна от него. Някак не се вписвах още тогава с тия „нормално порядки" и понеже съм непреклонен реших, че никой не иска да ми е нито приятел нито да ме обича. Дете с непреклонно негативно поведение към живота си въобще. Дори се прокрадваха мисли от типа: „Ако умра няма да липсвам на никого". Да може би е стряскащо всичко това, но това бях аз…Сякаш са ме родили на сила и всичко си мислих, че трябва да се боря за да продължа… В шести клас дойде колуминацията на всичко и както бях не добро дете ме оставиха в същия клас да повтарям. Може би това беше голям срам за родителите ми, но се случи. Преместиха ме в едно село да завърша поне основното си образование, а дори не виждах смисъл от това училище. Но там сякаш след смяната на обстановката се случи нещо. Може би влязох в "пубертета" и нещата взеха да се променят. От лош ученик станах добър и от отрицателно мислещ човек преминах към положителното. Може би дойде времето да се случи всичко… Започнах да чета философска литература и книги, като „Излекувай живота си" когато бях на 16-17г. Нещо взе да се случва и както старите хора казваха „Ще му дойде акъла в главата" е може би дойде… Още на 11 годишна възраст си водих нещо като дневник, но той по скоро е свързан с разочарованията ми с момичетата и се превръщаше в лексикон от колкото в дневник, но… Времето си мина и увлеченията ми по бойните изкуства, фитнеса, рисуването и йога не ми даваха мира-все исках да тренирам. Отдалечаването от учебната среда ме направи отличник в училище, което не знам, как точно стана, но бях благодарен за тази дисциплина, която си бях прихванал. Това още учителката ми в първи курс ме попита, от къде идва всичко, защото аз бях единствения ученик, който го изпитваха писмено-защото се срамувах да говоря пред хора. Сякаш винаги когато трябваше да говоря пред хора някой искаше от мен да изляза от пещерата си- а това беше немислимо за мен. Пишех и така ми се поставяха оценки. Отговорих и, че чета такава литература от няколко години и тренирам бойни изкуства. Не разбрах, какво ми каза с думите: „Трябва да продължиш с писането си-пишеш много добре и увлекателно". Не обърнах внимание и продължих да си водя записки. Завърших училище и ме пратиха на граница в казармата. Там отново се „увълчих" и ме заля желанието за отмъщение…/просто така/. Уволних се 1999г. а 2000г. започнах да пиша по „сериозно" и така се обособи първата ми книга, която още не е видяла бял свят и започнах да практикувам йога. Така се запознах с г-н Венцислав Евтимов дуаена на йога в България. Благодарих хиляди пъти за тези паметни срещи с тази светла личност в живота ми. Смених хиляди работни места, но не спрях са пиша. Така почти всяка година имах изписана книга, но не и издадена. Започнах да питам тук-там как става всичко с книгите и веднага срещнах „разбиране" от печатници и издателства-не можем да те издаваме, защото си нов „автор". Така стигнах и до отказа и на Националната библиотека. Години на ред разсъждавах над това, че то така по тази логика никога няма да видя бял свят, значи ще търсим и чакаме подходящия миг. Озъртах се за идея и муза и така се нанизаха 10 книги-Стая-205/книга за Свободата и Нещата които ни движат към нея/-(тя е десетата). Сякаш тя беше преломния момент да напиша и да получа една вечер въпросният имейл в пощата си от хора с който работя сега. Появи се човек, който пък подава ръка на автори да си издават книгите без да се вълнува от това дали е нов или стар автор или т.н. Ами просто станаха нещата веднага и аз като не виждал сякаш започнах да издавам в pechatnaknigi.com. Нещата ставаха все по-добре и по-добре. Щом разбрах това си отдъхнах с думите: Все пак Христо от Лясковец няма да остане не известен автор. Малко след това книгите ми започнаха да се превеждат и на други езици. И така заваляха интервюта към мен, а аз дори се питах на моменти, какво става и то къде научават хората за мен. Създадох и сайт, който човека на когото разчитах-затри, защото все не му стигаха парите. И за това му благодаря много, защото си създадох чисто нов сайт с гонещи вече 20.000 посещения. www.floransmedia.blogspod.com Аз съм човек, който сам сиправи маркетинга, защото слуша само вътрешния си навигатор, който е свързан направо с Бог и не се съобразявам с други решения. Продава, подарява и предлага своя продукт. Някой от книгите ми бъркат толкова дълбоко в невидимите рани, други разплакват, в трети читателя намира нещо сходно от нея и се припознава и така намира своето решение за своя път. Някой от книгите са написани в актуално сегашно време и когато и да се четат сякаш са актуални и сега. Най-фрапантното е, че останах без приятели, защото нямам нужда от такива, който да ми казват какво мога или немога да направя според техните представи. По-добре сам от колкото с когото и да било. А и аз никога не съм сам, защото общувам с Бог, както си искам. Много хора явно усетиха мирът в мен, макар, че само една жена ме разсърди доста сериозно, защото и го позволих, но това е друга тема. Отдръпнах се целенасочено от света и с помощта на енергията работя дори от разстояние сега. Забравих да кажа, че още докато бях дете се увлякох по масажите, но ето днес вече 17 години правя това и за това не се чувствам само писател. Правя освен масаж на тялото а и на душата. Но писането ми взема много връх и така съм заредил всяка творба с толкова много енергия, че не се усетих кога написах 16-сет книги а сега съм започнал и 17 и 18 книга. Благодаря на всички, който казаха „не" в живота ми, на тези, който допринесоха за моето разпространение като автор и човек и на всички, с който ми предстои за де срещна и запозная. Преди няколко години когато за първи път гледах филма на Луиз Хей „Излекувай живота си" там в началото имаше една фраза: „Щастливите хора са толкова досадни". Ми може би имат право, защото едно е да се усмихваш дори когато не ти е до това, но все пак да даваш от себе си. На прага на христовата възраст оказах създател на много книги, масло от Джоджен и още няколко неща за който ще споделям с времето-не веднага. Благодаря на Бог за прекрасния си живот, за всички безмълвни уроци, който ми даде, защото само и единствено приемам житейските уроци. Благодаря за прекрасната природа в която живея, за прекрасния град в който творя и каня своите гости в него. Благодаря на хората от печатницата с които работя и благодарение на техния труд моите книги достигат до всяка точка на света. Благодаря на всички читатели на блога ми, който не познавам, но това не ме притеснява ни най-малко. И най-вече благодаря на Стефан Монев, че ми даде възможност да напиша благодарственото си писмо към моя Бог и да му благодаря още веднъж в писмен вид…въпреки, че той знае това. Благодаря ти-приятелю!!! Христо