благодарност и умиление от
вида на малките неща, които
нося със себе си и които знам,
че има във всеки джоб."
Ето го и него:
БРЪКНИ СИ В ДЖОБА!
Намери ли нещо?
Някоя дребна монета поне?
А може би повече –
може би няколко лева?
Дори и портфейл – пълен с
парички и снимки.
Като казах снимки…
Имаш ли
снимка в себе си?
Снимка на някого, когото
обичаш, който сгрява ръката в
джоба?
Имаш? Една? Две? Повече?
Снимка на сладко детенце,
любима жена.
Може би имаш и ключове – за
дома, за колата, за вилата?
Е, нищо, де, дори и едно малко
ключенце за мъничка къща,
палатка дори или дребно
човешко сърце?
Имаш ли тези няколко вещи в
джоба си?
Имаш ги, знам, че ги имаш.
Тогава светът ти е там –настоящето, бъдещето, миналото мина.
Имаш пари за днешния хляб.
Имаш си дом.
А в него и човека от снимката.
И още някой те чака със сигурност.
Какво още искаш тогава?
Не ставаш ли малко нахален?
Не малко, а доста дори.
В джоба ти нещо гори.
Има обич, която се пали.
Имаш ключ за дома.
И другари.
А все ти е малко.
И все още
търсиш, и все не ти стига…
Е, стига, де!
Кажи „Благодаря!"
Бръкни си в джоба,
хвани си света.
Недей да се хилиш – хвани си
парите, и ключа, и снимката.
И още веднъж –
Кажи „Благодаря!"
Преди да поискаш отново си бъркай за малко в джоба и благодари!
" Намирам
благодарността за особено
силно вдъхновение. Не само за
писане, за всичко." казва още Мария.
Искам да и благодаря за това стихче! Весело и в същото време казващо една голяма истина!
Нека си бъркаме по-често в джобчетата, да изкарваме малките неща от тях и да благодарим за тях!
Няма коментари:
Публикуване на коментар