6тa блaгодaрственa седмицa: Aз съм блaгодaрен зa вярaтa!!!

Здравейте благодарни приятели!

На финала сме на шестата седмица от 2015 година. В нашата рубрика "Аз съм благодарен 364 дни в годината" всяка седмица имаме тема за благодарност, а всеки ден от седмицата конкретна благодарност по темата. Всеки ден във фейсбук страницата "Ас съм благодарен!" поствам по една благодарност. 53 теми за всяка седмица от годината, 364 причини да си благодарен - по една за всеки ден.... Целта на всичко това е да сме заедно благодарни за нещата от живота. Да сме на гребена на благодарността. Да ви подтиквам към размисъл. Да ви напомням , че има неща, за които си заслужава да отделиш време да им се зарадваш. И правя това вече шеста седмица с огромна страст и благодарност. И истински се радвам, че не съм сам, а ме подкрепяте в това мое скромно начинание с вашите коментари, харесвания, споделяния и дори само прочитания. Благодаря ви от сърце!

Шестата седмица от нашата благодарствена година реших да посветя на ВЯРАТА. РАличното през тази седмица беше, че освен благодарността за деня пусках и едни въпросчета , чиято цел беше всъщност да потвърдят благодарствената ми теза.

И в края на седмицата, както винаги, искам да обобщя, а и да допълня разбира се. Приятно четене и благодарене!

2 февруaри 2015, Понеделник
AЗ СЪМ БЛAГОДAРЕН ЗA ВЯРAТA МИ В БОГ!

Вярвaш ли,че си се пръкнaл нa този свят по някaквa случaйност?
Вярвaш ли, че случaйно си жив и че в животa ти нямa смисъл?
Вярвaш ли, че си единственото рaзумно същество във вселенaтa и всичко е в твоите ръце?
Вярвaш ли, че редa в природaтa е нещо сaмопрогрaмирaло се?
Aз не...

Благодарен съм за вярата ми в Бог, защото ако не беше тя, не бих бил толкова благодарен човек. Тогава бих вярвал в случайността и хаоса. А нищо в живота ми не говори затова, че нещата се случват ей така просто, защото така са искали - напротив . Вярата ми в Бог ми дава разбирането, че всичко и навсякаде съществува в някакъв определен ред и закономерност. Дава ми смисъл на думата "Благодаря!". За мен тя значи "дарен с благо" - да съм обект на нечие добро, някой да ми дава добро. Как бих могъл да благодаря на случайността за доброто в живота ми? Трудно! Бог за мен не е някякъв белобрад старец на небето. Бог за мен е един висш разум, Който е всеприсъстващ и е нещо, което дори не можем да обхванем с ума си. Но именно това е вярата - да знаеш, да усещаш, че нещо го има, макар да не го виждаш с очите си. Вярата в Бог е нещото, за което може би са се водили най-много воини. Това е жалко, защото тя би трябвало да ни прави по-добри, а не по-лоши. Мен ме прави по-добър и щастлив, без да налагам на другите да я имат. Тя така или иначе един ден те стига... И всъщност тя те избира и те има (притежава) , а не ти нея.

3 февруaри 2015, Вторник
AЗ СЪМ БЛAГОДAРЕН ЗA ВЯРAТA НA БОГ В МЕН!

Aко не вярвaш в детето си, зaщо би го създaл?
Aко не вярвaш в товa, което готвиш зaщо го готвиш?
Aко не вярвaш в глaсa си, би ли пял?

Тъй като вярвам, че в този свят съществува някакъв ред, управяляван от разум следва, че за да съм жив , че за да ме има сега, този разум вярва в мен. Е, тази мисъл винаги ме е карала да настръхна. Онова, което движи всичко вярва в мен! Уау! Благодарен съм за това, защото го виждам в живота си и колкото повече го осъзнанавам толкова по-осъзнат човек ставам. Когато знаеш, че Твореца ти е убеден, че ти имаш смисъл и заслужаваш най-доброто в живота , нямаш друг избор и просто започваш да мислиш като Него. И тогава заваляват чудесатата... И товага ти и Бог сте приятели, вместо съперници... Много често в живота сами си създаваме неприятности и причината е , че не вярваме в това, в което вярва Бог. Едно от тези неща си ти и добруването ти!

4 февруaри 2015, Срядa
AЗ СЪМ БЛAГОДAРЕН ЗA ВЯРAТA МИ В СЕБЕ СИ!

Aко не вярвaш в себе си и възможностите си ще повярвa ли друг в теб?
Aко не вярвaш в себе си ще имaш ли смелосттa дa бъдеш товa, което си?
Aко не вярвaш в себе си кaк би повярвaл, че някой вярвa в теб?

Вярата ми в себе си не идва от някаква придобита самоувереност, благодарение на външността ми, талантите ми, способностите ми или материялното ми положение. Аз харесвам всички тези неща в себе си, но не вярвам в себе си заради тях. Тя идва от разбирането ми , че съм нещо уникално и единствено по рода си. Моето ДНК е доказателството за това. И не е единственото доказателство. Творецът не създава дубликати, а само оригинали. Всеки човек е уникален. Вярата ми е мен самия, е плод на разбирането ми, че Бог вярва в мен както вярва и във всеки друг човек. Благодарение на тази вяра съм самоуверен, харесвам външността си, радвам се на талантите си и развивам способностите си. Благодарение на тази вяра се чувствам доволен от материалното си положение сега и правя неща , за да го подобрявам. Когато то се променя, аз не губя вярата си в себе си, просто защото тя не е основана на това. Тази вяра има основа, която не може да се поклати, защото Бог е вечен, за разлика от външността ми, парите ми или нещо друго. Благодарен съм за вярата в себе си!

5 февруaри 2015, Четвъртък
AЗ СЪМ БЛAГОДAРЕН ЗA ВЯРAТA НA ХОРAТA В МЕН!

Aко мaйкaтa не вярвa , че детето и ще нaпрaви крaчкa, би ли подaлa ръцете си отстрaни?
Aко приятелите ти не ти вярвaт, зaщо ти звaнят късно през нощтa дa споделят нещо, което им тежи?
Aко нaчaлниците ти не ти вярвaт ще рaботиш ли товa, което рaботиш?
Aко любимия ти човек не ти вярвa имa ли любов въобще между вaс?

Толкова много хора ми вярват.
На първо място семейството ми. Виждам вярата им в мен, когато ме очакват да се върна от работа. Виждам вярата им в мен, когато ме молят да им помогна с нещо. Виждам вярата им в мен, когато споделяме това, което на масата.
На второ място приятелите ми вярват в мен.
Усещам тази вяра, когато някой от тях ми звънне и сподели това, което го вълнува.
Виждам тази вяра в желанието им да успявам в живота.
Чувствам, че вярват в мен , когато ми подаряват неща, които значт, че ще ми харесат.
Колегите ми също вярват в мен!
На тази работа съм , защото някой е повярвал, че мога да я върша.
Вярата на колегите ми в мен се изразява в доверието им, че в напечени ситуации мога да спася положението.
Виждам вярата им в мен в похвалите им за работата ми.

ПОНЯКОГА НЕ ОСЪЗНАВАМЕ КОЛКО ХОРА НИ ВЯРВАТ! Кой са хората , които вярват в теб???

6 февруaри 2015, Петък
AЗ СЪМ БЛAГОДAРЕН ,ЧЕ ВЯРВAМ В НAЙ-ДОБРОТО ЗA МЕН И БЪДЕЩЕТО МИ!

Aко не вярвaм в следвaщото стъпaло кaк ще стъпя нa него?

Благодарен съм за това, защото ако нямам тази вяра, едва ли ще се развивам и едва ли постигам неща в живота си. И под постижения нямам предвид някакви велики цели, а такива съвсем ежедневни - те именно са тухлите, с които строим големите цели. Преди следващата крачка да е факт, аз вярвам , че ще стъпя на сигурно. Дори и да падна, мога да се изправя и да продължа, защтото това е единствения пък до крайната цел!

7 февруaри 2015, Съботa
AЗ СЪМ БЛAГОДAРЕН ,ЧЕ ВЯРВAМ В НAЙ-ДОБРОТО ЗA ХОРAТA ОКОЛО МЕН!

Aко не вярвaм в нaй-доброто зa ближния си кaк дa имaм смелосттa дa го вярвaм зa себе си?

По-горе казах, че вярвам в себе си и съм самоуверен, благодарение на разбирането ми, че Бог вярва в мен. Тук идва един много тънък момент. Може да съм уникален, но и всички други хора са такива. Освен, че вярвам в това за себе си, го вярвам и за другите хора. По-скоро нямам право и не е логично да го вярвам само за себе си. Вярвам в най-доброто за хората около мен и много често самите те ми се чудят. Благодарен съм за това свое качество, което разбиа се все още изграждам. То ме сплотява с хората, имат ми повече доверие и въобще това прави връзката ни по-силна! Освен това мисля, че когато вярвам в добри и хубави неща за хората, спомагам те да се случват. Доста смела мисъл нали? Следния прост пример ще обясни логиката ми : Две печки, затоплят студената стая повече и по-бързо от една.

8 февруaри 2015, Неделя
AЗ СЪМ БЛAГОДAРЕН ЗA ВЯРAТA МИ,ЧЕ У ВСЕКИ ЧОВЕК ИМA ДОБРО!

Въпреки всички лоши неща, които правим ние хората, аз вярвам, че у всеки от нас има добро. Лошото е взело власт от липсата на истинска любов. От липсата на надежда. От липсата на благодарност - дадена и получена.... Може би най-вече от липсата на ВЯРА - ВЯРА В БОГ, ВЯРАТА , ЧЕ БОГ ВЯРВА В ТЕБ, ВЯРА В СЕБЕ СИ, ВЯРАТА НА ХОРАТА В ТЕБ, ВЯРАТА ТИ, ЧЕ ЗАСЛУЖАВАМЕ ВСИЧКИ ЕДИН ПО-ХУБАВ ЖИВОТ И РАЗБИРА СЕ ВЯРАТА , ЧЕ ВСИЧКИ ИМАМЕ ДОБРОТА.... Ето колко важна е вярата!

Това беше шестата благодарствена седмица "Седмицата посветена на благодарността за вярата". Опитах се през тези дни приятели да ви докосна с благодарностите си. Вярвам,че съм успял!

Предстой ни седмица номер 7. Тя естествено ще е посветена на нейно величество ЛЮБОВТА, понеже 14 февруари се пада в нея.

Очаквам ви всеки ден във фейсбук страницата "Аз съм благодарен!" да коментираме и благодарим за любовта в различните и измерения! А в края на седмицата отново ще се срещнем тук за един преговор с разширение!

Благодаря ви и с цялата си същност вярвам в най-доброто за вас!

Posted via Blogaway

Блaгодaрствено писмо #3 "Пътуване без багаж в света на приключенията" , Христо от Лясковец

Товa е рубрикaтa, в която вие споделяте под формaтa нa писмо своятa блaгодaрност. Блaгодaря , че вече тримa от вaс се престрaшихa и нaписaхa своето писмо.

Преди време aдминистрирaх блогa с един телефон с много мaлко възможности и тогaвa още имaх идеятa зa тaзи рубрикa. Първия човек , който учaствa в нея тогaвa беше Христо от Лясковец. Публикувaх писмото му, но после нямaше кaк дa продължa рубрикaтa.

Днес когaто поднових вече рубрикaтa и имaм техническaтa възможност дa я водя съм покaнил отново Христо и с удоволствие ви предстaвям писмото му.





"Здравейте, казвам се Христо от Лясковец!. Последните 14 години така се представям, защото това ми е като артистичен псевдоним. БлагоДарен съм за това, че мога сам да си го разпространя и също така когато се каже моето име, да се знае „хем от къде съм" и „хем качеството" да не спада... понеже съм създател на „Златните 7" продукти от Джоджен... Име обвързано с Качество, Точност и Благодарност! Преди време бях поканен от „Човека БлагоДарност" – Стефан Монев да напиша благодарствено писмо и той да го публикува... Направих го и мина „много време" от тогава. Сега отново съм „на мушката" и ето ме отново тук и пиша...
Аз пиша много и на различни теми, за което благодаря на Живота, че ми дава този шанс, да гледам, да слушам и да интерпретирам виждането си чрез в думи. Наистина през последните години виждам пряко, че за да си „нещастен" не ти трябва нищо(както и дори усилия), но за да си щастлив трябва да се потрудиш(и то доста понякога, но си струва). Няма такъв „филм" като: „Дай ми топлина пък аз после ще ти дам дърво(говорим за печката)". Според мен благодарността е процес на Даване, отДаване и разДаване(но не това прекомерното, което бъркат хората с „разградения двор"). Както и за да дойде нещо ново в живота ни, би било добре да освободим място в „килера" - изхвърляйки старото, за да направим място на новото. Благодарен съм, че работя това, което обичам. Благодарен съм, че създавам това, което ми „извира" от вътре. Всеки миг и ден благодаря за възможността да съм тук на тази Земя и да творя. Благодаря за неформалните си учители като Луиз Хей, Пол Маккена, Дан Милман, Робин Шарма...ѝ още много. Това са хора, които говорят на един разбираем език, говорят за „златните часове" от 4:00 часа до 7:30 сутринта. Време само за нас, за нашия дух, ѝ практики. Но е хубаво да знаем, че точно тогава от 3:00 до 5:00 часа е активен меридиана на Белия дроб и за това дихателните упражнения са 1000 пъти по важни сутрин през това време. А науката за Пранаяма е велик Дар. Благодаря, че мога да дишам с пълни дробове. Благодарен съм и за първичните елементи: вода, въздух, огън, земя и метал; Благодарен съм за медитацията си сутрин предшествана от тишината! А от 5:00 до 7:00 е меридиана на Стомаха и т.н.
С времето все по-често разбирам, че човека не е никак на върха на еволюцията(на пирамидата), нищо, че така смятат „учените". По скоро сме най-отдолу на житейската Пирамида, която е като фуния над нас и ни дава, но ние не винаги поемаме. И за това: „Кой ял-ял. Дигаме масата!"
Благодаря също така, че Вселената ми даде безценен урок по изпитването на търпението ми към проекта „Дървото на Живота" - книга игра. Книга, която беше замислена „само" като книга, но през тези две години на „вътрешна тишина" забелязвах, че не е само книга. Превърна се в игра, с местене на различни дървени фигурки и разчитане на стъпките след хвърляне на заровете. Мозъчна игра, която стига чак до ембриона в нас и промяната на мисловните ни модели... за това казвам, че ние можем и да сме спрели да я играем, но тя продължава да играе в нас(нищо, че „сме пораснали" деца...то детето в нас е винаги живо). От как се върнах от семинара в София(за презентационни умения) и видях, как един театрален актьор(в четвъртия модул на обучението) ни показа много детайли, аз научих много. Сякаш те бяха много фини настройки за мен. От тогава много неща сякаш се разгърнаха по игралната ми дъска и стъпките относно играта. Сякаш завих в друга посока...прекръстих играта „Дървото на Живота" така, защото има нещо общо и с нашите корени! За това като ще се правя на ‚глупак" поне да е качествено. Та да си артист е свързано често с това да си палячо, защото раздавайки се и забавлявайки публиката, ти си в образ... Но хората лишени от поглед биха решили да те свържат с „циркаджия". Е аз пък това съм решил и благодаря за трибуната на която мога да се смятам за каквото искам, да правя каквото разбирам и да се забавлявам докато давам най-доброто от себе си. Защото знам, че БлагоДарността е сила, която трансформира предизвикателства ми във възможности, проблемите ми в решения, а загубите в печалби. Въпрос на гледна точка!
Как когато си зареден с енергия, която всяка сутрин консумираш, как когато си жизнен и здрав, да не изпитваш благодарност към това което имаш, но все пак не ти е дадено на мига. За това съм благодарен на неформалния си учител: Дан Милман, който казва, че ние имаме 5 основни сетива, но също така имаме и две допълнителни, които са от особено значение; Едното е чувството ни за хумор, а другото е чувство за перспектива. А благодарение на двете се ражда благодарността която извира от дълбините на душата ни. Моите радости ми носят удовлетворение и удоволствие, а предизвикателства ми помагат да се развивам и израствам. Всичко ми служи по свой начин и допринася за „дялкането", в този който съм сега. Когато отворя сутрин очи и разтъркам ръце за да активирам енергията си (служа си с енергията от 11 годишен и служа на хората с това,както и с Рейки), след това си разтърквам лицето до затоплянето му(и разсънването ми), след това коленете и точката „Дзусанли", след това областта на кръста и бъбреците и след това упражнението „Сурво-вак-ница", която активира преден среден меридиан. Изпиване на чаша топла вода, плискане на лицето със студено вода(в зависимост от това кой ден-като дата сме;цифрата отговаря на броя плискане на лицето ми), две ябълки, медитация, пранаяма след това йога и денят ми започва. Благодарил съм поне 1000 пъти за всичко това, което е, тогава идва признателността ми към това което съм свършил и това, което ми предстои да върша... Едва тогава започва денят ми, така е от скоро-вече 15г.
Благодаря за възможността да показвам, преподавам и разпръсквам знанието си към хората, с които се срещам всеки миг. Благодаря за възможността да преподавам Рейки, Масажи, и Йога в България и по Света. Благодаря за топлото отношение с което ме посрещат навсякъде в България и по Света. С тези срещи се учим взаимно на детайли - играейки и нареждайки истинския пъзел наречен „Дървото на Живота"...
Благодарността е моето верую и моята религия...друга нямам за сега! Защото разбрах една фундаментална истина: Моите желание се удовлетворяват първо в съзнанието ми и след това се проявяват във външния ми свят, като идеално преживяване и форма – за това тайната е да бъда благодарен много преди доброто в живота ми да се е проявило(и е още невидимо за очите).
Христо от Лясковец"

Блaгодaря Христо зa товa писмо!!!

Всеки, който желaе дa учaствa в рубрикaтa може дa го нaпрaви кaто ми пише нa лични във фейсбук стрaницaтa "Aз съм блaгодaрен!" или нa личния ми профил www.facebook.com/stefan.monev

Подчертaвaм, че aко желaете можете дa остaнете и aнонимни.

До следвaщия път!

Бъдете блaгодaрни!!!

5тa блaгодaрственa седмицa : Aз съм блaгодaрен зa очите си!!!

Здравейте благодарни хора!

Месец януари 2015 година вече е зад гърба ни. В началото му аз и вие приехме предизвикателството "Аз съм благодарен 364 дни в годината". В него всяка седмица имаме тема за благодарност, а през дните от седмицата благодарим заедно за конкретни неща по темата. Всичко това правим във фейсбук страницата "Аз съм благодарен".

През петата седмица от годината насочихме благодарността си към един от най-ценните си органи - очите! Споменахме само част от нещата, които те ни дават, но мисля че те са едно добро начало към това всеки един от нас да преоткрие този дар.

И както в края на всяка благодарствена седмица и този път ето обощението на благодарността ни през дните от понеделник до неделя:


26 януари, Понеделник
АЗ СЪМ БЛАГОДАРЕН ЗА ОЧИТЕ СИ , ЗАЩОТО С ТЯХ ВИЖДАМ ЛЮБИМИТЕ СИ ХОРА!

Виждам усмивките им, когато са щастливи. Това ме изпълва и мен с радост! Виждам победите им и успехите им. Гладам ги в очите, когато говорим. С очите си разбирам мимиките на лицата им. Усещам когато нещо им тежи, или когато са уморени и предлагам помоща си. С очите си запомням лицата им и формирам спомените си тях. Има очи , които можем да гледам с дни и никога да не ни омръзне. Очите на хората , в които сме влюбени! С очите си се наслаждавам на любимия си човек. Благодарен съм, че имам очи, с които да гледам хората в живота си!


27 януари, Вторник
АЗ СЪМ БЛАГОДАРЕН ЗА ОЧИТЕ СИ ЗАЩОТО С ТЯХ ВИЖДАМ КРАСОТАТА НА ПРИРОДАТА!

Имам щастието да работя в гориста местност. Там ставам ссвидетел на всякакви природни красости. Смяната на цвета на листата по дърветата, тяхното опадене и после отново разцъфтяване. Няколко пъти съм виждал подплашени зайци да бягат от мен. Виждам в небето ято патици или птиче кацнало не един клон, обагрено с ярки цветове. Срещал съм се и със студенокръвни. Костенурки, гущери, змии... Радвам им се! Всичко това , става благодарение на очите ми. С тях се наслаждавам на изгрева, и на луната вечер. На безброините звезди. На разяреното облачно небе. Пролетта гората се изпълва с цветове от цветя. Често спирам , усмихвам се и просто попивам от красотата на природата. Заради всичко това съм благодарен за очите си!

28 януари, Сряда
АЗ СЪМ БЛАГОДАРЕН ЗА ОЧИТЕ СИ, ЗАЩОТО С ТЯХ СЕ ОРИЕНТИРАМ В СВЕТА!

Светофара светва зелено и можем да преминем безопасно. Виждаме го с очите си. С тях гледаме къде вървим и преценяме как да вървим. С тях запомняме непознати до този момент места и после лесно се ориентираме. С тях можем да видим къде е опасно за вървене и да не вървим там. Изобщо очите ни предоставят безопасност в този все по-забързан свят. Благодарен съм, че ги имам и с тях мога да се движа безопасно.

29 януари, Четвъртък
АЗ СЪМ БЛАГОДАРЕН ЗА ОЧИТЕ СИ, ЗАЩОТО С ТЯХ ЧЕТА И ПИША!

Като малки в един момент от развитието си започваме да различаваме форми. Разбираме кое е кръгло, кое има ръбове. После благодарение на тези знания запомняме буквите и цифрите и можем да ги пишем. След време четем думи, после няколко изречения... после цели книги. Научаваме се да се изразяваме писмено. Всичко това е процес, в който очите заемат централно място. В момента пиша благодарение на очите си. Благодарен съм за тях, за всичко прочетено и написано!

30 януари, Петък
АЗ СЪМ БЛАГОДАРЕН ЗА ОЧИТЕ СИ, ЗАЩОТО С ТЯХ ИЗРАЗЯВАМ ЕМОЦИИТЕ СИ!

Хората често казват, че очите са прозореца към душата на човек. И това е вярно! В очите можеш да видиш радостта, тъгата, яростта, страстта, любовта, скуката.... Чрез очите си плачем от радост или от мъка. И в двата случая това е изразяване не емоциите, което е полезно. Когато плачем ни олеква. Някои физеолози твърдят, че със сълзите се отделят вещаства, който не ни тряябват , формирани от стрес. Освобождаването на емоциите ми става с очите ми, затова съм благодарен за това ,че ги имам.

31 януари, Събота
АЗ СЪМ БЛАГОДАРЕН ЗА ОЧИТЕ СИ, ЗАЩОТО С ТЯХ СЕ ВИЖДАМ В ОГЛЕДАЛОТО!

Да познаваш себе си. Да знаеш цвета на очите си. Да знаеш израженията на лицето си. Да виждаш себе си в цял ръст. Да виждаш усмивката си. Да прецениш какво да облечеш днес. Всичко това е важно! То не е егоизъм. Това е да харесваш себе си в една здравословна норма. Ако ти не се харесваш и другите няма го правят. Зная го от опит!!!

Като дете не се харесвах. Всеки ми казваше нещо, което не съм и не мога. В пубертета се гледах в огледалото и се самосъжалявах. Не приличах на никой на съучениците си. И съответно никои не се държеше добре с мен. Прекарвал съм часове плачейки пред огледалото. Когато се усмихвах виждах криви зъби и крива усмивка. Аз буквално мразех изражението си! Когато някой искаше да се снима с мен, аз мислех че е за да ми се подиграе. Имах приятели, но не тези които исках. Всеки в един момент се отдръпваше.

Днес съм влюбен в себе си! Днес харесвам тялото си , харесвам лицето си, харесвам зъбите си, усмихвам се често. Преоткрих себе си! Не съм идеален, не съм образ от списание но се харесвам и то истински! Наслаждавам се на изражението си! Обичам да се снимам. Обичам се! И света около мен е различен. Обичат ме много хора, и съм много по - общителен и комуникативен.

Аз не се харесвах, защото никой не ми беше казал, че красотата започва ОТВЪТРЕ. Имах нелеко детство. Трудно изразявах себе си и бях лесно раним. Когато някой ми кажеше нещо се затварях в себе си.

Кое ме промени?

Желанието ми да се харесам! Преоткриването на стоиността ми! ОГЛЕДАЛОТО!!! Аз се харесах, защото конпенсирах часовете на ненавиждане пред огледалото с часове , изпълнени с търсене на красивото в мен и повтаряне, че се обичам. В един момент красотата разцъфна - отвътре навън.

Ето защо включвам и тази благодарност за очите си! Чрез тях и огледалото промених разбирането си за мен самия.

1 февруари, Неделя
AЗ СЪМ БЛAГОДAРЕН ЗA ФУНКЦИОНИРAНЕТО
НA ОЧИТЕ СИ!

Колко важно е само да имаш здрави очи. Не ги ползваме само когато спим. През другото време те са наистина прозореца ни към света. Истински съм благодарен за очите си и често се спирам затварям ги и за няколко минути изливам благодарността си, че ги имам. Нося очила, но това не ми пречи да съм благодарен за очите си. Радвам се всяка форма и цвят. На всичко което ми дават се наслаждавам!


Това беше седмицата посветена на благодарността за очите ни! Благодаря на всички, които участваха в нея с харесването, споделянето и коментара си! Благодаря и на тези, които просто са прочели и са отминали. И малкото семе след време покълнва.

До следващия път! Бъдете изпълнени с благодарност, има много ама много причини !!!