Преди време aдминистрирaх блогa с един телефон с много мaлко възможности и тогaвa още имaх идеятa зa тaзи рубрикa. Първия човек , който учaствa в нея тогaвa беше Христо от Лясковец. Публикувaх писмото му, но после нямaше кaк дa продължa рубрикaтa.
Днес когaто поднових вече рубрикaтa и имaм техническaтa възможност дa я водя съм покaнил отново Христо и с удоволствие ви предстaвям писмото му.
"Здравейте, казвам се Христо от Лясковец!. Последните 14 години така се представям, защото това ми е като артистичен псевдоним. БлагоДарен съм за това, че мога сам да си го разпространя и също така когато се каже моето име, да се знае „хем от къде съм" и „хем качеството" да не спада... понеже съм създател на „Златните 7" продукти от Джоджен... Име обвързано с Качество, Точност и Благодарност! Преди време бях поканен от „Човека БлагоДарност" – Стефан Монев да напиша благодарствено писмо и той да го публикува... Направих го и мина „много време" от тогава. Сега отново съм „на мушката" и ето ме отново тук и пиша...
Аз пиша много и на различни теми, за което благодаря на Живота, че ми дава този шанс, да гледам, да слушам и да интерпретирам виждането си чрез в думи. Наистина през последните години виждам пряко, че за да си „нещастен" не ти трябва нищо(както и дори усилия), но за да си щастлив трябва да се потрудиш(и то доста понякога, но си струва). Няма такъв „филм" като: „Дай ми топлина пък аз после ще ти дам дърво(говорим за печката)". Според мен благодарността е процес на Даване, отДаване и разДаване(но не това прекомерното, което бъркат хората с „разградения двор"). Както и за да дойде нещо ново в живота ни, би било добре да освободим място в „килера" - изхвърляйки старото, за да направим място на новото. Благодарен съм, че работя това, което обичам. Благодарен съм, че създавам това, което ми „извира" от вътре. Всеки миг и ден благодаря за възможността да съм тук на тази Земя и да творя. Благодаря за неформалните си учители като Луиз Хей, Пол Маккена, Дан Милман, Робин Шарма...ѝ още много. Това са хора, които говорят на един разбираем език, говорят за „златните часове" от 4:00 часа до 7:30 сутринта. Време само за нас, за нашия дух, ѝ практики. Но е хубаво да знаем, че точно тогава от 3:00 до 5:00 часа е активен меридиана на Белия дроб и за това дихателните упражнения са 1000 пъти по важни сутрин през това време. А науката за Пранаяма е велик Дар. Благодаря, че мога да дишам с пълни дробове. Благодарен съм и за първичните елементи: вода, въздух, огън, земя и метал; Благодарен съм за медитацията си сутрин предшествана от тишината! А от 5:00 до 7:00 е меридиана на Стомаха и т.н.
С времето все по-често разбирам, че човека не е никак на върха на еволюцията(на пирамидата), нищо, че така смятат „учените". По скоро сме най-отдолу на житейската Пирамида, която е като фуния над нас и ни дава, но ние не винаги поемаме. И за това: „Кой ял-ял. Дигаме масата!"
Благодаря също така, че Вселената ми даде безценен урок по изпитването на търпението ми към проекта „Дървото на Живота" - книга игра. Книга, която беше замислена „само" като книга, но през тези две години на „вътрешна тишина" забелязвах, че не е само книга. Превърна се в игра, с местене на различни дървени фигурки и разчитане на стъпките след хвърляне на заровете. Мозъчна игра, която стига чак до ембриона в нас и промяната на мисловните ни модели... за това казвам, че ние можем и да сме спрели да я играем, но тя продължава да играе в нас(нищо, че „сме пораснали" деца...то детето в нас е винаги живо). От как се върнах от семинара в София(за презентационни умения) и видях, как един театрален актьор(в четвъртия модул на обучението) ни показа много детайли, аз научих много. Сякаш те бяха много фини настройки за мен. От тогава много неща сякаш се разгърнаха по игралната ми дъска и стъпките относно играта. Сякаш завих в друга посока...прекръстих играта „Дървото на Живота" така, защото има нещо общо и с нашите корени! За това като ще се правя на ‚глупак" поне да е качествено. Та да си артист е свързано често с това да си палячо, защото раздавайки се и забавлявайки публиката, ти си в образ... Но хората лишени от поглед биха решили да те свържат с „циркаджия". Е аз пък това съм решил и благодаря за трибуната на която мога да се смятам за каквото искам, да правя каквото разбирам и да се забавлявам докато давам най-доброто от себе си. Защото знам, че БлагоДарността е сила, която трансформира предизвикателства ми във възможности, проблемите ми в решения, а загубите в печалби. Въпрос на гледна точка!
Как когато си зареден с енергия, която всяка сутрин консумираш, как когато си жизнен и здрав, да не изпитваш благодарност към това което имаш, но все пак не ти е дадено на мига. За това съм благодарен на неформалния си учител: Дан Милман, който казва, че ние имаме 5 основни сетива, но също така имаме и две допълнителни, които са от особено значение; Едното е чувството ни за хумор, а другото е чувство за перспектива. А благодарение на двете се ражда благодарността която извира от дълбините на душата ни. Моите радости ми носят удовлетворение и удоволствие, а предизвикателства ми помагат да се развивам и израствам. Всичко ми служи по свой начин и допринася за „дялкането", в този който съм сега. Когато отворя сутрин очи и разтъркам ръце за да активирам енергията си (служа си с енергията от 11 годишен и служа на хората с това,както и с Рейки), след това си разтърквам лицето до затоплянето му(и разсънването ми), след това коленете и точката „Дзусанли", след това областта на кръста и бъбреците и след това упражнението „Сурво-вак-ница", която активира преден среден меридиан. Изпиване на чаша топла вода, плискане на лицето със студено вода(в зависимост от това кой ден-като дата сме;цифрата отговаря на броя плискане на лицето ми), две ябълки, медитация, пранаяма след това йога и денят ми започва. Благодарил съм поне 1000 пъти за всичко това, което е, тогава идва признателността ми към това което съм свършил и това, което ми предстои да върша... Едва тогава започва денят ми, така е от скоро-вече 15г.
Благодаря за възможността да показвам, преподавам и разпръсквам знанието си към хората, с които се срещам всеки миг. Благодаря за възможността да преподавам Рейки, Масажи, и Йога в България и по Света. Благодаря за топлото отношение с което ме посрещат навсякъде в България и по Света. С тези срещи се учим взаимно на детайли - играейки и нареждайки истинския пъзел наречен „Дървото на Живота"...
Благодарността е моето верую и моята религия...друга нямам за сега! Защото разбрах една фундаментална истина: Моите желание се удовлетворяват първо в съзнанието ми и след това се проявяват във външния ми свят, като идеално преживяване и форма – за това тайната е да бъда благодарен много преди доброто в живота ми да се е проявило(и е още невидимо за очите).
Христо от Лясковец"
Блaгодaря Христо зa товa писмо!!!
Всеки, който желaе дa учaствa в рубрикaтa може дa го нaпрaви кaто ми пише нa лични във фейсбук стрaницaтa "Aз съм блaгодaрен!" или нa личния ми профил www.facebook.com/stefan.monev
Подчертaвaм, че aко желaете можете дa остaнете и aнонимни.
До следвaщия път!
Бъдете блaгодaрни!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар