Знаете ли, че понякога се насилвам да съм благодарен. В определени моменти изобщо не съм на тази вълна, но съзнателно си налагам мисли за благодарност. Трудна работа наистина. Ядосан съм, а трябва да мисля, че съм благодарен за тази случка. Ще кажете "Това вече не е нормално!". Нормално ли е частите на вашето тяло да ви управляват? Ръцете и краката ви да се движат накъдето, както и когато те пожелаят? Не! Нормалното е вие да ги управлявате! Вие ходите с краката си и мислите с ума си. Ума е част от тялото ви както са ръцете и краката ви. Като малък съм видял доста зор докато се науча да ходя. Станало е с много упражнения. Сега се упражнявам аз да избирам мислите и емоциите си, а не обстоятелствата около мен. Обстоятелствата не са Стефан Монев. Стефан Монев е това което мисля и чуствам. Докато пораснем доста пъти са ни насилвали да мислим неща които всъщност не мислим, защото така трябва да мислим. Правили са го докато се научим да реагираме на външите фактори както реагират всички хора. Външите фактори обаче не са нито добри нито лоши. Те просто са. Нашите мисли съпроводени със съответни емоции ги правят такива. Факт е обаче, че добрите емоции са за предпочитане, поради много причини . Ядосан съм, но си повтарям "Благодарен съм за тази случка, защото аз избирам как да я видя. Аз решавам да видя добро в тази случка. Аз избирам да се науча не нещо от нея. Аз избирам да съм благодарен. Да виждам тази случка като красив подарък. Тази случка ще упражни ума ми да мисли за благодарност. Следващия път ще съм по-силен и подготнен за реакция. Реакцията ми към тази случка я прави добра. Реакцията ми е благодарност." Може да не виждате логика в това да сте благодарни когато примерно ви уволнят безпричинно. Има логика и тя е в това, че вие сте собственик на ума си и контрола му е във ваши ръце. От този ваш контрол зависи какъв ще е живота ви. Външния свят влияе на вътрешния-така са ни научили. Но и обратното е в сила. Вътрешния ни свят кове външният. И знаете ли, след 5 минути "насилване" онзи яд го няма и се наслаждавам на 30 минути благодарност, радост и мир, защото аз съм си ги избрал.
Трябва да се научим да управляваме съзнанието си както управляваме краката си, защото всичко в живота ни тръгва именно от там-от ума.
Не казвам, че трябва постояно да се борим с мислите си. Не сме проходили за един ден. Ставало е на етапи. Така е и с тренирането на ума, но щом веднъж се дисциплинирате, ще направите благодарността ваша природа.
Направете списък на най-честите негативни мисли които се хващате да мислите. За да обезвредим бомба е нужно да знаем къде е. За да превърнем негативните емоции в положителни, е нужно да ги извадим, да видим каква точно е емоцията и да определим кое обстоятелство ни кара да се чувстваме зле. След това всеки ден по пет до десет минути се концентрирайте и си повтаряйте мисли за радост, благодарност и приемане свързани с това обстоятелство. Можете да ги пишете. Може да напишете едно единствено изречение. Достатъчно е. Повтаряйте го. След него ще доидат и други. Работете със всяко обстоятелство докато усетите, че сте благодарни за него. Може цяла седмица да сте на едно от обстоятелствата. Работете над него докато не усетите благодарност. На другия ден минете на друго обстоятелство. През останалото време от деня забравете за това и не се мъчете. Може след време пак да се наложи да се върнете на старо обстоятелство. Върнете се. Работете пак над него. 5-10 минути на ден. Бъдете упорити, постояни и търпеливи. Дори 5 минути в началото ще ви бъде трудно да се концентрирате. Когато обаче свикнете с ритъма ще можете да обезвреждате негативни мисли нон стоп. Хората винаги ще имат негативни мисли. Обаче негативните мисли имат власт над живота ни само ако им реагираме негативно. Щом усетите негативна мисъл се усмихнете и кажете "Още едно нещо за което да съм признателен!" Самото мислене е най-големия дар който имаме. Независимо дали се чувстваме добре и зле от дадена мисъл, ние трябва да сме благодарни , че можем да мислим и чувстваме. Чрез тази ни способност ковем живота си. Как да не си благодарен за това вълшебство?
10 коментара:
Когато ти се случи нещо неприятно и ти си благодарен, в мозъка се изгражда условен рефлекс между неприятната случка и позитивното усещане. И това почва да се случва отново и отново, защото сме казали на подсъзнанието си, че е ОК.
Обратен е механизмът на завистта - отправяме негативна емоция към нещо, което по принцип искаме. И подсъзнанието ни ни държи настрана от това нещо.
Лично при мен започват да се случват прекрасни неща, когато искрено се ядосам на неприятните неща в живота си. Изчезват веднага. И съм благодарна само за неща, които желая в живота си.
Негативните мисли нямат сила, когато не им реагираме със негативна емоция. Няма добри или лоши случки. Има случки. В това, че неща се случват е изобилието на живота. Щастието е в движението. Не можем да сме благодарни само за определени неща. Това значи да се движим до някаде и да заобикаляме трудните места. Движим се и понякога попадаме на стръмни места. Там трябва да сме по-щастливи дори, защото те ни изграждат като силни хора. Какво те ползва ако на лошото реагираш с лошо? На какво те учи това? Не мисълта, а емоцията е тази която привлича подобни неща. Да речем, че загубиш телефона си. Закона на привличането казва, че ние сме отговорни за всичко което ни се случва. Ти си привлякла това да загубиш телефона си. Да се ядосваш за това е като да се ядосваш, че си пресолила супата. Случило се. Вече е факт. Яда ти няма да промени нищо, дори супата ще ти се стори още по-солена. Другия път би трябвало да внимаваш. Както отговорността за загубения телефон е твоя, така и как ще реагираш на това е твоя отговорност, защото тази реакция ще ти донесе друго нещо което да е подобно на вибрацията на яда. Аз не казвам да сме благодарни за лошите случки като ги усещаме лоши и зли. Казвам да приемем случките като просто случки и после да обърнем знака на емоцията от отрицателен в положителен. "Благодарна съм, че това се случи. То е отговор на моя емоция. То ме учи на нещо. То ме развива. Продължавам напред с благодарност. Благодарна съм за всички разговори които проведох с телефона си. Благодарна съм за хората с които ме свързва. Благодарна съм за мелодията с която ми звани." Най-големите "загуби" са всъщност най-големите печалби.
Разбира се при всеки човек нещата са различни и не притендирам че съм съвършено прав. Това е моето разбиране и мнение. Винаги мога да греша. А и 5 минути на ден в упражнение за концентрация, упоритост, търпение и креативност не мисля, че биха навредили на някого.
Ако кажеш на един човек, на един народ или на много народи да обичат, да прощават и да благодарят за всеки "урок" - можеш да правиш с тях каквото пожелаеш. Каквото и да направиш, те ще ти благодарят, ще ти простят.
Всички тези привидно прекрасни книги идват от Америка и аз съм повече от убедена, че нямат нищо общо с никакво духовно развитие. Това е пореден опит за манипулиране на хората.
Занимавам се по системата на Норбеков от 5 години. Не говоря от прочетено в книги, а от много болезнен опит.
Внимавай за какво благодариш.
Мая много далеч съм от мисълта да контолирам хората. Пък и не съм някакъв гуру. Въпрос на избор е дали човек ще направи или почувства нещата които пиша. Ще ми се хората по улиците да не са намусени, стресирани и изплашени. Това е заблудата. Заблудата че "Няма достатъчно за всички". Напротив- има. Тук става дума за сблъсък на две системи. Не съм запознат с Норбеков, убеден съм обаче , че системата му работи. На всеки човек му пасва различна с-ма. Колкото до духовността на това да си благодарен за всичко, тази заръка присъства във всяка религия. В Библията се казва "За всичко благодарете...".
Благодаря ти за споделеното мнение!
Синът ми ме ядосва, защото е много енергичен. Не му се ядосвам, защото не искам да изчезне. Първо благодаря, че не е някаква флегма и после по-спокоен се опитвам да канализирам енергията му. И бих добавил, че именно в Америка се развиват нещата, а не в Русия или България. Просто в тази страна дават пари за наука, а тук и в Русия спим, а после се оправдаваме, че Х ни манипулира. И пак бих добавил, че опита е много добър учител, но и много ограничен. Докато книгите са вече не само опита на другите, а вече са и проверено знание.
Виктория от Училище по щастие:)
Стефан, радвам се, че ме покани да публикувам коментара си тук. Искам да бъда ясна и за това може би ще бъда и многословна, но...
1. Аз съм против всякакво насилие, включително и такова да благодарим насила.
2. Аз съм против това за се борим с мислите си, защото това есъщо форма на насилие и то срещу себе си.
3. Казват, че "прекаления светец и на Богу не е драг".
4. Има състояние на "Приемане" - първо да приемем, че нещо съществува, а после да решим как да се отнесем към него. Дали с яд или благодарност е въпрос на избор. Същото е и с мислите ни - има ги, ядосваме се, гневим се - да отречем че това е факт, да престанем да се гневим? Тогава няма ли опасност да се превърнем в марионетки и да загубим пак човешкото. Гневът е нашия "граничар", той ни съхранява от нападенияи аз смятам, че ако някой ми удари шамар и аз му благодаря за това ще ме измести от здравата ми човешка същност.
Според мен е здравословно да се гневим, когато някой е нарушил границите ни. Работила съм с жени, подложени на насилие - те не можеха да се гневат. Нас ни е страх от гнева ни. А той е прекрасно защитно и предупреждаващо нарушителите средство, точно като ръмженето на животните - Стоп! Не приближавай!
5. Аз съм ЗА благодарността - тя е прекрасна трансформираща енергия. Но съм против нещо, каквото и да е да се постига НА ВСЯКА ЦЕНА, защото тогава се превръщаме в негова жертва, т.е. целта е важна, но целта не оправдава средствата.
6. Аз съм ЗА изчистване на страданието от пътя за постигане на целите ти. И ако целта ти е да развиеш благодарност като душевно състояне - прекрасна цел, но обърни внимание дали не правиш жертви по пътя към нея, защото понякога толкова се вторачваме в нея,че се фанатизираме, а предполагам че ти не искаш това.
Стефан, много те харесвам и уважавам и съм ти благодарна за всичката свят работа, която извършваш.
С Любов.
Преди години минах през тежък период от живота си. Имах проблеми в общуването с човек, когото обичам с цялото си сърце. Човек, на когото съм посветил живота си. Човек, чието бъдеще зависи от мен. Човек, който и до днес го приемам за учител, който ме учи да обичам безусловно.
Питах се защо точно това се случва на мен. Ситуацията беше доста напрегната. Проблемите бяха сериозни и се наложи да потърся помощта на квалифицирани специалисти. Търсех помощ отвсякъде, но помощта сякаш не идваше. Не си спомням да съм бил благодарен за тази ситуация. Може би защото в момент на трудност човешката мисъл обикновено не е насочена към нещо абстрактно като благодарността. Бях сам сам със ситуацията. Има нещо, което ме бодеше, или ме дразнеше, и трябваше да бъде отстранено. Случващото се беше окупирало мисълта ми, предизвикваше ме и всяко мое решение щеше да определи как нещата ще се развият занапред.
Минаха няколко години. Ситуацията се промени - ах, ситуация, която погълна толкова много енергия от мен... В един момент, когато анализирах преживяването, си дадох сметка, че точно тази ситуация - така тежка и трудна за приемане тогава - ми е помогнала да порасна и духовно, и интелектуално. Едва ли сега щях да стигна до разбирането в дълбочина на човешкото общуване, ако вместо да търся решение тогава, само се оплаквах, или бях благодарен точно тогава, когато не само че не разбирах, но и бях доста напрегнат.
Благодарността е резултат от случващото се. Тя има свое място в последователността на събитията. Ситуацията иска преди всичко моето внимание. После иска да свърша това, което е необходимо, и тогава благодарността идва като естествен завършек на ситуацията.
За мен в трудни ситуации, в които не е логично да бъда благодарен (може и някой, който ме наблюдава, да ме помисли за смахнат), е достатъчно да проявявам разбиране, че животът е сложна саморегулираща се система, че няма нищо случайно, като това означава, че често сами предизвикваме събитията в живота си...
Не е редно да бъдем самоуверени, че щом притежаваме феномена мислене, значи всичко зависи от нас. Добре че не е така! Мисълта не участва в милионите биохимични реакции, които се случват в човешкия организъм всяка секунда! А всичко е така съвършено подредено!
Мисълта не участва във вселенските явления, за които знаем твърде малко. Зад всичко това стои една скрита интелигентност, едно вселенско съзнание, което може да създаде в нас сигурност и готовност да се посветим на всяка ситуация с грижа, внимание и разбиране.
Здравей Стефчо. Много точно си поставил заглавието на статията – „Насилствена благодарност”. Поставил си въпросителна, но отговорът е още е самото съчетание на думите- "насилие" и "благодарност". Тези думи са несъвместими. Истинската благодарност извира от сърцето. Ако бъде предизвикана с насилие, тя не е истинска.
Благодарността разбира се, е една мощна енергия, която привлича към нас още неща, за които да сме благодарни.
Когато осъзнаем силата на благодарността обаче и разберем, че трябва да променим нагласата си, за да променим живота си към по-добро, ние започваме да се опитваме да препрограмираме подсъзнанието си.
Искаме да стане бързо и амбицирани започваме да тренираме ума си. И за известно време успяваме...Но след време усещаме, че нещо не е наред, че позитивното мислене, което демонстрираме, усмивката и благодарствените думи са само като маска, а вътре в себе си усещаме болка. И си казваме- "Вероятно не правя нещата, както трябва, не съм достатъчно упорит, нямам воля”... И отново и отново се насилваме и потискаме страха, гнева, разочарованието в нас.
Защо се получава така?
Защото забравяме нещо много важно - няма как да направим истинска промяна, ако не навлезем дълбоко в пластовете на подсъзнанието, за да разчистим събрания „боклук“.
Да потискаме това, което е в нас е много опасно. Защото то не изчезва, а се трупа и расте в нас. Докато един ден не избухне. Гневът и страхът не лоши чувства. Всъщност те са ни необходими, за да преминем през различните ситуации. Но те стават "лоши" и се обръщат срещу нас или околните ако ги отричаме и потискаме. Това, което ни е нужно е да разберем какво става в нас и да го освободим по положителен начин.
Именно тогава, когато освободим негативните чувства в нас, ще можем да погледнем на ситуацията по нов начин и да открием нещото, за което да сме благодарни.
Защото наистина във всеки момент от живота си има неща, за които да сме благодарни. Дори "лошите" преживявания в крайна сметка се оказват за добро, но когато сме вътре в тях и изпитваме болка, няма как да усетим благодарност.
Първо трябва да приемем случилото, да открием посланието, което ни носи и да освободим болката, за да може да променим нагласата си.
Разбира се, когато поемем Пътя на промяната, залитането в другата крайност е нещо нормално и е част от Пътя. Аз също съм го минала. Всъщност в тази статия съм писала повече за това- http://sebepoznanie.com/psihologiq/samopomosht/plastove-v-podsyznanieto/
Между другото, направи ми впечатление, че казваш - "Стефан Монев е това, което мисля и чувствам."
Не, ти не си мислите и чувствата си. Ти си нещо много повече от тях. Да, ти можеш да ги избираш, да се опитваш да ги контролираш и т.н. Но те са просто чувства, идват и си отиват. Те не са ТИ. Но това е друга тема. :)
Като каза Роси за боклука и изхвърлянето, направило ми е впечатление че с всяка нова ситуация става така. Започва се начисто, иху, аху, кеф и много очаквания. Лека полека започва да се трупа вътрешно напрежение, несигурност, понякога разочарование. Както става и с току-що изчистена и подредена стая. И така боклука се трупа, трупа... и колкото повече се трупа, толкова по-лесно става да се трупа. Накрая чашата прелива, изригва вулкан, бум, тряс... и всичко е отново чисто и спретнато и започва отначало :)
Заменете думата "насилствена" с "мъдра" и всичко ще е по-различно. Не мисля, че има насилствена благодарност, а има мъдра благодарност. Това да успееш в ситуации, които провокират негативни емоции и мисли в теб, да се дистанцираш и да видиш позитивното и да си благодарен, че го има и че го осъзнаваш е ключово умение, за нашето психично здраве. И тогава имаме по-високо ниво на осъзнаване, а не на потискане. Това по-високо осъзнаване ни позволява да трансформираме както погледа, така и нагласата към дадената ситуация. На мен статията лично не само ми харесва, а я намирам за практична като подход, който ни прави по-богати и мъдри. Поздрави!
Публикуване на коментар