Благодарността-начин на живот, Луиз Хей (Част първа от едноимената книга)

Здравейте приятели от днес започвам да публикувам в блога всички разкази от книгата "Благодарността-начин на живот" . Тя никога не ми омръзва и ми се иска пак да я прочета, този път заедно с вас. Очаквам вашите коментари за всяка от частите които ще пусна. Ще се радвам да споделим мислите си. Благодаря ви! Приятно четене!

НАЧИН НА ЖИВОТ
Забелязала съм, че Вселената обича благо╜дарността. Колкото по-благодарен си, толкова повече блага получаваш. Под блага" разбирам не само материалните неща, но и всич
ки хора, места и преживявания, заради които си струва да се живее. Знаете колко прекрасно се чувства човек, ко╜гато животът му е изпълнен с любов, радост, здраве и творчество, навсякъде среща зелена светлина и намира места за паркиране. Така е замислен животът ни. Вселе╜ната е щедра и изобилна и обича да бъде оценявана по достойнство.Помислете си как се чувствате, когато поднасяте по╜дарък на своя приятелка. Ако тя го погледне и лицето й помръкне или пък каже: О, не е моят размер" или Не е моят цвят", или
Никога не използвам такива неща", или Само това ли е", със сигурност едва ли някога пак ще ви се прииска да й подарите нещо. Но ако очите й грейнат от радост и тя е доволна и благодарна, тогава всеки път, когато видите нещо, което би й харесало, ще ви се иска да й го подарите, независимо дали наистина ще го направите.
Благодарността ни носи още нещо, за което да сме благодарни. Тя засилва изобилието в живота ни. Липсата на благодарност и оплакванията ни носят малко неща, за които да сме благодарни. Опла
кващите се неизменно откриват в живота си малко хубави неща или не се радват на онова, което имат. Вселената винаги ни дава онова, което вярваме, че заслужаваме. Много от нас са възпита╜ни да виждат само липсващото и да усещат тази липса. Вярваме в оскъдицата и после се чудим защо животът ни е толкова празен. Ако ни изпълва мисълта: Аз нямам достатъчно и няма да бъда щастлив, докато е така...", ние поставяме живота си в режим на изчакване. Тогава Вселе╜ната чува: Аз нямам и не съм щастлив" и ние получавам
е още от същото.
Вече от много време насам посрещам всеки комплимент и всеки подарък с думите: Приемам го с радост, удоволствие и благодарност". Научила съм, че Вселената обича този израз и постоянно получавам прекрасни дарове.
Когато се събудя сутрин, още преди да си отворя очи╜те благодаря на леглото за хубавия сън. Благодарна съм за топлината и удовството, които ми е дарило. При такова начало ми е лесно да си помисля за вси за всички други неща, за които съм благодарна. Преди да стана от леглото, ве╜р
оятно съм изразила благодарността си за 80 или 100 раз╜лични хора, места, неща или преживявания в моя живот. Това е чудесен начин да започна деня.
Вечер, непосредствено преди лягане, премислям деня си и благославям или изразявам признателността си за всяко преживяване. Освен това си прощавам, ако усетя, че съм направила грешка, казала съм нещо неподходящо или не съм взела най-доброто решение. Това упражнение ме изпълва с топлота и се унасям в сън като щастливо новородено бебе.
Добре е да бъдем благодарни
дори и за получените уро╜ци. Не бягайте от уроците, те са малки съкровища. Кога╜то се поучим от тях, животът ни се променя към по-добро. Сега се радвам всеки път, когато видя някоя тъм╜на страна на личността си. Това означава, че съм готова да се освободя от нещо, което е спъвало живота ми. Каз╜вам; Благодаря ти, че ми показа това, за да мога да го излекувам и да продължа напред". Така че -. все едно дали урокът е внезапно изскочил проблем" или възможност да видите стар негативен модел в себе си, от който
е вре╜ме да се освободите - радвайте се!
Нека изпълваме всеки ден с възможно най-много момен╜ти, в които сме благодарни за всичко хубаво в живота си. Ако хубавото в момента не е много, ще се увеличи.Ако и сега животът ви е изобилен, изобилието ще нарасне. Това е ситуация, в която винаги ще спечелите. Ако сте щастливи, Вселената също е щастлива. Благодарността увеличава изобилието. (Продължава)


:)

Гарата

"Скрито някъде в нашето подсъзнание е идиличното видение. Виждаме себе си на дълго пътуване през целия континент. Пътуваме с влак.
Гледаме през прозорците и се опиваме от бързината на преминаващите коли по успоредните на линията магистрали, радваме се на децата, които махат с ръка по прелезите, на добитъка, пасящ по далечните хълмове, заглеждаме се в пушека, който се издига от комините на заводи, радваме се на нива след нива, царевица и пшеница, на градки контури и на селски къщурки.
Но най-важното в ума
ни е крайната точка. Може би ще има музика и знамена. Само да стигнем там и мечтите ни ще станат реалност, а парченцата от пъзела сами ще се наредят.
Колко неспокойно минаваме по пътеките. . . .докато чакаме и чакаме и чакаме нашата гара.
Когато стигнем гарата, ще сме постигнали всичко, мислим си.
Когато най-сетне стана на 18. . .
Когато си купя последния модел Мерцедес. . . .
Когато и най-малкото дете се изучи. . .
Когато изплатя ипотеката . . .
Когато ме повишат. . . .
Когато се пенсионирам, ще за
живея дълго и щастливо.
Рано или късно трябва да осъзнаем, че няма гара, нито място където да е крайната спирка. Истинската радост в живота е пътуването. Гарата е само мечта. Тя непрестанно се отдалечава от нас.
. .
Затова спрете да ходите нервно по пътеките; спрете да броите километрите. Вместо да правите това, по-добре изкачете някоя планина, яжте повече сладолед, ходете повече боси, плувайте в повече реки, гледайте повече залези, смейте се повече, плачете по малко. Живота се живее, докато го живеем
"


Това е част от есе на Робърт Дж. Хейстингс което прочетох в книгата "Радостта по пътя към целта" на Джойс Майер. Намира се на 16та страница. Много ме впечатли, темата се припокрива с тази на "Аз съм благодарен" и реших да го споделя с вас. Набрах го на телефона преписвайки от книгата. Радвам се и съм благодарен, че имах техническата възможност да го направя. Дано ви е докоснало.
Всичко това е за вас, за да осъзнаете че радостта е днес!
Благодаря ви!


Mail.ru

Малко за думите които употребяваш всеки ден

Малко за думите които употребяваш всеки ден:
1. ДУМИТЕ, които говориш, те поставят на определено място.
2. ДУМИТЕ, които говориш, определят границите на твоя живот.
3. ДУМИТЕ, които говориш, засягат твоя дух (твоя вътрешен човек).
Ако искаш да установиш къде си, просто се вслушай в ДУМИТЕ, които говориш. Ти никога няма да отидеш отвъд воите ДУМИ. С други думи, Исус каза в Марк 11:23 той ще има това, което е казал.
Ако използваш по-често думи на благодарност, тя ще ти се случва все по-често!


Mail.ru