Насилствена благодарност?!

Знаете ли, че понякога се насилвам да съм благодарен. В определени моменти изобщо не съм на тази вълна, но съзнателно си налагам мисли за благодарност. Трудна работа наистина. Ядосан съм, а трябва да мисля, че съм благодарен за тази случка. Ще кажете "Това вече не е нормално!". Нормално ли е частите на вашето тяло да ви управляват? Ръцете и краката ви да се движат накъдето, както и когато те пожелаят? Не! Нормалното е вие да ги управлявате! Вие ходите с краката си и мислите с ума си. Ума е част от тялото ви както са ръцете и краката ви. Като малък съм видял доста зор докато се науча да ходя. Станало е с много упражнения. Сега се упражнявам аз да избирам мислите и емоциите си, а не обстоятелствата около мен. Обстоятелствата не са Стефан Монев. Стефан Монев е това което мисля и чуствам. Докато пораснем доста пъти са ни насилвали да мислим неща които всъщност не мислим, защото така трябва да мислим. Правили са го докато се научим да реагираме на външите фактори както реагират всички хора. Външите фактори обаче не са нито добри нито лоши. Те просто са. Нашите мисли съпроводени със съответни емоции ги правят такива. Факт е обаче, че добрите емоции са за предпочитане, поради много причини . Ядосан съм, но си повтарям "Благодарен съм за тази случка, защото аз избирам как да я видя. Аз решавам да видя добро в тази случка. Аз избирам да се науча не нещо от нея. Аз избирам да съм благодарен. Да виждам тази случка като красив подарък. Тази случка ще упражни ума ми да мисли за благодарност. Следващия път ще съм по-силен и подготнен за реакция. Реакцията ми към тази случка я прави добра. Реакцията ми е благодарност." Може да не виждате логика в това да сте благодарни когато примерно ви уволнят безпричинно. Има логика и тя е в това, че вие сте собственик на ума си и контрола му е във ваши ръце. От този ваш контрол зависи какъв ще е живота ви. Външния свят влияе на вътрешния-така са ни научили. Но и обратното е в сила. Вътрешния ни свят кове външният. И знаете ли, след 5 минути "насилване" онзи яд го няма и се наслаждавам на 30 минути благодарност, радост и мир, защото аз съм си ги избрал.
Трябва да се научим да управляваме съзнанието си както управляваме краката си, защото всичко в живота ни тръгва именно от там-от ума.
Не казвам, че трябва постояно да се борим с мислите си. Не сме проходили за един ден. Ставало е на етапи. Така е и с тренирането на ума, но щом веднъж се дисциплинирате, ще направите благодарността ваша природа.
Направете списък на най-честите негативни мисли които се хващате да мислите. За да обезвредим бомба е нужно да знаем къде е. За да превърнем негативните емоции в положителни, е нужно да ги извадим, да видим каква точно е емоцията и да определим кое обстоятелство ни кара да се чувстваме зле. След това всеки ден по пет до десет минути се концентрирайте и си повтаряйте мисли за радост, благодарност и приемане свързани с това обстоятелство. Можете да ги пишете. Може да напишете едно единствено изречение. Достатъчно е. Повтаряйте го. След него ще доидат и други. Работете със всяко обстоятелство докато усетите, че сте благодарни за него. Може цяла седмица да сте на едно от обстоятелствата. Работете над него докато не усетите благодарност. На другия ден минете на друго обстоятелство. През останалото време от деня забравете за това и не се мъчете. Може след време пак да се наложи да се върнете на старо обстоятелство. Върнете се. Работете пак над него. 5-10 минути на ден. Бъдете упорити, постояни и търпеливи. Дори 5 минути в началото ще ви бъде трудно да се концентрирате. Когато обаче свикнете с ритъма ще можете да обезвреждате негативни мисли нон стоп. Хората винаги ще имат негативни мисли. Обаче негативните мисли имат власт над живота ни само ако им реагираме негативно. Щом усетите негативна мисъл се усмихнете и кажете "Още едно нещо за което да съм признателен!" Самото мислене е най-големия дар който имаме. Независимо дали се чувстваме добре и зле от дадена мисъл, ние трябва да сме благодарни , че можем да мислим и чувстваме. Чрез тази ни способност ковем живота си. Как да не си благодарен за това вълшебство?

Линк: http://semiadoverie.ru Самая мощная духовная практика – СИЛА БЛАГОДАРНОСТИ

Приятели, тъй като от телефона по технически причини не мога да споделям връзки в страницата "Аз съм благодарен" реших да ги пускам тук, а те ще се качват на rss feed-a на блога и от там чрез приложението RSS във страницата. Връзките разбира се са свързани с благодарността. Благодаря Ви! Предлагам на руско-четящите една статия за мощната сила на благодарността!

Самая мощная духовная практика – СИЛА
БЛАГОДАРНОСТИ

Техника за благодарност, която ще ви сплоти с хората около вас и която няма как да ви омръзне

За тази техника са ви нужни празна тетрадка (по възможност с повече листи) и два листа от средата и.
На двата листа направете списък съдържащ имената на 30 (или повече, по ваше желание) хора от вашето обкръжение. Това може да са хора от семейството, приятели, колеги, познати. Можете да включите хора с които дори не се познавате лично, например хора от списъка ви с приятели във фейсбук. Преди всичко, това трябва да са хора с които искате да имате по-пълноценни взаимоотношения.

Ясно е, че в тетрадката ще пишете. Правете го сутрин като станете или вечер преди да легнете, или и двете. В тетрадката ще пишете всеки ден за какво сте благодарни във вид на разговор с даден човек от списъка. Всеки ден ще пишете с различен човек. Можете да спазвате реда от списъка или да карате разбъркано. Преди да започнете да пишете си представете съответния човек. Вижте се само двамата в приятна стая, очи в очи. Почувствайте този човек. Той е напълно откровен с вас и вие с него. Всичко казано си остава между вас. Представете си, че той ви пита "Щастлив/а ли си? Разкажи ми защо. Защо си благодарен/на днес? Важно ми е да зная това нещо!" Започнете да пишете в тетрадката като се обръщате към съответния човек с името му. Например:

"Мария, днес съм много щастлив. Благодарен съм, че получих заплатата си. Ще мога да си купя онези обувки за които ти говорих.
Мария, също така съм благодарен, че съм здрав. Нещо много ценно е здравето и съм щастлив, че го имам.
Мария, днес се запознах с един много интересен човек. Благодарен съм за това.. . . ."

След това сменете местата си с човека. Представете си, че вие сте Мария, а Мария - вас. Вижте се как питате Мария" За какво си благодарна ти днес?" Вие вече сте Мария. Изкажете благодарност за нещата в живота й. Радвайте се за тях , сякаш са ваши. Пишете към себе си от името на Мария:

"Стефко, днес съм много благодарна, че беше слънчево и приятно времето.
Стефко, благодарна съм, че се видях с теб.. . . . ."

Няма ограничения в писането. Пишете докато имате нужда. Втората част от упражнението със смяната на местата е малко по-странна, но уверявам ви и по-интересна. И все пак може да я пропуснете, ако ви е трудна. Ако правите и двете за улеснение правете първата част сутрин, а другата вечер.

Какъв е ефекта от това упражнение?

Първо - ще ви накара да чувствате всеки човек от списъка по-близък, отколкото от преди да започнете упражнението. Споделянето на благодарности сплотява хората. Второ - някой от фейсбук приятелите ми беше казал, че в един момент ти става скучно да благодариш. С тази техника няма такава опасност, защото практически всеки ден ти "разговаряш" с различен човек и дори да повтаряш едни и същи неща, ти ги изживяваш отново и отново, защото знаеш , че човека "срещу теб" не знае за тях. Третото което това упражнение ще ви научи е да се радвате и за чуждите успехи и щастие, като за миг се поставите на мястото на всеки човек от списъка. За ефектите от благодарността сме говорили, затова само ще кажа, че като свършите с първия списък от хора с които си споделяте за какво сте благодарни, ще е нужно да направите втори такъв и да започнете втора тетрадка. Ще има много нови неща за които да благодарите. Убедете се сами!

Ще се радвам, ако тази техника ви е полезна и ви е накарала да се чувствате добре. Това е важно за мен! За мен наистина е важно да знам за какво сте благодарни, дори и да не се познаваме лично. Винаги , ако ви е нужен реален човек на които да споделяте щастието си, аз-Стефан Монев и страницата ми "Аз съм благодарен" сме насреща!

Бъдете здрави, усмихнати и благодарни!!!

Защо да съм благодарен, радостен и обичащ, а не гневен, тъжен и мразещ?

Защо да съм благодарен, а не гневен на света?

1/Защото е по-здравословно за мен. Ценя здравето си. Разликата в общото състояние на човек при двете емоции се усеща и без лекарска намеса: като се ядосаш пулса ти се забързва, а като си в спокойно радостно състояние сърцето бие без да се натоварва излишно.

2/ С гнева си едва ли ще променя нещо, докато с благодарност промяна има и тя е първо вътрешна , след това външна

3/Благодарността привлича още такава, гнева още гняв. Ако дните на годината превърнем в секунди, аз бих избрал 365 секунди благодарност и радост, вместо гняв и тъга. Не пропилявам времето в гняв. С благодарността ценя всяка секунда.

4/Гнева и омразата са реакции от страх, благодарността от любов. Реакциите от страх са за страхливците.

5/На хората им е втръснало всички около тях да се оплакват. Аз избирам да съм от хората, които не тормозят другите, а ги вдъхновяват и насърчават.

6/Като съм благодарен мисля, говоря и действам по-продуктивно за мен и за обществото.

7/Благодарната ми физиономия е по-красива от гневната.

8/Да се разгневиш е лесно, трудно е да си благодарен винаги. Това ме държи винаги в кондиция. Изисква се въображение. Така, че благодарността до голяма степен е и творчески процес. Творчеството развива, от който и ъгъл да го погледнеш. Развива мисленето и въображението ми. По-интелигентно е да съм благодарен.

9/ Гнева поражда агресия, а благодарността любов и приемане. Искам да съм източник на любов, за да приемам такава.

10/ Благодарния човек има контрол над живота си, докато гневния иска да контролира животите на другите и забравя за своя, в желанието си да промени нещата с гняв, омраза и агресия.

Екстремно-водна благодарност!

Последни новини от моя дом: Свръзката от чешмата, която отива към пералнята замръзна и при нелеп инцидент се счупи. Част от нея остана в чешмата. При опит да бъде изваден остатъка от замръзналата чешма, водата изригна като доста разклатено шампанско и се разля по целия под. Моя милост се поизкъпа с ледена вода докато спираше притока на такава от крана. Може и да не сте ме разбрали какво точно се е случило. Фактите от цялато това екстремно преживяване обаче са два: 1/В момента нямаме достъп до вода и 2/Трябва да се смени цялата батерия което струва парички.

За какво може да бъде благодарен човек при една такава случка? За много неща!

Първо като нямаш достъп до вода осъзнаваш колко ценен ресурс е тя. През дните в които няма да имам вода ще съм благодарен за всички пъти в които съм я използвал и ще я използвам в бъдеще, защото проблема не е непоправим и е въпрос на време да се купи въпросната част. Това ми дава един своеобразен житейски урок - Цени нещата, дори най-малките, още докато ги използваш.

Второ - кой не се радва на новото? Ще изглежда по-добре целия интериор на мивката като старата водна инсталация се замени с нова. А сегашната определено е по-възрастна от мен!

Трето! Намокрих се сериозно, но се прибрах и си облякох нови, сухи и топли дрешки. Имам цял гардероб такива. Благодарен съм за тях!

Четвърто! У дома е топло и се стоплих бързо. Благодаря за това, че имам печка с дърва (на която днес между другото мама сготви вълшебно петленце с ориз)!

Пета причина да съм благодарен! Ще спестим вода. Кранчето капеше , а това се плаща. "Капка по капка вир става" е казал народа.

Шеста причина! Новото кранче няма да капи, освен че ще изглежда по-добре.

Седма причина за благодарност! Тази ситуация ще упражни търпението на цялото семейство. Търпението е добродетел! Нещата не стават с магическа пръчица и търпението е важно нещо.

Стигнахме и до осмата причина за благодарност! Ще си пълним вода от съседите. Всеки контакт със съседите е повод за благодарност.

Девет! Съседите няма да откажат да ни дадат вода, защото и ние сме им давали когато те са нямали. На този свят има равновесие! Друг важен урок!

Десет! Благодарен съм, че в дома ни влизат пари и можем да си купим тази част. Благодаря, че имам работа!

И единадесетата причина заради която съм благодарен, е че това ме вдъхнови да напиша този пост.

Целта му е да ви покаже , че човек дори и в най-кофти ситуациите може да реагира с благодарност. Въпрос на желание и въображение. Няма смисъл от нерви и отрицателни емоции. Всичко е поправимо. Всичко се случва с цел и за по-добро! Вдишайте, издишайте и се усмихнете!

Надявам се да съм ви накарал да се замислите , а може би и да се усмихнете. Ако е така - радвам се и съм благодарен!

А вие трябва да сте благодарни, че имате достъп до вода! Радвайте и се! Щастливци! :)))