След всяко чакане има подарък и всяко чакане има смисъл

Трийсетте минути чакане отегчиха Николай. Когато баща му Стоян най-сетне дойде да го вземе с колата от училище сякаш бяха минали години.
-Защо закъсня толкова татко? - попита 9 годишния ученик
-Много съжалявам, миличък-отговори с широка усмивка бащата- Наложи се да довърша нещо в работата. Не ми се сърди.
-Но аз мразя да чакам тате!
-Защо Ники? Знаеш ли, че понякога дългото и скучно чакане се превръща в безценен подарък?
-Как така?! - отговори очудено детето.
-Ще ти разкажа като се приберем.
В топл
ата и уютна къща ги чакаше грижовната майка и съпруга Нели. Стоян и малкия Ники още от влизането я целунаха едновремено-единия по дясната, другия по лявата буза. Седнаха и обсъдиха накратко деня, като си оставиха подробностите за вечерята. Нели отиде да я приготви, а двамата мъже се сгушиха и таткото започна да разказва:
-Преди и аз като тебе, миличък, не обичах да чакам. Исках нещата да стават колкото може по-бързо. Планирах всичко и исках всичко да бъде както е по моя план. Разбира се доста, често се раз
очаровах и дори ядосвах. Докато Бог не ми подари едно от най-хубавите неща в живота ми, чрез чакане.
-Кое татко?-попита с огромен интерес Ники
-Ще разбереш накрая-отвърна Стоян, като продължи своя разказ:
Част от моите планове беше след като завърша университета да замина за Америка. Там виждах успеха и реализацията си. Завърших и си купих самолетен билет. Отидох на аерогарата , за мое голямо очудване, със свито сърце. Всичко беше по план. Дори работата ми беше осигурена предварително. Желанието ми беше
на път да се осъществи, но нещо ми липсваше. Питах се какво е то, чакайки моя мечтан полет. Докато се бях замислил така се чу съобщение, че полета за Америка ще закъснее с един час минимум. Това ме ядоса. Искаше ми се да стана и да си отида, но нещо ме караше да стоя там. Стоях и чаках докато вътрешния ми човек бошуваше от ярост, че нещата не вървят по моя план. Часа мина, а не чух друго съобщение за същия полет. Не можеш да издържа повече. Взех си багажа и вече тръгвах да си отивам у дома. Чух обаче позна
т глас да ме вика, обърнах се и видях едно момиче да ръкомаха в тълпата. Познах я веднага. Беше съученичката ми с която стояхме на един чин от 1 до 8 клас. Бяхме много близки. Родителите и се преместиха в друг град. Разбира се и тя с тях. Много трудно преживях раздялата и много ми липсваше. Не бях я виждал цели 8 години. Беше станала много красива. И тя беше тръгнала да заминава за Америка. Седнахме и си наваксахме всички пропуснати години. Прекарах най-приятните часове в разговор през живота ми. Сякаш вижд
ах и чувах само нея. Тогава разбрах, че тежеста в сърцето ми е изчезнала. Разбрах какво ми е липсвало-любов. Влюбвах се в това момиче или вече бях влюбен. . . Не знам. Толкова приятно ни беше, че не бяхме чули съобщението, че самолета ни заминава. Смяхме се много за това. Целунахме се и след три месеца се оженихме. Всеки си намери удовлетворяваща го работа. След още девет месеца се появи и ти.
Ники се усмихна блажено и каза:
-Ако не беше чакал с часове самолета, може би нямаше да видиш мама и нямаше дне
с да ме има. Благодаря ти, че изчака! Обещавам, че и аз ще се науча да чакам търпеливо, докато си мисля какво ли ще получа за награда.
Стоян се засмя и го гушна.
Следващата сутрин беше специална. Ники имаше рожден ден. Стана рано примамен от аромата на палачинки. Влизайки сънен в кухнята видя новото колело, което искаше отдавна. Родителите му го поздравиха и целунаха. Той разбра защо вчера баща му закъсня и каза шеговито:
-Това е подаръка за моето чакане вчера нали тате?
-Да синко! Знай, че след всяко
чакане има подарък и че всяко чакане има смисъл!


Mail.ru

Благодарността - валутата на щастието

Представете си, че имате 1000 лева който са ви излишни. Имате си всичко и искате да подарите тези пари на някого в нужда. Намирате двама такива приятели и им давате по равна част от сумата - 500лв. Чувствате се удовлетворен, че сте помогнали.
Единия от приятелите на който сте дали пари, ги приема с радост, оценява жеста и дълбоко ви благодари. Нуждата му е посрещната и то е щастлив. Това още повече ви кара да се чувствате добре. Щастието е двойно. Това струва за вас повече от парите.
Другия приятел обаче, не само че не ви благодари, ами и ви се кара защо не сте му дали цялата сума, сякаш сте му длъжен. Отскубва парите от ръцете ви, изглежда ви с пренебрежение и си отива. Когато ви среща на улицата не ви поздравява и говори лоши неща на приятелите си за вас.Непрекъснато се оплаква какъв лицемер и лош приятел сте.
Понеже сте дали на хора в нужда така се случва, че ви попадат 2000лв. Неблагодарния приятел идва при вас и ги иска всичките. Ще му дадете ли пак? Няма нали?
С този пример искам да покажа, какво може би чувства Бог когато ни дава добри неща в живота, а ние ги приемаме за даденост, не Му благодарим, а Му се цупим защо не ни дава повече. Ние не бихме дали на неблагодарния приятел отново пари. А Бог въпреки нашата неблагодарност и незаинтересованост пак ни дава свойте благословения. Ако обаче сме Му благодарни за всички тях, Той ще ги умножи.
Един цитат казва, че благодарността е дълг. Можем и да не го плащаме, но ако го направим се чувстваме по-добре и ставаме попивателна за благословения. Една обмяна се получава.
Щастието е сега, затова то не може да бъде "обменено" срещу мечти или спомени. Валутата за щастието е благодарност за всичко което имаме сега. Курса не се променя никога : Благодарност = Щастие
Приятно обменяне благодарни хора!

Благодарен съм, че съм циганин и то циганин в България!

Снощната победа на Софи Маринова в българската песен за "Евровизия" беше последвана от редица коментари във Facebook. Един от приятелите ми там беше написал "Честито! България ще се представи на ЕВРОВИЗИЯ от циганка!". На което аз с доза ирония насочена към нас циганите отвърнах: "Ами българите в България се опитахте няколко пъти, дайте и ние циганите да пробваме веднъж. Току виж спечелим с нашия късмет!". Този мои коментар предизвика вълна от грозни думи отправени към мен по повод етническата ми принадлежност. Реагирах с благодарност за споделеното мнение и с радост, че не съм попаднал на обстоятелствата на които са попаднали циганите, с които това момче ме сложи под общ знаменател. Пиша този пост защото тези думи ми напомниха кой съм аз. В моите вени тече циганска кръв. Зная и говоря цигански когато се налага. В повечето време слушам чалга, но тя далеч не е единственото което слушам. Гордея се ,че съм циганин, защото съм различен от определенията които ми каза това момче.
И така защо съм благодарен, че съм циганин в България?
1. Радвам се, че получих образование. Обичах училището. Бях кротко и мирно дете и залягах над уроците. Научих се да чета, да пиша, да смятам, да говоря правилен български език, да ценя България и всичко българско. Възхищавах се на учителите. Бях отличник. Първата си двойка получих в 7ми клас и беше по история. И плаках, не заради двойката, а че ме домързя да науча урока. Имам средно-специално образование. Специалност техник винар. Осъзнавам, че много ромски деца не са имали и няма да имат този шанс. Искам на уча още и вече зная какво-психология. Ако Бог е рекъл и това ще стане.
2. Радвам се, че имам дом. Е, вярно не е прекрасен, но е къща в която намирам топлина и уют. В него са семейството ми, самостоятелното ми легло, книгите ми и всички други любими вещи.
3. Радвам се, че родителите ми винаги са си изкарвали прехраната с честен труд. Понякога не достатъчно платен, но честен. Радвам се, че сутрин, обед и вечер масата се зарежда доволно за да ядем. И винаги ядем заедно.
4. Радвам се, че имам обувки и дрехи. Радвам се, че мама ги пере с пералнята,за която толкова време мечтаеше. Радвам се, че имаме вода и че си я плащаме всеки месец. Радвам се, че и за тока успяваме да плащаме.
5. Радвам се, че имам работа. Да имаш работа днес си е лукс. Благодарен съм. Всеки ден благодаря за това!
6. Радвам се, че имам мечти и че вярвам силно в тях. Не искам да си мисля какво е да нямаш мечти и да живееш за единия залък хляб.
7. Радвам се, че съм циганин който знае цигански, а не турски. Между двата езика няма нищо общо. Много цигани се потурчват нарочно.
8. Благодарен съм, че зная че в България има хора които са благодарни. Не ви познавам лично, но всички хора от страницата сте ми важни и Ви ценя. Това че общувам с такива хора, макар и онлайн ме прави щастлив.
9.Благодарен съм, че живея на село на чист въздух, а не в градското гето и мръсотиите. Всяка сутрин се любувам на планината над нас и чувам птичките да чуруликат.
10. Благодарен съм за музикалността която развиха музикантите около мен. Почти всичките ми роднини мъже са музиканти. Изключително ценно богатство.

За още много неща съм благодарен свързани с етноса ми. Имал съм голям късмет. Живота ми не е лек, но можеше да бъде по-зле. Аз обичам живота си и ще продължавам смело напред носейки всички ресурси които са ми дадени от Бог. Ще бъда благодарен!
Аз съм един благодарен циганин и мечтата ми е хората в България да се обединим , да бъдем по-добри и благодарни! Искам на всеки човек да се дава равен шанс за щастие и развитие! Всеки човек да знае за своята ценност!
Аз не се радвам, че Софи ще представи България, защото е циганка като мен. Радвам се, че България ще бъде представена от такъв неповторим глас и с такава песен-за безграничната любов, която не зависи от етнос, религия, език, народност и пол. Именно тази любов ни трябва!