четвъртък, 2 февруари 2012 г.

Екстремно-водна благодарност!

Последни новини от моя дом: Свръзката от чешмата, която отива към пералнята замръзна и при нелеп инцидент се счупи. Част от нея остана в чешмата. При опит да бъде изваден остатъка от замръзналата чешма, водата изригна като доста разклатено шампанско и се разля по целия под. Моя милост се поизкъпа с ледена вода докато спираше притока на такава от крана. Може и да не сте ме разбрали какво точно се е случило. Фактите от цялато това екстремно преживяване обаче са два: 1/В момента нямаме достъп до вода и 2/Трябва да се смени цялата батерия което струва парички.

За какво може да бъде благодарен човек при една такава случка? За много неща!

Първо като нямаш достъп до вода осъзнаваш колко ценен ресурс е тя. През дните в които няма да имам вода ще съм благодарен за всички пъти в които съм я използвал и ще я използвам в бъдеще, защото проблема не е непоправим и е въпрос на време да се купи въпросната част. Това ми дава един своеобразен житейски урок - Цени нещата, дори най-малките, още докато ги използваш.

Второ - кой не се радва на новото? Ще изглежда по-добре целия интериор на мивката като старата водна инсталация се замени с нова. А сегашната определено е по-възрастна от мен!

Трето! Намокрих се сериозно, но се прибрах и си облякох нови, сухи и топли дрешки. Имам цял гардероб такива. Благодарен съм за тях!

Четвърто! У дома е топло и се стоплих бързо. Благодаря за това, че имам печка с дърва (на която днес между другото мама сготви вълшебно петленце с ориз)!

Пета причина да съм благодарен! Ще спестим вода. Кранчето капеше , а това се плаща. "Капка по капка вир става" е казал народа.

Шеста причина! Новото кранче няма да капи, освен че ще изглежда по-добре.

Седма причина за благодарност! Тази ситуация ще упражни търпението на цялото семейство. Търпението е добродетел! Нещата не стават с магическа пръчица и търпението е важно нещо.

Стигнахме и до осмата причина за благодарност! Ще си пълним вода от съседите. Всеки контакт със съседите е повод за благодарност.

Девет! Съседите няма да откажат да ни дадат вода, защото и ние сме им давали когато те са нямали. На този свят има равновесие! Друг важен урок!

Десет! Благодарен съм, че в дома ни влизат пари и можем да си купим тази част. Благодаря, че имам работа!

И единадесетата причина заради която съм благодарен, е че това ме вдъхнови да напиша този пост.

Целта му е да ви покаже , че човек дори и в най-кофти ситуациите може да реагира с благодарност. Въпрос на желание и въображение. Няма смисъл от нерви и отрицателни емоции. Всичко е поправимо. Всичко се случва с цел и за по-добро! Вдишайте, издишайте и се усмихнете!

Надявам се да съм ви накарал да се замислите , а може би и да се усмихнете. Ако е така - радвам се и съм благодарен!

А вие трябва да сте благодарни, че имате достъп до вода! Радвайте и се! Щастливци! :)))


вторник, 31 януари 2012 г.

Всичко се нарежда добре!

Мили благодарни хора добре знаете кой е моят любим въпрос който често ви задавам. "За какво сте благодарни тази вечер?" ви попитах отново снощи от страницата "Аз съм благодарен" във Фейсбук. Получих прекрасни , преливащи от благодарност отговори, но един от тях толкова ме впечатли, че се вдъхнових да напиша пост специално за него.


"Всичко се нарежда добре" написа Александър Галев в коментарите към снощния статус. В тези четири думички се крие толкова истина. Може би цялата истина за Вселената!

"Всичко се нарежда добре"- вдъхващи безкрайна сигурност, любов и справедливост слова. Справедливост защото този свят е устроен така, че всеки да получи точно това което сам вярва, че заслужава. Съществува велик космически ред по който се случват нещата в космоса включително и на нашата планета-Земята. Този ред се основава на закона наречен от нас хората ЛЮБОВ! "Всичко се нарежда добре" когато обичаме - себе си и околния свят! Когато обичаме ние сме на приемателна вълна и поемаме още любов, която отново предаваме наоколо и така се получава един магически кръг.

Кога нещата не вървят? Когато се гневим, ядосваме, негодуваме, критикуваме, мразим, завиждаме, противопоставяме, себеотричаме... Когато по един или друг начин не приемаме това което се случва, отхвърляме закона на любовта и е нормално да не се чувстваме добре.

Природата не се ли "нарежда добре" от само себе си? Да видим растителния свят. Дърветата не се противят, те приемат любовта от Слънцето, дъжда и почвата, развиват се и дават плод толкова лесно и бързо.

В този космически ред се случват и неща които не ни харесват понякога. Не ни харесват защото гледаме от гледната точка на загубата, а всъщност тези неща ни дават. Дават ни изграждане и растеж. Никой не казва, че живота върви по мед и масло винаги. Корените на дърветата, ако са много близо до някоя сграда са способни да я разцепят на две. Те не спират растежа си, само заради това, че са срещнали камък. Желанието за растеж е по-силно от всеки проблем който ни се изпречва по пътя. А растеж кога има? Точно така! Когато има любов и близки до нея чувства, и съпътстващи ги действия!
Нещата стават по-лесно и се нареждат от само себе си когато изпитваме любов, приемане и благодарност! Как да не си благодарен, че "Всичко се нарежда добре!"? Благодаря на Александър Галев за активното му участие в страницата и за това, че сподели тази велика истина с нас!
Бъдете убедени, че си има ред за всичко в живота Ви приятели! И този ред е най-добрият, които може да бъде, в зависимост разбира се от действията и мислите ви. Ако Вие позволите можете да станете голямо, красиво, обичано от природата дърво, даващо изобилно прекрасни плодове, което не се спира пред нищо. Обичайте, прощавайте, благодарете, приемайте, давайте и всичко ще си дойде на мястото защото "Всичко се нарежда добре!"

Публикувано от в Няма коментари:

вторник, 24 януари 2012 г.

За грешките с благодарност!

Днес сгреших на работното си място и разбира се стана проблем. Когато някой сгреши, целия процес се забавя.

Грешки се случват всеки ден и на всеки човек може да се случи да сгреши. Как се отнасяме към грешките? Обвиняваме се, обвиняваме някой друг или разбираме грешката си и се чувстваме неудобно- сякаш сме без дрехи. Започваме да си повтаряме фрази като "Какъв тъпанар съм!", "Аз постоянно греша!" и други подобни. Не е това обаче правилната реакция!

Грешките ни учат на нещо. Днес сгреших по невнимание, но утре едва ли бих сгрешил същото нещо защото вече го зная добре. От грешките натрупваме опит. Грешките ни правят по-силни. Грешките ни напомнят, че сме хора, а не супер герои. Понякога грешките ни казват, че имаме нужда от почивка. Ако чувстваме, че е така е добре да ги послушаме. Държанието на един сгрешил човек до голяма степен показва какъв е той в живота си, така че можем да наречем гафовете и "личностен показател". Излиза, че в грешките има много полезни неща.

Затова правилното нещо което трябва да направим като сгрешим според мен е:

Първо да се извиним на работодателя и колегите си;

Да запазим самообладание и самочувствие;

Да поемем отговорност за грешката си (което не значи да се обвиняваме и обиждаме);

Ако може да се опитаме я поправим. Да поискаме помощ ако трябва. Да попитаме как се прави това. Никой не се ражда научен! ;

Да видим какво сме научили от цялата случка и да благодарим за наученото!

Не казвам, че трябва да грешим постоянно и да сме благодарни за това. Казвам, че трябва да сме благодарни за наученото от грешките и разбира се да ги сведем до минимум.

Благодаря за това което научих от днешната си грешка!!! :) За щастие тя е поправима и всичко е наред!

Публикувано от в 1 коментар:
Абонамент за: Публикации (Atom)