Благодарен съм, че съм циганин и то циганин в България!

Снощната победа на Софи Маринова в българската песен за "Евровизия" беше последвана от редица коментари във Facebook. Един от приятелите ми там беше написал "Честито! България ще се представи на ЕВРОВИЗИЯ от циганка!". На което аз с доза ирония насочена към нас циганите отвърнах: "Ами българите в България се опитахте няколко пъти, дайте и ние циганите да пробваме веднъж. Току виж спечелим с нашия късмет!". Този мои коментар предизвика вълна от грозни думи отправени към мен по повод етническата ми принадлежност. Реагирах с благодарност за споделеното мнение и с радост, че не съм попаднал на обстоятелствата на които са попаднали циганите, с които това момче ме сложи под общ знаменател. Пиша този пост защото тези думи ми напомниха кой съм аз. В моите вени тече циганска кръв. Зная и говоря цигански когато се налага. В повечето време слушам чалга, но тя далеч не е единственото което слушам. Гордея се ,че съм циганин, защото съм различен от определенията които ми каза това момче.
И така защо съм благодарен, че съм циганин в България?
1. Радвам се, че получих образование. Обичах училището. Бях кротко и мирно дете и залягах над уроците. Научих се да чета, да пиша, да смятам, да говоря правилен български език, да ценя България и всичко българско. Възхищавах се на учителите. Бях отличник. Първата си двойка получих в 7ми клас и беше по история. И плаках, не заради двойката, а че ме домързя да науча урока. Имам средно-специално образование. Специалност техник винар. Осъзнавам, че много ромски деца не са имали и няма да имат този шанс. Искам на уча още и вече зная какво-психология. Ако Бог е рекъл и това ще стане.
2. Радвам се, че имам дом. Е, вярно не е прекрасен, но е къща в която намирам топлина и уют. В него са семейството ми, самостоятелното ми легло, книгите ми и всички други любими вещи.
3. Радвам се, че родителите ми винаги са си изкарвали прехраната с честен труд. Понякога не достатъчно платен, но честен. Радвам се, че сутрин, обед и вечер масата се зарежда доволно за да ядем. И винаги ядем заедно.
4. Радвам се, че имам обувки и дрехи. Радвам се, че мама ги пере с пералнята,за която толкова време мечтаеше. Радвам се, че имаме вода и че си я плащаме всеки месец. Радвам се, че и за тока успяваме да плащаме.
5. Радвам се, че имам работа. Да имаш работа днес си е лукс. Благодарен съм. Всеки ден благодаря за това!
6. Радвам се, че имам мечти и че вярвам силно в тях. Не искам да си мисля какво е да нямаш мечти и да живееш за единия залък хляб.
7. Радвам се, че съм циганин който знае цигански, а не турски. Между двата езика няма нищо общо. Много цигани се потурчват нарочно.
8. Благодарен съм, че зная че в България има хора които са благодарни. Не ви познавам лично, но всички хора от страницата сте ми важни и Ви ценя. Това че общувам с такива хора, макар и онлайн ме прави щастлив.
9.Благодарен съм, че живея на село на чист въздух, а не в градското гето и мръсотиите. Всяка сутрин се любувам на планината над нас и чувам птичките да чуруликат.
10. Благодарен съм за музикалността която развиха музикантите около мен. Почти всичките ми роднини мъже са музиканти. Изключително ценно богатство.

За още много неща съм благодарен свързани с етноса ми. Имал съм голям късмет. Живота ми не е лек, но можеше да бъде по-зле. Аз обичам живота си и ще продължавам смело напред носейки всички ресурси които са ми дадени от Бог. Ще бъда благодарен!
Аз съм един благодарен циганин и мечтата ми е хората в България да се обединим , да бъдем по-добри и благодарни! Искам на всеки човек да се дава равен шанс за щастие и развитие! Всеки човек да знае за своята ценност!
Аз не се радвам, че Софи ще представи България, защото е циганка като мен. Радвам се, че България ще бъде представена от такъв неповторим глас и с такава песен-за безграничната любов, която не зависи от етнос, религия, език, народност и пол. Именно тази любов ни трябва!