За грешките с благодарност!

Днес сгреших на работното си място и разбира се стана проблем. Когато някой сгреши, целия процес се забавя.

Грешки се случват всеки ден и на всеки човек може да се случи да сгреши. Как се отнасяме към грешките? Обвиняваме се, обвиняваме някой друг или разбираме грешката си и се чувстваме неудобно- сякаш сме без дрехи. Започваме да си повтаряме фрази като "Какъв тъпанар съм!", "Аз постоянно греша!" и други подобни. Не е това обаче правилната реакция!

Грешките ни учат на нещо. Днес сгреших по невнимание, но утре едва ли бих сгрешил същото нещо защото вече го зная добре. От грешките натрупваме опит. Грешките ни правят по-силни. Грешките ни напомнят, че сме хора, а не супер герои. Понякога грешките ни казват, че имаме нужда от почивка. Ако чувстваме, че е така е добре да ги послушаме. Държанието на един сгрешил човек до голяма степен показва какъв е той в живота си, така че можем да наречем гафовете и "личностен показател". Излиза, че в грешките има много полезни неща.

Затова правилното нещо което трябва да направим като сгрешим според мен е:

Първо да се извиним на работодателя и колегите си;

Да запазим самообладание и самочувствие;

Да поемем отговорност за грешката си (което не значи да се обвиняваме и обиждаме);

Ако може да се опитаме я поправим. Да поискаме помощ ако трябва. Да попитаме как се прави това. Никой не се ражда научен! ;

Да видим какво сме научили от цялата случка и да благодарим за наученото!

Не казвам, че трябва да грешим постоянно и да сме благодарни за това. Казвам, че трябва да сме благодарни за наученото от грешките и разбира се да ги сведем до минимум.

Благодаря за това което научих от днешната си грешка!!! :) За щастие тя е поправима и всичко е наред!