Благодарността - начин на живот (част 53) Благодарствена молитва

Благодарствена молитва

Луиз Л. Хей

Дълбоко в центъра на същността ми има безкраен източник на благодарност. Сега позволявам на тази благодар­ност да изпълни сърцето ми, тялото ми, ума ми, съзнани­ето ми, цялото ми същество. Тази благодарност се излъч­ва от мен във всички посоки, докосва всичко в моя свят и се връща при мен с още неща, за които да съм благодарна. Колкото по-благодарна се чувствам, толкова по-ясно съз­навам, че запасът е неизчерпаем. Благодарността ми по­мага да се чувствам добре, тя е проявление на вътрешна­та ми радост. Тя е топло усещане в живота ми.

Благодарна съм за себе си и за моето тяло. Благодарна съм за способността си да виждам и чувам, да усещам, вкусвам и докосвам. Благодарна съм за моя дом и се грижа с обич за него. Благодарна съм за семейството и приятелите си и се радвам на тяхната компания. Благодарна съм за моята работа и винаги й давам най-доброто от себе си. Благодар­на съм за талантите и способностите си и постоянно ги изразявам по удовлетворяващи начини. Благодарна съм за доходите си и зная, че ще преуспявам, накъдето и да се на­соча. Благодарна съм за всички минали преживявания, защо­то знам, че са били част от израстването на душата ми. Благодарна съм за цялата природа и уважавам всичко живо. Благодарна съм за днешния ден и за всички утрешни дни.

Благодарна съм за живота сега и завинаги.

Благодарността - начин на живот (част 52) Най-изумителния ден

Най-изумителния ден

Маргарет Оливия Улфсън

Маргарет Оливия Улфсън е международно признат творец и консултант в областта на личностното израстване. Уникалните й изпълнения с музикален съпровод са радвали публиката в центъра „Кенеди", залата на Обединените нации, Операта в Сидни, Националния театър и Университетите в Пристън и Харвард. Тя е автор на „Татуировка „костенурка"- вечни разкази за откриване и реализиране на мечтите" и „Свадбата на богинята на дъжда". Маргарет живее в Ню Йорк.

 

Благодаря ти, Господи, за този изумителен ден,

за избухналата зеленина на дърветата и синята замечтаност на небето;

за всичко, което е естествено,

което е безкрайно, което е „Да".

Е. Е. Къмингс

 

Зад прозореца се разкрива сцена от главозамайваща красота. Скали с корони от дървета се извисяват над реката и щом се освободи от летните облаци, слънцето залива листата със светлина и блести в реката като злато.

Вътре други образи радват очите ми. Буда, с умело уловен от филиписнки резбар вечен вътрешен смях, стои върху масичка от черешово дърво, а в краката му проблясват кварцови кристали. Няколко снимки – на мои близки и приятели и на далечни места – завършват очарованието на обстановката.

За изумителния ден допринася и чувството на удовлетворение от факта, че се занимавам с обична дейност. Седя и пиша в чист и спокоен апартамент, до мен чаша чай от ябълков цвят извива пари нагоре и изпълва въздуха със сладостно ухание. Гледката на всичко това ме изпълва с топло чувство, което най-добре може да се опише като благодарност.

За нас е важно да изразяваме благодарност – в рамките на разумното – и за всички онези неща, които ни предизвикват, натъжават, разгневяват или отчайват. Както пише поетът Теодор  Рьотке, „В мрачни моменти, очите проглеждат".  Като писател съм чела много митове и разкази, които подтвърждават тази идея. Повечето от тези истории ни учат, че змиите и жабите – създания, създания често свързвани с отвратителното – всъщност са пазители на скъпоценни камъни и злато. По същия начин болезнените преживявания не са безсмислени. Щом строшим черупката на болката, почти винаги откриваме духовни перли.

Историята на една учстничка в мой семинар чудесно илюстрира силата на благодарността. Марисол носеше белезите от живота си в гардска среда. Единият й родител бил ърудолюбив човек, но другият страдал от алкохолизъм и постоянно отсъствал. Малтретирането на Марисол от страна на този родител с вълчето възпитание на улицата в детството й в крайна сметка довели до падението й. Душата й рухнала и тя попаднала в адския свят на наркоманите.

Когато навършила 30 години, Марисол забременяла. Освен това научила, че е HIV позитивна. В резултат на страха и предстоящото майчинство в нея се родила мечта – да промени живота си. С тази цел Марисол започнала да търси помощ. Тъй като изразявала огромната си благодарност към администраторите, терапевтите, духовниците и лекарите, заети със случая й, мнозина положили особени усилия, за да й помогнат. Тяхната подкрепа наред със собствената й изключителна сила направили чудо.

В момента Марисол е на път да се пребори със зависимостта от наркотиците и въпреки вируса на HIV здравето й е добро. Енергията, която по-рано нехайно изразходвала за глупости, сега е насочена към създаването на бъдеще (колкото и дълго или кратко да е то) за нея и за дъщеря й – пухкаво две годишно момиченце с искрящи очи.

Изразяването на благодарност за хубавите неща в живота не ни дава разрешение да приемаме пасивно онези аспекти, които не са наред. Но докато се борим да превърнем оскъдицата в злато, ние трябва да се фокусираме върху богатсвтото си, а не върху бедността. И макар че трябва съзнателно да се стараем да не загърбваме и да не избягваме проблемите, задължително е да намираме и неща, за които да благодарим. Оплакванията само насочват вниманието ни към липсващото, а онова, върху което съсредоточаваме вниманието си, постепенно се материализира във външния свят.

Един от начините да развием чувството си за благодарност е да обръщаме внимание на заобикалящата ни красота. Дори и привидно незначителни събития като утоляването на жаждата ни с чаша студена вода, излежаването под юргана в мразовита сутрин, гледката на вятъра, издухващ  пуха на глухарчето, или хора на щурците в лунна нощ, са неща, които могат да предизвикат благодарността ни, ако ги погледнем с уважение.

Тъжното е, че липсата на благодарност се проявява по безброй начини, някои от които не са толкова очевидни.  Много от нас, например, препускат през живота и игнорират красотите му, докато изпълняват зашеметяващи списъци със задачи. Минаваме покрай пейзажи, експлоадиращи от цветове, но не ги забелязваме. Изяждаме храната си, без дори мълчаливо да благодарим на създанието, дало живота си за утоляването на глада ни. Другите правят мили или полезни за нас неща и ние умаловажаваме усилията им или изразяваме неадекватна признателност за услугите. Захвърляме красивите книги на пода, като приемаме лъскавите им, изпълнени с мъдрост страници за даденост. Затънали в изискванията на личния си живот често пренебрегваме или разговаряме грубо с приятелите, близките и колегите, които ни подкрепят в житейското ни пътешествие. Често посрещаме дори първоизточника на съществуването - слънцето - с мърмо­рене или стон, възприемаме го като досаден натрапник, който ни нарежда да отхвърлим завивките на съня и да започнем дейностите на нежелан ден.

Много индиански традиции подчертават колко е важно да изразяваме благодарност, особено към Земята. Като мнозина, и аз съм привлечена от величествената красота на благославящите напеви на племето навахо. Силата на тези ритуални песни е толкова голяма, казват, че може да възстанови хармонията между пострадалия индивид и света.

Не много отдавна гледах документален филм за певец от племето навахо, който използваше Напева на красо­тата, за да излекува безпокойството на една възрастна жена. Напевът описваше връзката на жената с духа на планините, билките, вечнозелените дървета, сутрешни­те мъгли, облаците, езерата, росата и цветния прашец. Помагайки на жената да усети родството си с богатата и дива красота край нея, певецът допринасяше за изцеле­нието й.

По същия начин изразяването на благодарност е добро и мощно лекарство. Когато се чувстваме свързани с бо­гатствата край нас, ние се чувстваме благословени. И макар животът и страданието да са преплетени - свърза­ни като дъгите и буреносните облаци, светлината и сянката, болестта и здравето - благодарността, също като вярата, ни помага да разберем, че страданието не е цялата картина.

Благодарността - начин на живот (част 51) Стъпка към нашата вечна същност

Стъпка към нашата вечна същност

Стюарт Уайлд

Стюарт Уайлд, автор и лектор, е един от дейните участници в движението за самопомощ и реализиране на човешкия потенциал. Неговият стил е хумористичен, противоречив, затрогващ и преобразяващ. Написал е 16 книги, включително успешната поредица „Дао Квинтет", смятана за класика в жанра. Някои от заглавията са: „Утвърждения", „Силата", „Чудеса", „Раздвижването" и „Тайната на парите е да ги имаш". Последната книга на Стюарт е „Вечният Аз: 33 стъпки към завръщането на вътрешната сила". Книгите му са преведени на 12 езика.

Процесът на духовно израстване през живота ни е пътешествието от егото към духа. Тъй като егото обикновено е неуверено, то трябва да задоволява множество потребности и импулси и да успокоява много страхове. Егото изпитва нужда да поддържа идеите си и скъпоценната представа за себе си. Нагласите стават свещени.

Естествено е човешката личност и егото, което я обитава, постепенно - чрез себеутвърждаване - да се коронова за крал на всичко наблюдавано. С времето заповедите и желанията на кралската особа се превръщат в декрети, които не могат да бъдат оспорвани или нарушавани. Поддържането на щастието на краля и задоволяването на желанията му е „Задача № 1".

Ако човекът е много умен или преуспял от светска гледна точка, обикновено не минава много време и той започва да смята себе си за полубог. Щом егото/личността се провъзгласи за бог, възникват крайностите на самомнението. Дават се заповеди, отправят се изис­квания и ситуациите биват манипулирани. Мекотата, духовността и признателността са потиснати. Всеки, оспорил указите на краля или представата му за себе си, ще почувства с пълна сила гнева на деспотич­ния режим.

Съвременното общество отглежда деспоти. В срав­нение с предците си ние се радваме на уют и удоволст­вия. Всичко, от което егото някога ще има нужда, е на­лице. Не ровим за храна, не цепим дърва, не копаем кана­лизации - получаваме всичко почти без усилие. При тези условия е естествено хората да забравят благодарност­та и вместо това да се отдадат на самовъзхвали и самомнение; ние се превръщаме в роби на усилието да поддържаме щастието на краля.

И ето изведнъж се оказваме духовно пеленаче, родено в непознатия свят на задоволството и самомнението, угаждането и осакатяването. В тази младенческа въз­раст няма начин да оспорим колективния закон на егото. Скоро ни научават да се съревноваваме, да се борим и да изискваме. Научават ни, че е необходимо да поддържаме щастието на егото на всяка цена.

Историята е разказ за конфронтиращото се полити­ческо его и неговата битка за значимост и власт. Ваша­та лична история е разказ за същите бойни и сражения, за сключените съглашения, за завладените територии и за битките, които сте водили, за да поддържате царството на егото. Сред хаоса на тези себични закони изгубваме Бога от поглед и изоставяме разума и смисъла. Духовността в най-добрия случай е нелегално съпротивително движение, което тича по тъмни улици, когато егото спи.

Ами какво да кажем за търсенето на Светия граал, за святото пътуване? На мен ми се струва, че това е пътуване, по-кратко от 30 сантиметра - пътуването от главата до сърцето, от мисленето до чувствата, от изис­кванията и задоволството до признателността и сми­рението. Духовното пътуване достига кулминация със смъртта на егото и короноването на духа.

Както споменах в моята книга „Шепнещите ветрове на промяната", историята за Христовото Разпятие е символ на нашето духовно пътуване. Виждате егото/личността, въплътени в Назарянина, да умират в мъки на кръста. Мария Магдалина и останалите жени в подножието на кръста символизират ин мекотата на нашата вечна духовна същност, която не може да направи нищо, за да спаси егото. Жените могат само да чакат.

След смъртта си Назарянинът бива положен в гроба за три дни. Това символизира мълчанието, медитацията и молитвата и представлява интроспекцията, дисципли­ната, смирението и благодарността - качества, които придобиваме, докато пътуваме навътре през тъмните пещери на вътрешната си същност. По време на инт­роспекцията и изцелението се подготвяме за величест­веното присъствие на Светия Дух, завръщането на Бог в живота Ти.

След тридневния период в гроба Назарянинът възк­ръсва от мъртвите, за да се възкачи на небето и в този момент получава нова идентичност - превръща се в Христос, Божествената Светлина - просмукана от Жи­вия, Вечен Дух и завърнала се при Бога.

Нашето пътешествие е същото. По време на това свято пътуване ние изцеляваме себе си и допринасяме за изцелението на цялата планета, защото нищо няма да е наред, докато егото не бъде отхвърлено.

Загърбете глупавите, ефимерни неща. Прегърнете духа със смирение и благодарност и пристъпете във веч­ната вътрешна същност. Прекрасно е, че дълбоко вътре в себе си всеки от нас знае как да осъществи това свеще­но пътуване.

Изпитвам истинска благодарност, че живея в съвре­менната епоха, така уютна и удобна. Това е идеалният момент в историята за осъществяването на лични про­биви и духовни промени. Чудесно, наистина чудесно, спо­ред мен.