Благодарността - начин на живот (част 52) Най-изумителния ден

Най-изумителния ден

Маргарет Оливия Улфсън

Маргарет Оливия Улфсън е международно признат творец и консултант в областта на личностното израстване. Уникалните й изпълнения с музикален съпровод са радвали публиката в центъра „Кенеди", залата на Обединените нации, Операта в Сидни, Националния театър и Университетите в Пристън и Харвард. Тя е автор на „Татуировка „костенурка"- вечни разкази за откриване и реализиране на мечтите" и „Свадбата на богинята на дъжда". Маргарет живее в Ню Йорк.

 

Благодаря ти, Господи, за този изумителен ден,

за избухналата зеленина на дърветата и синята замечтаност на небето;

за всичко, което е естествено,

което е безкрайно, което е „Да".

Е. Е. Къмингс

 

Зад прозореца се разкрива сцена от главозамайваща красота. Скали с корони от дървета се извисяват над реката и щом се освободи от летните облаци, слънцето залива листата със светлина и блести в реката като злато.

Вътре други образи радват очите ми. Буда, с умело уловен от филиписнки резбар вечен вътрешен смях, стои върху масичка от черешово дърво, а в краката му проблясват кварцови кристали. Няколко снимки – на мои близки и приятели и на далечни места – завършват очарованието на обстановката.

За изумителния ден допринася и чувството на удовлетворение от факта, че се занимавам с обична дейност. Седя и пиша в чист и спокоен апартамент, до мен чаша чай от ябълков цвят извива пари нагоре и изпълва въздуха със сладостно ухание. Гледката на всичко това ме изпълва с топло чувство, което най-добре може да се опише като благодарност.

За нас е важно да изразяваме благодарност – в рамките на разумното – и за всички онези неща, които ни предизвикват, натъжават, разгневяват или отчайват. Както пише поетът Теодор  Рьотке, „В мрачни моменти, очите проглеждат".  Като писател съм чела много митове и разкази, които подтвърждават тази идея. Повечето от тези истории ни учат, че змиите и жабите – създания, създания често свързвани с отвратителното – всъщност са пазители на скъпоценни камъни и злато. По същия начин болезнените преживявания не са безсмислени. Щом строшим черупката на болката, почти винаги откриваме духовни перли.

Историята на една учстничка в мой семинар чудесно илюстрира силата на благодарността. Марисол носеше белезите от живота си в гардска среда. Единият й родител бил ърудолюбив човек, но другият страдал от алкохолизъм и постоянно отсъствал. Малтретирането на Марисол от страна на този родител с вълчето възпитание на улицата в детството й в крайна сметка довели до падението й. Душата й рухнала и тя попаднала в адския свят на наркоманите.

Когато навършила 30 години, Марисол забременяла. Освен това научила, че е HIV позитивна. В резултат на страха и предстоящото майчинство в нея се родила мечта – да промени живота си. С тази цел Марисол започнала да търси помощ. Тъй като изразявала огромната си благодарност към администраторите, терапевтите, духовниците и лекарите, заети със случая й, мнозина положили особени усилия, за да й помогнат. Тяхната подкрепа наред със собствената й изключителна сила направили чудо.

В момента Марисол е на път да се пребори със зависимостта от наркотиците и въпреки вируса на HIV здравето й е добро. Енергията, която по-рано нехайно изразходвала за глупости, сега е насочена към създаването на бъдеще (колкото и дълго или кратко да е то) за нея и за дъщеря й – пухкаво две годишно момиченце с искрящи очи.

Изразяването на благодарност за хубавите неща в живота не ни дава разрешение да приемаме пасивно онези аспекти, които не са наред. Но докато се борим да превърнем оскъдицата в злато, ние трябва да се фокусираме върху богатсвтото си, а не върху бедността. И макар че трябва съзнателно да се стараем да не загърбваме и да не избягваме проблемите, задължително е да намираме и неща, за които да благодарим. Оплакванията само насочват вниманието ни към липсващото, а онова, върху което съсредоточаваме вниманието си, постепенно се материализира във външния свят.

Един от начините да развием чувството си за благодарност е да обръщаме внимание на заобикалящата ни красота. Дори и привидно незначителни събития като утоляването на жаждата ни с чаша студена вода, излежаването под юргана в мразовита сутрин, гледката на вятъра, издухващ  пуха на глухарчето, или хора на щурците в лунна нощ, са неща, които могат да предизвикат благодарността ни, ако ги погледнем с уважение.

Тъжното е, че липсата на благодарност се проявява по безброй начини, някои от които не са толкова очевидни.  Много от нас, например, препускат през живота и игнорират красотите му, докато изпълняват зашеметяващи списъци със задачи. Минаваме покрай пейзажи, експлоадиращи от цветове, но не ги забелязваме. Изяждаме храната си, без дори мълчаливо да благодарим на създанието, дало живота си за утоляването на глада ни. Другите правят мили или полезни за нас неща и ние умаловажаваме усилията им или изразяваме неадекватна признателност за услугите. Захвърляме красивите книги на пода, като приемаме лъскавите им, изпълнени с мъдрост страници за даденост. Затънали в изискванията на личния си живот често пренебрегваме или разговаряме грубо с приятелите, близките и колегите, които ни подкрепят в житейското ни пътешествие. Често посрещаме дори първоизточника на съществуването - слънцето - с мърмо­рене или стон, възприемаме го като досаден натрапник, който ни нарежда да отхвърлим завивките на съня и да започнем дейностите на нежелан ден.

Много индиански традиции подчертават колко е важно да изразяваме благодарност, особено към Земята. Като мнозина, и аз съм привлечена от величествената красота на благославящите напеви на племето навахо. Силата на тези ритуални песни е толкова голяма, казват, че може да възстанови хармонията между пострадалия индивид и света.

Не много отдавна гледах документален филм за певец от племето навахо, който използваше Напева на красо­тата, за да излекува безпокойството на една възрастна жена. Напевът описваше връзката на жената с духа на планините, билките, вечнозелените дървета, сутрешни­те мъгли, облаците, езерата, росата и цветния прашец. Помагайки на жената да усети родството си с богатата и дива красота край нея, певецът допринасяше за изцеле­нието й.

По същия начин изразяването на благодарност е добро и мощно лекарство. Когато се чувстваме свързани с бо­гатствата край нас, ние се чувстваме благословени. И макар животът и страданието да са преплетени - свърза­ни като дъгите и буреносните облаци, светлината и сянката, болестта и здравето - благодарността, също като вярата, ни помага да разберем, че страданието не е цялата картина.

Благодарността - начин на живот (част 51) Стъпка към нашата вечна същност

Стъпка към нашата вечна същност

Стюарт Уайлд

Стюарт Уайлд, автор и лектор, е един от дейните участници в движението за самопомощ и реализиране на човешкия потенциал. Неговият стил е хумористичен, противоречив, затрогващ и преобразяващ. Написал е 16 книги, включително успешната поредица „Дао Квинтет", смятана за класика в жанра. Някои от заглавията са: „Утвърждения", „Силата", „Чудеса", „Раздвижването" и „Тайната на парите е да ги имаш". Последната книга на Стюарт е „Вечният Аз: 33 стъпки към завръщането на вътрешната сила". Книгите му са преведени на 12 езика.

Процесът на духовно израстване през живота ни е пътешествието от егото към духа. Тъй като егото обикновено е неуверено, то трябва да задоволява множество потребности и импулси и да успокоява много страхове. Егото изпитва нужда да поддържа идеите си и скъпоценната представа за себе си. Нагласите стават свещени.

Естествено е човешката личност и егото, което я обитава, постепенно - чрез себеутвърждаване - да се коронова за крал на всичко наблюдавано. С времето заповедите и желанията на кралската особа се превръщат в декрети, които не могат да бъдат оспорвани или нарушавани. Поддържането на щастието на краля и задоволяването на желанията му е „Задача № 1".

Ако човекът е много умен или преуспял от светска гледна точка, обикновено не минава много време и той започва да смята себе си за полубог. Щом егото/личността се провъзгласи за бог, възникват крайностите на самомнението. Дават се заповеди, отправят се изис­квания и ситуациите биват манипулирани. Мекотата, духовността и признателността са потиснати. Всеки, оспорил указите на краля или представата му за себе си, ще почувства с пълна сила гнева на деспотич­ния режим.

Съвременното общество отглежда деспоти. В срав­нение с предците си ние се радваме на уют и удоволст­вия. Всичко, от което егото някога ще има нужда, е на­лице. Не ровим за храна, не цепим дърва, не копаем кана­лизации - получаваме всичко почти без усилие. При тези условия е естествено хората да забравят благодарност­та и вместо това да се отдадат на самовъзхвали и самомнение; ние се превръщаме в роби на усилието да поддържаме щастието на краля.

И ето изведнъж се оказваме духовно пеленаче, родено в непознатия свят на задоволството и самомнението, угаждането и осакатяването. В тази младенческа въз­раст няма начин да оспорим колективния закон на егото. Скоро ни научават да се съревноваваме, да се борим и да изискваме. Научават ни, че е необходимо да поддържаме щастието на егото на всяка цена.

Историята е разказ за конфронтиращото се полити­ческо его и неговата битка за значимост и власт. Ваша­та лична история е разказ за същите бойни и сражения, за сключените съглашения, за завладените територии и за битките, които сте водили, за да поддържате царството на егото. Сред хаоса на тези себични закони изгубваме Бога от поглед и изоставяме разума и смисъла. Духовността в най-добрия случай е нелегално съпротивително движение, което тича по тъмни улици, когато егото спи.

Ами какво да кажем за търсенето на Светия граал, за святото пътуване? На мен ми се струва, че това е пътуване, по-кратко от 30 сантиметра - пътуването от главата до сърцето, от мисленето до чувствата, от изис­кванията и задоволството до признателността и сми­рението. Духовното пътуване достига кулминация със смъртта на егото и короноването на духа.

Както споменах в моята книга „Шепнещите ветрове на промяната", историята за Христовото Разпятие е символ на нашето духовно пътуване. Виждате егото/личността, въплътени в Назарянина, да умират в мъки на кръста. Мария Магдалина и останалите жени в подножието на кръста символизират ин мекотата на нашата вечна духовна същност, която не може да направи нищо, за да спаси егото. Жените могат само да чакат.

След смъртта си Назарянинът бива положен в гроба за три дни. Това символизира мълчанието, медитацията и молитвата и представлява интроспекцията, дисципли­ната, смирението и благодарността - качества, които придобиваме, докато пътуваме навътре през тъмните пещери на вътрешната си същност. По време на инт­роспекцията и изцелението се подготвяме за величест­веното присъствие на Светия Дух, завръщането на Бог в живота Ти.

След тридневния период в гроба Назарянинът възк­ръсва от мъртвите, за да се възкачи на небето и в този момент получава нова идентичност - превръща се в Христос, Божествената Светлина - просмукана от Жи­вия, Вечен Дух и завърнала се при Бога.

Нашето пътешествие е същото. По време на това свято пътуване ние изцеляваме себе си и допринасяме за изцелението на цялата планета, защото нищо няма да е наред, докато егото не бъде отхвърлено.

Загърбете глупавите, ефимерни неща. Прегърнете духа със смирение и благодарност и пристъпете във веч­ната вътрешна същност. Прекрасно е, че дълбоко вътре в себе си всеки от нас знае как да осъществи това свеще­но пътуване.

Изпитвам истинска благодарност, че живея в съвре­менната епоха, така уютна и удобна. Това е идеалният момент в историята за осъществяването на лични про­биви и духовни промени. Чудесно, наистина чудесно, спо­ред мен.

Благодарността - начин на живот (част 50) Безусловна благодарност

Безусловна благодарност

Дорийн Върчю

Дорийн Върчю, доктор на философските науки, е метафизик и доктор по психология. Тя е автор на множество бестселъри, включително „Ангелски видения", и често участва в предавания по радиото и телевизията. Редовно сътрудничи на печатни издания и всяка седмица провежда семинари в страната.

Ако бъде възприета правилно, всяка ситуация се превръща във възможност за изцеление.

„Курс на чудесата"

Много е лесно да изпитваш благодарност в моменти, кога­то някоя приятелка прави всичко по силите си, за да ти помогне, или когато получиш особено хубав подарък. Лесно се изпълваме с благодарност и в духовни моменти: въздействаща църковна служба, интензивна медитация или когато даден проблем като по чудо се реши мигновено.

Ами другите моменти - онези, които не предизвикват благодарност толкова лесно? Възможно ли е да оста­нем съсредоточени върху признателността, когато всъщност не сме признателни за случващото се край нас? Много често нашата благодарност „прескача" като надраскана грамофонна плоча. Когато ситуациите я оправдават, сърцата ни се изпълват с благодарност. Но в остана­лите моменти ние забравяме вечните сили, които посто­янно преминават през живота ни. Мислим си: „За какво да изпитвам благодарност?" - тоест, когато не сме отворени и не си даваме сметка за ненатрапчивите и неуловими уроци и чудеса, скрити в обикновените неща. Защото всъщност винаги има за какво да бъдем благодарни.

Величествената Божествена сила постоянно действа и ни дава точно онова, от което имаме нужда, за да се учим и да израстваме. Законът на вселената автоматич­но и мигновено ни осигурява постоянен поток от възможности да откриваме ценни истини за себе си. Ние ви­наги привличаме съвършения урок, подходящ за настоя­щите ни блокажи, желания или въпроси. Не е необходимо да правим каквото и да било, освен да забележим тези уроци, когато се появят. Ако не разпознаем скритите в тези ситуации възможности, ще ги изживяваме отново и отново, докато накрая схванем.

Благодарността е нашият начин да казваме на всяка ситуация: „Привет! Очаквах те! Благодаря ти, че си тук да ми помогнеш да се поуча и да израсна". Ние сме по-сил­ни, по-мъдри и изпълнени със спокойна сила, когато се изправяме пред всеки житейски урок по такъв благосклонен начин. Благодарността показва на нас и на вселената, че вярваме в духовния закон за причината и следствието. Изправяме се безстрашно пред всяка ситуация, уверени, че тя е следствие на нашите мисли. Никоя ситуация не е наказание или награда. Тя просто е следствие.

Затова всяка ситуация, в която се озоваваме, е възможност да се погледнем в огледалото и да видим съ­вършено отражение на мисловните си модели. Всички събития - все едно дали ги наричаме негативни или положителни - са продукт на нашите мисли. В тази под­редена вселена е невъзможно да привлечеш ситуация, която не е в хармония с мислите ти. Ако не ни харесва какви събития привличаме, можем да се опълчим срещу техния първоизточник: нашите мисловни модели. Ду­ховното израстване е резултат от откриването на мисловните модели, които не са подходящи за нас, и за­менянето им с по-здравословни модели. То е като плевене на градина.

Независимо от формата или физическата проява на ситуациите в живота ви, възприемайте ги като учите­ли, изпратени с любов за ваше благо. Тези учители са ваши водачи, които ще ви помогнат да откриете огра­ничаващите и почиващи върху страха убеждения и да се освободите от тях. Чрез тези учители ще се научите да вярвате и да се осланяте на Божията любов. И колкото повече се осланяте на Бога, толкова по-широко ще отварите вратите за прилива на хармония и изобилие.

Една от клиентките ми откри благословените последствия от безусловната благодарност по драматичен на­чин. Непосредствено преди сеанса ни по телефона аз ме­дитирах и затова бях напълно съсредоточена върху Любовта. Първите й думи бяха, че колата й внезапно се е повредила и че не може да си позволи да плати няколкостотин долара за ремонта й.

Спонтанно заявих:

— Чудесно! Бог вероятно е планирал нещо страхотно за теб. Хайде да Му благодарим.

Моята клиентка - силно вярваща жена - пое дълбоко въздух и се поколеба може би за миг. После духът на мол­бата ми я завладя.

-Добре, искам да вярвам, че всичко това е за добро. Но нямам идея как... - отвърна тя.

- Как зависи от Бог, не от нас - успокоих я. - Хайде просто да благодарим и да бъдем сигурни, че всичките ти нужди вече са удовлетворени.

Заедно отправихме благодарствена молитва към Съз­дателя. И двете знаехме, че ситуацията е изключителна и че този вид ситуации винаги водят до незабравими прояви на силата на Духа.

Разговаряхме, докато тя наистина се успокои и повярва, че нуждите й вече са удовлетворени. Основните принципи на изявата отразяват думите на Иисус в Но­вия завет: „И всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите"[1]. Успешното манифестиране зависи от три фактора: утвърждаване, че нуждите ти вече са удовлет­ворени, вяра, че това е истина, и благодарност за получе­ното. Когато клиентката ми успя спокойно да задържи тези три фактора в мислите си, аз я помолих да остави нещата на Бог. В този момент решаването на затрудне­нията с колата стана неизбежно, тъй като тя бе демон­стрирала безусловна благодарност.

Винаги изпитвам признателност, когато мой клиент привлече нещо, наподобяващо преминаване през огнен кръг. Знам, че след като човек се е изправил пред плаше­ща ситуация, държейки ръката на Духа, той никога повече няма да си помисли, че е сам във вселената. Ще знае -от личен опит - че винаги може да се довери на Бога. След решаването на тези емоционални ситуации човек винаги вярва в себе си и в Бога повече, отколкото преди.

Скоро след сеанса моята клиентка ми се обади с добра новина:

- Бяхте права, д-р Върчю! - извика ентусиазирано в ухото ми тя. - Напълно неочаквано една от моите колежки ми даде своята предишна луксозна кола на нищожна цена и поиска само 100 долара аванс!

Откакто демонстрира вярата си в Бога, клиентката ми вече не е същата. Сега тя вижда в предизвикателст­вата възможности за израстване, каквито те наистина са. Животът й тръгна напред със скоростта на светлината, защото тя вече не се страхува, че е сама или е в опасност. Сега тя знае истината, която е валидна за всички:

Благодарността ни издига пад всички земни тревоги и притеснения. С безусловна благодарност си осигуряваме вечно изобилие и израстване.

---

[1] Евангелие от Матей, 21:22. - Бел. прев.