Благодарен съм, че съм циганин и то циганин в България!

Снощната победа на Софи Маринова в българската песен за "Евровизия" беше последвана от редица коментари във Facebook. Един от приятелите ми там беше написал "Честито! България ще се представи на ЕВРОВИЗИЯ от циганка!". На което аз с доза ирония насочена към нас циганите отвърнах: "Ами българите в България се опитахте няколко пъти, дайте и ние циганите да пробваме веднъж. Току виж спечелим с нашия късмет!". Този мои коментар предизвика вълна от грозни думи отправени към мен по повод етническата ми принадлежност. Реагирах с благодарност за споделеното мнение и с радост, че не съм попаднал на обстоятелствата на които са попаднали циганите, с които това момче ме сложи под общ знаменател. Пиша този пост защото тези думи ми напомниха кой съм аз. В моите вени тече циганска кръв. Зная и говоря цигански когато се налага. В повечето време слушам чалга, но тя далеч не е единственото което слушам. Гордея се ,че съм циганин, защото съм различен от определенията които ми каза това момче.
И така защо съм благодарен, че съм циганин в България?
1. Радвам се, че получих образование. Обичах училището. Бях кротко и мирно дете и залягах над уроците. Научих се да чета, да пиша, да смятам, да говоря правилен български език, да ценя България и всичко българско. Възхищавах се на учителите. Бях отличник. Първата си двойка получих в 7ми клас и беше по история. И плаках, не заради двойката, а че ме домързя да науча урока. Имам средно-специално образование. Специалност техник винар. Осъзнавам, че много ромски деца не са имали и няма да имат този шанс. Искам на уча още и вече зная какво-психология. Ако Бог е рекъл и това ще стане.
2. Радвам се, че имам дом. Е, вярно не е прекрасен, но е къща в която намирам топлина и уют. В него са семейството ми, самостоятелното ми легло, книгите ми и всички други любими вещи.
3. Радвам се, че родителите ми винаги са си изкарвали прехраната с честен труд. Понякога не достатъчно платен, но честен. Радвам се, че сутрин, обед и вечер масата се зарежда доволно за да ядем. И винаги ядем заедно.
4. Радвам се, че имам обувки и дрехи. Радвам се, че мама ги пере с пералнята,за която толкова време мечтаеше. Радвам се, че имаме вода и че си я плащаме всеки месец. Радвам се, че и за тока успяваме да плащаме.
5. Радвам се, че имам работа. Да имаш работа днес си е лукс. Благодарен съм. Всеки ден благодаря за това!
6. Радвам се, че имам мечти и че вярвам силно в тях. Не искам да си мисля какво е да нямаш мечти и да живееш за единия залък хляб.
7. Радвам се, че съм циганин който знае цигански, а не турски. Между двата езика няма нищо общо. Много цигани се потурчват нарочно.
8. Благодарен съм, че зная че в България има хора които са благодарни. Не ви познавам лично, но всички хора от страницата сте ми важни и Ви ценя. Това че общувам с такива хора, макар и онлайн ме прави щастлив.
9.Благодарен съм, че живея на село на чист въздух, а не в градското гето и мръсотиите. Всяка сутрин се любувам на планината над нас и чувам птичките да чуруликат.
10. Благодарен съм за музикалността която развиха музикантите около мен. Почти всичките ми роднини мъже са музиканти. Изключително ценно богатство.

За още много неща съм благодарен свързани с етноса ми. Имал съм голям късмет. Живота ми не е лек, но можеше да бъде по-зле. Аз обичам живота си и ще продължавам смело напред носейки всички ресурси които са ми дадени от Бог. Ще бъда благодарен!
Аз съм един благодарен циганин и мечтата ми е хората в България да се обединим , да бъдем по-добри и благодарни! Искам на всеки човек да се дава равен шанс за щастие и развитие! Всеки човек да знае за своята ценност!
Аз не се радвам, че Софи ще представи България, защото е циганка като мен. Радвам се, че България ще бъде представена от такъв неповторим глас и с такава песен-за безграничната любов, която не зависи от етнос, религия, език, народност и пол. Именно тази любов ни трябва!

Насилствена благодарност?!

Знаете ли, че понякога се насилвам да съм благодарен. В определени моменти изобщо не съм на тази вълна, но съзнателно си налагам мисли за благодарност. Трудна работа наистина. Ядосан съм, а трябва да мисля, че съм благодарен за тази случка. Ще кажете "Това вече не е нормално!". Нормално ли е частите на вашето тяло да ви управляват? Ръцете и краката ви да се движат накъдето, както и когато те пожелаят? Не! Нормалното е вие да ги управлявате! Вие ходите с краката си и мислите с ума си. Ума е част от тялото ви както са ръцете и краката ви. Като малък съм видял доста зор докато се науча да ходя. Станало е с много упражнения. Сега се упражнявам аз да избирам мислите и емоциите си, а не обстоятелствата около мен. Обстоятелствата не са Стефан Монев. Стефан Монев е това което мисля и чуствам. Докато пораснем доста пъти са ни насилвали да мислим неща които всъщност не мислим, защото така трябва да мислим. Правили са го докато се научим да реагираме на външите фактори както реагират всички хора. Външите фактори обаче не са нито добри нито лоши. Те просто са. Нашите мисли съпроводени със съответни емоции ги правят такива. Факт е обаче, че добрите емоции са за предпочитане, поради много причини . Ядосан съм, но си повтарям "Благодарен съм за тази случка, защото аз избирам как да я видя. Аз решавам да видя добро в тази случка. Аз избирам да се науча не нещо от нея. Аз избирам да съм благодарен. Да виждам тази случка като красив подарък. Тази случка ще упражни ума ми да мисли за благодарност. Следващия път ще съм по-силен и подготнен за реакция. Реакцията ми към тази случка я прави добра. Реакцията ми е благодарност." Може да не виждате логика в това да сте благодарни когато примерно ви уволнят безпричинно. Има логика и тя е в това, че вие сте собственик на ума си и контрола му е във ваши ръце. От този ваш контрол зависи какъв ще е живота ви. Външния свят влияе на вътрешния-така са ни научили. Но и обратното е в сила. Вътрешния ни свят кове външният. И знаете ли, след 5 минути "насилване" онзи яд го няма и се наслаждавам на 30 минути благодарност, радост и мир, защото аз съм си ги избрал.
Трябва да се научим да управляваме съзнанието си както управляваме краката си, защото всичко в живота ни тръгва именно от там-от ума.
Не казвам, че трябва постояно да се борим с мислите си. Не сме проходили за един ден. Ставало е на етапи. Така е и с тренирането на ума, но щом веднъж се дисциплинирате, ще направите благодарността ваша природа.
Направете списък на най-честите негативни мисли които се хващате да мислите. За да обезвредим бомба е нужно да знаем къде е. За да превърнем негативните емоции в положителни, е нужно да ги извадим, да видим каква точно е емоцията и да определим кое обстоятелство ни кара да се чувстваме зле. След това всеки ден по пет до десет минути се концентрирайте и си повтаряйте мисли за радост, благодарност и приемане свързани с това обстоятелство. Можете да ги пишете. Може да напишете едно единствено изречение. Достатъчно е. Повтаряйте го. След него ще доидат и други. Работете със всяко обстоятелство докато усетите, че сте благодарни за него. Може цяла седмица да сте на едно от обстоятелствата. Работете над него докато не усетите благодарност. На другия ден минете на друго обстоятелство. През останалото време от деня забравете за това и не се мъчете. Може след време пак да се наложи да се върнете на старо обстоятелство. Върнете се. Работете пак над него. 5-10 минути на ден. Бъдете упорити, постояни и търпеливи. Дори 5 минути в началото ще ви бъде трудно да се концентрирате. Когато обаче свикнете с ритъма ще можете да обезвреждате негативни мисли нон стоп. Хората винаги ще имат негативни мисли. Обаче негативните мисли имат власт над живота ни само ако им реагираме негативно. Щом усетите негативна мисъл се усмихнете и кажете "Още едно нещо за което да съм признателен!" Самото мислене е най-големия дар който имаме. Независимо дали се чувстваме добре и зле от дадена мисъл, ние трябва да сме благодарни , че можем да мислим и чувстваме. Чрез тази ни способност ковем живота си. Как да не си благодарен за това вълшебство?

Линк: http://semiadoverie.ru Самая мощная духовная практика – СИЛА БЛАГОДАРНОСТИ

Приятели, тъй като от телефона по технически причини не мога да споделям връзки в страницата "Аз съм благодарен" реших да ги пускам тук, а те ще се качват на rss feed-a на блога и от там чрез приложението RSS във страницата. Връзките разбира се са свързани с благодарността. Благодаря Ви! Предлагам на руско-четящите една статия за мощната сила на благодарността!

Самая мощная духовная практика – СИЛА
БЛАГОДАРНОСТИ