Всичко се нарежда добре!

Мили благодарни хора добре знаете кой е моят любим въпрос който често ви задавам. "За какво сте благодарни тази вечер?" ви попитах отново снощи от страницата "Аз съм благодарен" във Фейсбук. Получих прекрасни , преливащи от благодарност отговори, но един от тях толкова ме впечатли, че се вдъхнових да напиша пост специално за него.

"Всичко се нарежда добре" написа Александър Галев в коментарите към снощния статус. В тези четири думички се крие толкова истина. Може би цялата истина за Вселената!

"Всичко се нарежда добре"- вдъхващи безкрайна сигурност, любов и справедливост слова. Справедливост защото този свят е устроен така, че всеки да получи точно това което сам вярва, че заслужава. Съществува велик космически ред по който се случват нещата в космоса включително и на нашата планета-Земята. Този ред се основава на закона наречен от нас хората ЛЮБОВ! "Всичко се нарежда добре" когато обичаме - себе си и околния свят! Когато обичаме ние сме на приемателна вълна и поемаме още любов, която отново предаваме наоколо и така се получава един магически кръг.

Кога нещата не вървят? Когато се гневим, ядосваме, негодуваме, критикуваме, мразим, завиждаме, противопоставяме, себеотричаме... Когато по един или друг начин не приемаме това което се случва, отхвърляме закона на любовта и е нормално да не се чувстваме добре.

Природата не се ли "нарежда добре" от само себе си? Да видим растителния свят. Дърветата не се противят, те приемат любовта от Слънцето, дъжда и почвата, развиват се и дават плод толкова лесно и бързо.

В този космически ред се случват и неща които не ни харесват понякога. Не ни харесват защото гледаме от гледната точка на загубата, а всъщност тези неща ни дават. Дават ни изграждане и растеж. Никой не казва, че живота върви по мед и масло винаги. Корените на дърветата, ако са много близо до някоя сграда са способни да я разцепят на две. Те не спират растежа си, само заради това, че са срещнали камък. Желанието за растеж е по-силно от всеки проблем който ни се изпречва по пътя. А растеж кога има? Точно така! Когато има любов и близки до нея чувства, и съпътстващи ги действия!
Нещата стават по-лесно и се нареждат от само себе си когато изпитваме любов, приемане и благодарност! Как да не си благодарен, че "Всичко се нарежда добре!"? Благодаря на Александър Галев за активното му участие в страницата и за това, че сподели тази велика истина с нас!
Бъдете убедени, че си има ред за всичко в живота Ви приятели! И този ред е най-добрият, които може да бъде, в зависимост разбира се от действията и мислите ви. Ако Вие позволите можете да станете голямо, красиво, обичано от природата дърво, даващо изобилно прекрасни плодове, което не се спира пред нищо. Обичайте, прощавайте, благодарете, приемайте, давайте и всичко ще си дойде на мястото защото "Всичко се нарежда добре!"

За грешките с благодарност!

Днес сгреших на работното си място и разбира се стана проблем. Когато някой сгреши, целия процес се забавя.

Грешки се случват всеки ден и на всеки човек може да се случи да сгреши. Как се отнасяме към грешките? Обвиняваме се, обвиняваме някой друг или разбираме грешката си и се чувстваме неудобно- сякаш сме без дрехи. Започваме да си повтаряме фрази като "Какъв тъпанар съм!", "Аз постоянно греша!" и други подобни. Не е това обаче правилната реакция!

Грешките ни учат на нещо. Днес сгреших по невнимание, но утре едва ли бих сгрешил същото нещо защото вече го зная добре. От грешките натрупваме опит. Грешките ни правят по-силни. Грешките ни напомнят, че сме хора, а не супер герои. Понякога грешките ни казват, че имаме нужда от почивка. Ако чувстваме, че е така е добре да ги послушаме. Държанието на един сгрешил човек до голяма степен показва какъв е той в живота си, така че можем да наречем гафовете и "личностен показател". Излиза, че в грешките има много полезни неща.

Затова правилното нещо което трябва да направим като сгрешим според мен е:

Първо да се извиним на работодателя и колегите си;

Да запазим самообладание и самочувствие;

Да поемем отговорност за грешката си (което не значи да се обвиняваме и обиждаме);

Ако може да се опитаме я поправим. Да поискаме помощ ако трябва. Да попитаме как се прави това. Никой не се ражда научен! ;

Да видим какво сме научили от цялата случка и да благодарим за наученото!

Не казвам, че трябва да грешим постоянно и да сме благодарни за това. Казвам, че трябва да сме благодарни за наученото от грешките и разбира се да ги сведем до минимум.

Благодаря за това което научих от днешната си грешка!!! :) За щастие тя е поправима и всичко е наред!